8 8 Решение по т. д. № 157/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 157/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №158 София, 28.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 157 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 917/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 474/2010 г. на Софийски апелативен съд, с коeто е потвърдено първоинстанционно решение от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3866/2009 г. на Софийски градски съд. С последното са уважени изцяло претенциите на наследниците на увреденото от пътно-транспортно произшествие от 03.02.2009 г. лице - Р. Н. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, по предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ срещу застрахователното дружество, както и за имуществени вреди, представляващи месечни издръжки до навършване на пълнолетие на децата на пострадалия. В касационната жалба на застрахователното дружество се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, смесване на критериите при определяне на имуществени и неимуществени вреди, както и поради несъобразяване с норми на Семейния кодекс и Кодекса за социално осигуряване. Сочи се и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че от въззивния съд не са изложени при определяне размера на дължимото обезщетение съображения, обосноваващи подобен висок размер на обезщетение, който представлявал отклонение от обичайно присъжданите от съда обезщетения по аналогични случаи. В касационната жалба са въведени оплаквания и за това, че САС, като е взел предвид загубата на морална подкрепа за близките, вследствие смъртта на Р. П., е вложил различно от съдържащото се в практиката по чл. 52 от ЗЗД разбиране за справедливост при определяне на действителните претърпени морални вреди. Излагат се и нарушения при определяне на обезщетението за имуществени вреди, в частност несъобразяването на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Ответниците по касационната жалба, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. А. Б. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 542/11.07.2011 г. по настоящото дело касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на “справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени при ПТП неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, намерила израз в ППВС 4/1968 г. По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в загуба на издръжка за малолетните деца на пострадалия, касационно обжалване е допуснато, тъй като е констатирано, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в разрез с т. 8 на ППВС № 4/1968 г., както и на т. ІІІ.1 на ППВС № 4/61г., и на правилото на чл. 82, ал. 1 КСО. Настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с въведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на виновно предизвикано на 03.02.2009 г. от водача на лек автомобил ”Мазда 323”, с рег. [рег.номер на МПС] - К. Г. К., пътно транспортно произшествие на автомагистрала “Т.”, км. 145, в резултат на което пътуващият на задната седалка на автомобила Р. Н. П. е получил тежки травматични увреждания и починал на мястото на катастрофата. Не се е спорило, че е налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество [фирма] по застрахователна полица № 065090223625, както и че за 2009 г. лимита на отговорност на застрахователя е 1 000 000 лв. за причинени неимуществени вреди при повече от едно увредено лице, какъвто е конкретния случай. С решението на първостепенния съд са уважени изцяло предявените преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ на съпругата, родителите и децата на починалия за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от застрахователя Д. [фирма], [населено място] по “Гражданска отговорност”, както и на имуществени вреди, претендирани от родителите, съставляващи разходи за погребение, и от малолетните деца, представлявани от тяхната майка и законен представител, изразяващи се в пропусната издръжка от починалия им баща до навършване на пълнолетие. Първоинстанционото решение е влязло в сила в определени части, досежно присъдени неимуществени вреди, като и имуществените вреди, изразили се в разходи за погребение, поради необжалването им от застрахователя. При обжалване на първоинстанционното решение в съответните му части застрахователното дружество е посочило, че определените от първостепенния съд размери на обезщетенията счита за прекомерно завишени с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. При определяне размера на дължимото на ищците обезщетение за възмездяване причинените от процесното ПТП морални вреди, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. Съгласно това разрешение, понятието ”справедливост” по вложения от законодателя смисъл в сочената норма, не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни обстоятелства би могло да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици, като при причиняване на смърт, съгласно цитираното ППВС от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетение по справедливост Или за решаващия съд е съществувало задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на изложените по-горе релевантни обстоятелства, в това число като изходи от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обосновка в решението за това, какво е съдържанието на тази „справедливост”, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди до присъдените размери за всеки един от близките на пострадалите обаче отсъства. Както беше посочено с Постановление № 4/68 г. Пленумът на ВС изрично е приел, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие и е дал само една от възможните насоки – справедливостта да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени, именно по справедливост, което последно понятие е останало недефинирано, и поради това води до невъзможност да се проследи механизма на определяне на крайния размер на обезщетението за неимущестевни вреди. В конкретния случай, предвид отсъствието на каквито и да е било мотиви в решението на първоинстанционния съд, по отношение на всеки един от предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, които обаче са уважени в пълните им размери спрямо застрахователя, за въззивната инстанция в още по-голяма степен е съществувало задължение да отговори обстойно на всички оплаквания във въззивната жалба на Д. [фирма], свързани с отсъствието на мотивиране на конкретните обстоятелства, довели и до присъждане на подобно обезщетение, което според жалбоподателя, е в отклонение от формираната съдебна практика и счита за завишено. Макар и да е отчетена внезапността на събитието за близките, както и младата възраст на починалия и е маркирано, че са настъпили психологически последици за неговите близки - съпруга, малолетни деца и родители, живеещи в едно общо домакинство, при определяне размерите на неимуществени вреди, вместо да се преценява естеството на фактически прекъснатите лични отношения между загиналия при ПТП и неговите близки, съдът е обосновал присъждането на обезщетение в посочените им размери, основавайки се на факта, че ищците са били лишени от възможност да разчитат не само на морална, но и на материалната подкрепа на пострадалия от ПТП. Съдът е приел, че загубата на материална подкрепа - за родителите, произтичаща от това, че са лишени от участието и помощта на сина им /в това число и при отглеждането на животни/, а за децата и съпругата, които също не биха могли да разчитат на нея, е релевантно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, коментирайки го наред с моралните страдания. Не са преценявани свидетелските показания, даващи представа за изживяванията на близките на пострадалия след неговата смърт. Изложеното обосновава извод за отсъствие на правни аргументи, съобразно постановките на т. 11 на ППВС № 4/68 г.. при определяне на справедливо обезщетение на всеки един от претендиращите спрямо застрахователя. Предвид интересите на страните в процеса и гарантирането на техните права в съдебното производство, съобразявайки се с основополагащите принципи на гражданския процес - за равенството на страните и диренето на истината, въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за присъждане на неимуществени вреди в съответните им размери ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, които следва да съобрази изложеното по-горе и да обоснове своите прави изводи в тази насока. По отношение на присъденото обезщетение за малолетните деца в размер на 16 800 лв., съответно 14 720 лева във връзка с претендирани имуществени вреди, представляващи месечни издръжки до навършване на пълнолетие, касационната жалба е основателна по следните съображения: В исковата молба тази претенция е обоснована посредством пресмятане на периода от време до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата, умножено по сумата 80 лв., която според съда, съставлявала съответния размер на минималната месечна издръжка. В решението на първостепенния съд отсъстват каквито и да е било фактически и правни изводи в тази насока, като в диспозитива на съдебния акт исковете са уважени в пълните им предявени размери. Според въззивния съд, по силата на чл. 82, ал. 1 СК /отм./ и на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си, и поради безусловност на това задължение е приел, че исковете са доказани по основание. По отношение на размера им, съдът след съпоставка на различните текстове по отменения СК и новия СК е счел, че същият се определя по правилото на чл. 142, ал. 2 СК, и тъй като според него е заявен размер, по-нисък от направеното от съда изчисление е потвърдил първоинстанционното решение. Изложените правни съображения, свързани с основанието на претенциите за имуществени вреди са по принцип правилни, при съобразяване обаче, че по естеството си претендираните суми за издръжка на малолетните деца представляват пропуснати ползи. Като вид имуществена вреда пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение би настъпило с определена степен на сигурност. В тази връзка, въззивният съд изобщо не е изложил съображения, нито е преценявал косвените доказателства за трудовата ангажираност на пострадалия - наличие или отсъствие на такава, за размера на доходите на родителите, за заетост на съпругата и пр. Дори и да се приеме, че става въпрос и за упражняването на “правото на преценка” по смисъла на чл. 162 ГПК досежно определяне действителния размер на търсеното обезщетение за имуществени вреди, при немотивиран акт на първостепенния съд и при подобно оплакване, което е част от съдържанието на въззивната жалба, за решаващия /второстепенен/ съд е съществувала процесуалната възможност за определяне на действителния размер на обезщетението, след преценка на данните по делото, свързани с определяне на издръжката. Съдът е могъл да използва възможностите, предоставени му по т. 11 на ТР № 1/01.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., като съобрази евентуално реализираните приживе от покойния наследодател на ищците приходи, разбира се при съблюдаването правилото на чл. 142, ал. 2 СК. Окончателният размер на дължимото от застрахователя в полза на Н. и Д. П. обезщетение за лишаването им от издръжка ще следва да се определи от въззивния съд, и като се съпостави приносът на майка им в осигуряването им, както и след приспадане на получаваната от двамата ищци наследствена пенсия по чл. 82 КСО. Това разбиране на настоящия състав на ВКС следва от задължителните за съдилищата постановки по т. ІІІ.1 на ППВС № 4/25.04.1961 г., че обезщетение за имуществени вреди могат, в случай на смърт, какъвто е процесният, да търсят низходящите ”които действително са били издържани, или имат право на издръжка по закон от пострадалия”, както и от т. 8 на ППВС № 4/1968 г., съгласно която: ”когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право.” В подобен смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 100/28.07.2011 г. по т. д. № 645/2010 г. на ВКС, ТК, І отделение, което е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено. Въззивното решение следва да бъде касирано и в горепосочената негова част, по преките искове на малолетните ищци, представлявани от тяхната майка и законен представител срещу застрахователя, за обезщетяване на претърпените от тях имуществени вреди от процесното ПТП, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд - предвид очерталата се необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия. При разглеждането на делото, решаващият състав следва да се произнесе и по въпроса за направените деловодни разноски по делото, вкл. в настоящото производство. Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 917/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 474/2010 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: