2 Р Е Ш Е Н И Е № 68 София 16.04. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря А. Иванова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 6181/2014 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. касационна жалба против решение № 377 от 10. 07. 2014 г. по в. гр. д. № 491/2014 г. на Русенския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения негаторен иск. Претендират се съдебни разноски за трите инстанции. Ответната страна по касационната жалба С. З. изразява становище за правилност на въззивното решение и постановяването му в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Иска потвърждаването му. Претендира деловодни разноски. С определение № 19 от 13. 01. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.чл. 109 ЗС, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Проход, съставляващ част от сграда, определен при проектирането й за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти в сградата и предвиден да служи за общо ползване от собствениците на индивидуалните обекти с тази цел /за вход, преминаване и достъп до индивидуалните обекти/, представлява по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Фактическото му приобщаване към индивидуален обект в сградата чрез премахване на преградни стени не е достатъчно условие общата част да престане да съществува и да бъде изключена от съсобствеността – това може да стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни собственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект. При възстановяване по силата на ЗВСОНИ на одържавен самостоятелен обект, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, собствеността върху обекта се възстановява заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С атакуваното решение на окръжния съд е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. против С. З. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответницата да извърши необходимите действия за възстановяване на проход от 48, 55 кв.м., съставляващ част от двуетажна масивна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор 63427.2.1502.1 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-18/16. 05. 2007 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че през 1965 г. /когато е извършено приобщаване на прохода към магазина на ответницата чрез премахване на преградните стени/ същият е изгубил характера си на обща част, не е имало забрана за придобиването му по давност и е бил придобит по давност от ответницата чрез упражнявано от 1994 г. до настоящия момент, от нея и наследодателя й Е. А. З., владение. Приел е, че ищците, като индивидуални собственици на втория етаж от източната част от сградата, не са собственици на идеални части от прохода, поради което негаторният иск е неоснователен. Решението е неправилно. Ищците са съсобственици /всеки на по 1/3 идеална част/ на целия втори етаж от източната част от масивна двуетажна сграда находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор 63427.2.1502.1 по кадастралната карта на града, който втори етаж се състои от масивна част от 183 кв.м., включваща четири стаи, три коридора и балкон, и полумасивна част от 63 кв.м., включваща две кухни, коридор и балкон, както и на таванска стая с балкон и кухня, като са придобили правата си на основание договор за покупко-продажба от 21. 12. 2006 г., сключен с н.а. № 118/2006 г. по описа на нотариус А. А. /ищците И. И. и Х. И./ и договор за дарение от 4. 04. 2007 г., сключен с н.а. № 128/2007 г. по описа на нотариус А. А. /ищцата Р. Б./. Ответницата С. З. е собственик на магазин, находящ се на партерния етаж от източната половина на същата сграда, като е придобила същия по наследство от Е. А. З., а наследодателят й – на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 406/2011 г. от Х. Х., извършена през 1923 г., с н.а. № 52/23 г. делба между наследниците му Е. /Л./ Х. и С. Х., одържавяването му по ЗОЕГПНС през 1950 г. и възстановяването му по силата на ЗВСВОНИ. Като собственици на индивидуални обекти в процесната двуетажна сграда, ищците и ответницата са собственици и на припадащите се идеални части от общите части на сградата. Процесният проход от 48, 55 кв.м., понастоящем приобщен към магазина на ответницата, представлява по естеството си обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като още при проектирането и построяването на сградата е проектиран конструктивно като част от нея, бил е определен за осигуряване на единствен достъп от улицата до двора и до стълбите към обектите на втория етаж от сградата и предвиден за ползване от собствениците на индивидуалните обекти с тази цел /за вход, преминаване и достъп до стълби към втория етаж/. Изграден в този си вид е обслужвал сградата, осигурявайки единствения достъп до втория етаж от улицата, до момента на фактическото му, незаконно и без съгласието на всички етажни собственици, премахване през 1965 г. За да достигне до този извод, настоящият състав съобрази, че още при построяване на сградата през 1894 г. /предвидена за магазини и търговска кантора/ проходът е бил определен и изграден за осигуряване на достъп от улицата до търговските кантори на втория етаж и до двора. Към този момент цялата сграда /източната и западна симетрични части с прохода, е принадлежала на един собственик/. Проходът е съществувал и изпълнявал тези функции както към 1911 г. /когато цялата сграда е била продадена на Х. Х. с н.а. 406/2011 г./, така и към 1923 г., когато наследниците му Е. Х. и С. Х. извършват делба /с н.а. 52/23 г./, като западната част се придобива от С. Х. /през 1929 г. продадена от него на Д. М., с н.а. № 8/29 г./, източната част – от наследодателката на ответницата Е. Х.. След 1923 г. Е. /Л./ Х. ползва придобитата от нея сграда като хотел, но проходът е запазен и изпълнява същите функции – осигурява единствен достъп от улицата до двора и до стълбите към втория етаж от сградата. В този си вид /с проход/ сградата е нанесена на регулационния план от 1900 г. /одобрен със заповед от 3. 10. 1900 г./, действал и към 1950 г. Горното видно от заключенията на съдебнотехническите експертизи /единична и тричленни/, изготвени след запознаване с документите по делото и тези находящи се в Община – Р., както и от представените скица от 1900 г. и скица № 548/17. 12. 1942 г. През 1950 г. върху придобитата от Е. Х. сграда е възникнала етажна собственост между държавата /придобила собствеността върху одържавения по ЗОЕГПНС магазин от 130 кв.м. на партерния етаж от сградата – видно от документите към приложената отчуждителна преписка/ и Л. Х. /останала собственик на втория етаж/. Към този момент и до 1965 г. проходът е съществувал и осигурявал достъп до двора и стълбите, водещи към втория етаж от сградата. Същият е имал качеството на обща част, съсобствена между държавата /собственик на магазина на партерния етаж/ и наследниците на Л. Х. /собственици на втория етаж/. Проходът не е изгубил качеството на обща част по естеството си през 1965 г., когато същият е приобщен към магазина на първия етаж чрез премахване на преградни стени, затваряне на входа от улицата / [улица]/ и предвиждане на достъп до двора и стълбите към втория етаж от [улица], с право на преминаване през имот на трети лица. Този извод се налага предвид обстоятелството, че обща част може да престане да съществува като такава и да се изключи от съсобствеността само със съгласие на всички етажни собственици и одобрен архитектурен /инвестиционен проект. В случая няма данни нито за дадено съгласие от собственика на втория етаж, нито за законност на преустройството. Качеството на обща част проходът е запазил и към 1987 г., когато вторият етаж е купен, по реда на З., от Д. Г. /н.а. 83/87 г./, а също и към влизане в сила на ЗВСВОНИ, когато собствеността върху магазина е възстановена на Е. А. З. – наследник на Л. Х. и наследодател на С. З.. Като обща част, проходът е съсобствен между собствениците на самостоятелни обекти в сградата и всеки етажен собственик има право да го ползва за преминаване от улицата към двора и стълбите за втория етаж. Действията по затварянето му са незаконосъобразни /извършени без одобрен проект за тази промяна и без съгласие на всички етажни собственици/ и ограничават и затрудняват ползването на самостоятелните обекти на втория етаж от сградата, поради което ответницата С. З. ще следва да бъде осъдена да извърши необходимите действия по възстановяване на прохода. Същата е пасивно легитимирана да отговаря по иска, независимо че затварянето на прохода е извършено от предишния собственик /държавата/, тъй като след реституцията на имота търпи това противоправно състояние. От заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. А. М. е установено, че е възможно отделянето на прохода и възстановяването му без това да повлияе негативно върху целостта, здравината и стабилността на сградата. Като неправилно в частта по иска по чл. 109 ЗС, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което този иск бъде уважен. При този изход на делото С. З. следва да бъде осъдена да плати на И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. съдебните разноски за трите инстанции в размер на 5193 лв. Възражението на ответницата С. З. за прекомерност на платеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1250 лв. е неоснователно. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените пред касационната инстанция процесуални действия от адвоката – пълномощник на касаторите, така определеният и изплатен размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 377 от 10. 07. 2014 г. по в. гр. д. № 491/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1795 от 24. 10. 2012 г. по гр. д. № 3303/2011 г. на Русенския районен съд, е постановено отхвърляне на предявения от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. против С. З. иск с правно основание чл. 109 ЗС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. З., на осн. чл. 109 ЗС, да възстанови проход от 48, 55 кв.м., представляващ обща част по смисъла на чл. 38 ЗС на двуетажна масивна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор 63427.2.1502.1 по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-18/16. 05. 2007 г., понастоящем приобщен към собствения й магазин, находящ се на първи /партерен/ етаж от сградата, нанесен с идентификатор № 63427.2.1502.1.9 по кадастралната карта, който проход е изобразен между точките по букви А-Б-Л-К-А на скицата към заключението на тричленната техническа експертиза от 17. 09. 2012 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението. ОСЪЖДА С. З., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. сумата 5193 лв. съдебни разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.