Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 22.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 129 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Л. С. против решение № 552 от 29.12.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1167/2016 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Според подсъдимия деянието е несъставомерно, защото употребил сила поради спречкване с пострадалия и по делото не бил доказан умисъла за извършването на грабежа; правото му на защита било нарушено с отказа на органите на досъдебното производство и на съда да разпитат дъщерята на св. К.; въззивният съд кредитирал единствено показанията на пострадалия, с когото подсъдимият бил в лоши отношения и допуснал нарушение на чл. 14 НПК; не отговорил на доводи и възражения в противоречие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК; наложеното наказание било прекомерно и явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието в размер около две години лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа жалбата с доводите и исканията, направени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 37 от 14.09.2001 г. по н. о. х. д. № 150/2016 г. Видинският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Л. С. за виновен в това, на 23.07.2015 г. в [населено място], В. област да е отнел чужда движима вещ – велосипед, марка „Б.” на стойност от четиридесет лева от владението на К. М. К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при условията на първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 552 от 29.12.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1167/2016 г. присъдата е изменена, като наказанието е намалено на пет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Фактическите констатации, релевантни към самото престъпление и неговия извършител са установени без съществено процесуално нарушение, а материалният закон е приложен правилно към възприетите по делото факти. Оплакването на подсъдимия, че правото му на защита е било нарушено, тъй като не била разпитана свидетелка, която да изясни влошените му взаимоотношения със св. К., потвърдени в показанията на пострадалия от съдебно заседание, не може да бъде възприето. При положение, че обстоятелствата, за които разпитът е бил поискан, са били изяснени посредством показанията на пострадалия, искането не е било произволно отхвърлено, а мотивирано от материалите по делото. Ето защо отказът да бъде уважено не е довело до ограничаване на правото на защита и не е компрометирало разкриването на обективната истина. Видно от мотивите съдът аналитично е обсъдил доказателствените източници, поотделно и в съвкупност, внимателно е съпоставил и обясненията на подсъдимия С. с показанията на пострадалия К., изложил е достатъчно изчерпателни съображения кои от тях и защо оценява като достоверни и кои от тях и защо намира за частично недостоверни. Съобразно правомощията си на съд по същество, Софийският апелативен съд е преценил обясненията на подсъдимия, че св. К. доброволно му е предоставил велосипеда, респ. за отсъствието на употребена сила за отнемането на вещта, като решително опровергани от надеждни доказателства, поради което не им се е доверил, аргументирайки се подробно и убедително в своето решение. Възприетите фактически положения са изведени при съблюдаване на изискванията по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите съдържат ясен, обстоен и напълно законосъобразен отговор на всички възражения по същество, поради което не е било допуснато и процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК, поначало декларативно отбелязано в касационната жалба на подсъдимия. В рамките на установените фактически положения деянието на подсъдимия С. е получило вярната си правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 НК и от гледна точка правилното приложение на материалния закон също няма нарушение. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Софийският апелативен съд прецизно е изяснил съдебното минало на дееца като отегчаващо обстоятелство и относителната му тежест, както и обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимия (ниската стойност на предмета на престъпление, връщането на отнетата вещ на пострадалия, частичните самопризнания, допринесли за разкриване на обективната истина). Комплексната преценка на всички доказани по делото обстоятелства със значение за наказанието са довели до неговото намаляване по размер, отмерен на минимума, предвиден в санкцията за извършеното престъпление. Индивидуализирано за срок от пет години лишаване от свобода, наказанието не разкрива белези на явна несправедливост. То съответства на тежестта на конкретното престъпление, данните за личността на подсъдимия С. и останалите обстоятелства, както и на необходимостта от ефективно постигане на целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552 от 29.12.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1167/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: