Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 06 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 255 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимата В. Ц. Ц., чрез защитника й адв. А. П., против въззивна присъда № 62/08.12.2015 г., постановена по внохд № 539/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. В жалбата и в допълнението към нея се сочат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, но изложените възражения са свързани с наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорено е правото на второинстанционния съд да преценява достоверността на доказателствения материал по делото. Според защитника обвинението е останало недоказано, тъй като доказателства относно авторството на престъплението се съдържат единствено в показанията на един от разпитаните по делото свидетели, което не е достатъчно, за да се приеме, че обвинителната теза е доказана по несъмнен начин. Претендира се да бъде отменена обжалваната въззивна присъда и подсъдимата да бъде оправдана. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 184/08.10.2015 г. по нохд № 905/2014 г. на РС – Пазарджик, VII н.с. подсъдимата В. Ц. е призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така повдигнатото й обвинение по чл.343Б ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП – Пазарджик е образувано внохд № 539/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена постановената от районния съд оправдателна присъда и подсъдимата Ц. е призната за виновна в това, че на 15.12.2013 г. в [населено място] е управлявала л.а. „С. С.” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта й над 1,2 на хиляда, а именно 3,40 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК и при условията на чл.54 вр. с чл.2 ал.2 от НК е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на Ц. са възложени и направените по делото разноски в размер на 105 лв.. На първо място, по отношение на възражението, че осъдителната присъда е необоснована, тъй като фактическите положения приети от въззивния съд не съответстват на събраните и проверени доказателства по делото, ВКС намира за необходимо да посочи, че по естеството си необосноваността не е сред касационните основания, визирани в чл.348 ал.1 от НПК, поради което това оплакване не може да бъде обект на контрол от касационния съд. За разлика от касацията във възивното производство могат да бъдат установяване нови фактически положения, като доколкото няма особени правила, се прилагат правилата за производството пред първата инстанция. Второинстанционният съд не само има правото, но и задължението, да прецени достоверността на доказателствения материал в същия обем, а и да опровергае изводите на първата инстанция. Изразеното в случая несъгласие от окръжния съд с интерпретацията на доказателствата по делото от състава на районния съд е изцяло в съответствие с предмета и пределите на въззивната проверка. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при събирането и проверката им. Следва да се посочи, че в случая фактическите констатации относно инкриминираното деяние, залегнали в новата въззивна присъда, се основават на задълбочена и цялостна оценка, както изисква разпоредбата на чл.107 ал.5 от НПК. Извършената проверка относно достоверността на релевантните към предмета на доказване факти е довела окръжния съд до законосъобразния извод, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимата, показанията на св. Н. И. – служителка във фирмата на Ц. и на свидетеля Б., които първоинстанционният съд е кредитирал и въз основа на тях е постановил оправдателната присъда. Констатираните противоречия в заявеното от подсъдимата на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, близките й отношения със свидетелката И., логически и житейски неоправданите спомени на свидетеля Б. – три месеца след самото деяние, са дали възможност на въззивния съд да не възприеме заявеното от тримата. На тях са противопоставени конкретните, последователни и незаинтересовани показания на полицейския служител – свидетеля С., поради което същите са кредитирани в пълния им обем. Заявеното от останалите полицейски служители по никакъв начин не опровергава показанията на С., както се твърди в касационната жалба. Ето защо при липсата на допуснати процесуални нарушения е даден убедителен отговор защо съдът е дал вяра на едни доказателства, въз основа на които е постановил и съдебния си акт. В този смисъл направеният анализ на доказателствената съвкупност напълно обосновава повдигнатото срещу подсъдимата обвинение с изискуемата от закона категоричност, тъй като почива на факти, които по безспорен начин изясняват авторството и начина на извършване на самото деяние. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение и на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивния съд правилно са били подведени под нормата на чл.343б ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са установени всички елементи от обективната и субективна страна на осъщественото от подсъдимата престъпление, квалифицирано като управление на МПС с концетрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Направените правни изводи не противоречат на разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК и на установената практика по прилагането й, което разкрива правилното приложение на материалния закон. Относно релевираното в жалбата и поддържано от подсъдимата и защитника касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не са наведени, каквито и да било конкретни съображения относно наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. Нещо повече – липса и искане за намаляване на определената санкция, поради което обжалваната въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 62/08.12.2015 г., постановена по внохд № 539/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: