Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр.София, 27 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседаниe на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 27/2013 г. на ВКС, и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК по исканe от осъдения И. К. М., за възобновяване на нчд №1426/2013 год. на Окръжен съд гр.Пловдив и отмяна на постановеното по същото дело протоколно определение №805/ от 19.11.2013 год. От съдържанието на искането се извежда оплакване за нарушение на закона по чл.25,вр. чл.23 от НК, поради неправилното му приложение с извода на съда, че не са налице предпоставки за групиране на наказанията, наложени на осъдения по нохд№908/07 год. на ПРС; нохд№327/12 год. на ПОС и по нохд№394/08 год. на ПРС. Претендира зачитане срока на изтърпяното наказание по нохд№908/07 год. на ПРС и по нохд№394/08 год. на ПРС, както и определяне на общ режим на изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” по нохд№327/12 год. на ПОС. В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. се явява лично и с адвокат М. Т. Т. от САК, назначена за негов служебен защитник, съгл. чл. 94, ал. 1,т. 6 и т. 9 от НПК. Искането се поддържа от осъденият и защитата като основателно. Заявява се и претенция за изменявяване режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от "строг", на "общ". Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на искането. В последната си дума осъденият М. моли за отмяна по реда на възобновяването на постановения съдебен акт и решаване на делото при по- благоприятно съчетание на наложените му наказания. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО ИЗРАЗЕНИТЕ СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ , И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна , срещу подлежащ на възобновяване съдебен акт, непроверен по касационен ред и в законоустановения срок. Разгледано по същество, искането е основателно. С протоколно определение №805/ от 19.11.2013 год. по нчд №1426/2013 год. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по реда на чл. 306, ал. 1,т. 1 от НПК, вр. чл. 23 и чл. 25 от НК, е оставена без уважение молбата на осъдения И. К. М., [ЕГН] за определяне на общо най-тежкото наказание от наложените по нохд№908/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, нохд№327/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и нохд№394/2008 год. на Пловдивския районен съд . Решаващият съд не е нарушил материалния закон. Към момента на искането за групиране, наложените на осъдения М. наказания по посочените три наказателни дела са за деяния, които не са извършени в съвкупност помежду си и основателно е прието от решаващият съд, че те не подлежат на групиране по чл. 25,вр. чл. 23 от НК Първото осъждане на М. по нохд№908/2007 год. на Пловдивския окръжен съд е за престъпление по чл. 198, ал.1,вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 19.11.2006 год., за което с определение за одобряване на споразумение, постановено на 07.12.2007 год. му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Определението е влязло в сила на същата дата. Срокът на отлагане изпълнението на това наказание е започнал да тече от влизане в сила определението за решаване на делото със споразумение – на 07.12.2007 год. и е изтичал на 07.12.2010 год. В рамките на този изпитателен срок М. е извършил още престъпления, за които е признат за виновен и са му наложени съответни наказания по нохд№327/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и по нохд№394/2008 год. на Пловдивския районен съд като деянията предмет на тези производства не са в съвкупност помежду си, а едното от тях е в общ рецидив с деянието по нохд№908/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. Този извод законосъобразно е основан на събраните от решаващия съд по реда на чл.306 от НПК данни, че след влизане в сила на 07.12.2007 год. на определението за одобряване на споразумение по нохд№908/07 год. на ПОС, в периода от 01.07.2007 год. до 14.05.2008 год. искателят е извършил и престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1,т.т.2,6 и 7 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което по нохд№327/2012 год. на Пловдивския окръжен съд му е наложено наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. Извършеното е умишлено престъпление от общ характер, за което е наложено наказание „лишаване от свобода” и съгласно чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяване и на отложеното за изпълнение наказание по нохд №908/2007 год. на ПОС. С влязла в сила присъда на 26.03.2008 год. по нохд№394/2012 год. на Пловдивския окръжен съд М. е осъден за деяния по чл. 216 и по чл. 325 от НК, извършени на 17.03.2008 год., за които му е наложено общо най-тежкото наказание от определените за всяко от тях, а именно - пробационни мерки по чл. 42а, ал.1,т.т.1 и 2 от НК за срок от по седем месеца. Обективните данни сочат, че тези деяния не са в съвкупност с деянието, извършено при условията на продължавано престъпление от 01.07.2007 год. до 14.05.2008 год. по нохд№327/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, тъй като то е довършено след влизане в сила на присъдата на 26.03.2008 год. по нохд№394/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. От проверката на правно-аналитичната дейност на решаващия съд съставът на ВКС намира за законосъобразни изводите в атакуваното определение, че деянията по трите наказателни дела не се намират в съвкупност и наложените по тях наказания не подлежат на групиране по реда на чл. 25,вр. чл. 23 от НК, а на отделно изтърпяване, тъй като нито едно от тях не е извършено, преди за което и да е друго от останалите, да е била постановена влязла в сила присъда ,респ. определение за решаване на делото със споразумение. В искането е поставена недопустима претенция за отделна ревизия на постановеният с присъдата по нохд№327/12 год. на ПОС първоначален „строг” режим в „затвор или в затворническо общежитие от закрит тип”, за осъдения при изтърпяване на наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. Оплакването недопустимо е отнесено до правилност на съдебен акт, който не е предмет на възобновяване по това дело. За прецизност съставът на ВКС намира, че следва да изясни следното: първоначалният режим и типа на затворническото заведение при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” винаги се определят с присъдата, а когато съдът е пропуснал – се произнася по реда на чл. 306, ал. 1,т.2 от НПК с определение. Настоящото производство е образувано по реда на възобновяване на наказателно дело срещу определение по нчд№1426/13 год. на ПОС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1,т. 1 от НПК и не касае режима при изтърпяване наказанието „лишаване от свобода” на осъдения. Въпреки това, следва да се поясни, че „строг” режим в „затвор /респ. в затворническо общежитие от закрит тип”, видно от правилата по чл. 60, ал.1,вр. чл.61,т.2 от ЗИНЗС, е императивно предписан от закона за лицата, както е в случая, които не са осъдени за първи път на лишаване от свобода. Същият „строг” режим, а не „общ”, правилно е определен от съда относно приведеното по нохд№327/12 год. на ПОС за отделно изтърпяване наказание четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по нохд№908/07 год. на ПОС, тъй като макар и да е било отложено за изпълнение, към момента на приложението на чл. 68, ал. 1 от НК М. вече е бил осъждан на лишаване от свобода по предходното дело. Липсата на протест от прокурора, респ. на искане за възобновяване в законните срокове са оставили осъдения в по-благоприятно правно положение, отколкото е предписаното в закона. Основателно съдът не е уважил искането за приспадане на сроковете за изтърпяване наказанията по отделните присъда/определения по процесните наказателни дела, тъй като деянията по тях не са в съвкупност и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК нямат приложение в случая. Ето защо и данните в писмата на ГД”ИН” на л.18 и л.26 от нчд№1426/13 год. на ПОС имат правно значение в отчитането на отделното изпълнение и на изтичането на сроковете на отделното изтърпяване на наложените на осъдения наказания. Изтърпяни са изцяло наказанията по нохд №908/2007 год. на ПОС и по нохд№394/2012 год. на ПОС; изтърпяна е част от наказанието по нохд№327/2012 год. с остатък към 15.10.2013 год. от една година, три месеца и пет дни, но те основателно не са били предмет на анализ за приспадане сроковете на изтърпяването им, тъй като нито едно от тези наказания не е наложено за съвкупност от престъпления. Няма основание за възобновяване на производството по чнд№1426/2013 год. на ПОС, поради което и съгласно чл. 424- чл. 426 от НПК съставът на ВКС ,ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането, подадено от осъдения И. К. М. [ЕГН] за възобновяване на нчд №1426/2013 год. на Окръжен съд гр.Пловдив и за отмяна на постановеното по същото дело протоколно определение №805/ от 19.11.2013 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: