О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 09.12.2009 година
Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито
заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА
БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията Н. Зекова
дело № 606/2009
година.
Производство на частно касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение първо ГПК.
Б. К. З. и А. И. З., двамата от гр. Р., са подали частна касационна жалба против определението на Апелативен съд – Велико Търново по ч. гр. д. № 469/2009 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и три съдебни решения.
Ответниците по частната жалби, ищци по делото, Х. А. и А. К. , двамата от Р Г. , представлявани от адвокат М. Д. , считат за неоснователна частната жалба и молят да бъде оставено в сила обжалваното определение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Х. А. и А. К. против Б. и А. З. , общо двамата, за заплащане на сумата 30 000 евро, законната лихва върху сумата и направените от ищците разноски, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 187/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд. В първото по делото заседание на 9. 2. 2009 г. ищците са оттеглили иска за главницата и на основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил производството по делото. Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на ищците за заплащане на разноските по делото. Ищците са подали частна жалба срещу определението в частта за отхвърляне на искането им за присъждане на разноски, която е оставена без разглеждане от Апелативен съд – В. Търново с определение от 19. 3. 2009 год. Определението на апелативния съд е отменено от ВКС с определение от 21. 7. 2009 г. по ч. гр. д. № 295/2009 г. и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Великотърновският апелативен съд с определение от 6. 8. 2009 г. по ч. гр. д. № 469/2009 год. е отменил определението на Русенския окръжен съд и осъдил Б. и А. З. да заплатят на ищците Х сумата 3 747 лв. разноски по делото.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване на определението от 6. 8. 2009 год.. С това определение, апелативният съд се е произнесъл по основен процесуалноправен въпрос за допустимост на частната жалба срещу определението на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на ищците за присъждане на разноски. Апелативният съд е счел жалбата за допустима, като се е позовал на определението на ВКС от 21. 7. 2009 г., с което е прието, че непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК, не е основание за неприсъждането им. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, видно от приложените решения на състави на ВАС - основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящият състав счита за процесуално недопустимо определението на апелативния съд, като постановено по частна жалба, която е била недопустима. Русенският окръжен съд, като първа инстанция, е бил сезиран с искане за присъждане на разноски, по което е дължал произнасяне, съгласно чл. 81 ГПК. С определението от 9. 2. 2009 г. той се е произнесъл по същество по това искане, като го е отхвърлил. Съгласно чл. 80, предл. второ ГПК, страната, претендираща за разноски, няма право да обжалва постановеното определение, ако не е представила списък на разноските до приключване на заседанието в съответната инстанция. Посочената разпоредба предвижда отрицателна процесуална предпоставка за правото на обжалване. Безспорно е, че до приключване на производството през Русенския окръжен съд, ищците не са представили списък на направените от тях разноски по делото. Този факт изключва правото им на жалба срещу определението на окръжния съд. Законът не прави разграничение дали произнасянето на съда, сезиран с искане за присъждане на разноски, е правилно – обосновано и съобразено със закона, в зависимост от конкретните съображения, въз основа на които искането е отхвърлено, изцяло или частично, и с оглед на това, да признава или отрича правото на частна жалба на засегнатата страна. Съгласно чл. 291 ГПК, настоящият състав счита за правилна практиката, възприета в определение на състав на Върховния административен съд от 23. 3. 2009 г. по адм. д. № 3351/2009 г., че страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските, ако не е представила на съда списък за разноските.
При това положение, настоящият състав на касационният съд, счита че обжалваното определение на апелативния съд е недопустимо и следва да се обезсили, а частната жалба срещу определението на Русенския окръжен съд следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определението на Великотърновския апелативен съд от 6. 8. 2009 г. по ч. гр. д. № 469/2009 г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Х. А. А. и А. Л. К., двамата от гр. С., Р Г. против определението на Русенския окръжен съд от 9. 2. 2009 г. по гр. д. № 187/2008 год., с което е отхвърлено искането им за присъждане на разноски и ПРЕКРАТЯВА производството на частно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: