Р Е Ш Е Н И Е   № 192     София, 28 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 177/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите Е. М. М., М. Г. Н. и Ц. М. Т. против въззивно решение № 543/11.12.2008 г, постановено по ВНОХД № 1070/08 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда № 6 от 15.04.2008 г. по НОХД № 3371/06 г., е била ангажирана отговорността на тримата подсъдими, както следва : - подсъдимите Е. М. , Ц. Т. са били признати за виновни в това, че за времето от 16.30 ч. на 26.03.1997 г. до 07,30 ч. на 27.03.1997 г., в гр. С., в съучастие по между си и с подсъдимия К, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 11 334 300 неденоминирани лева от владението на К. П. и Р. Г. , без тяхно съгласие и с намерени противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери и случая е особено тежък – престъпление по чл. 196а във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание за всеки един от подсъдимите е от по три години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК; - подсъдимите М. Г. Н. и Б. К. са били признати за виновни в това, че на 20.09.1997 г., в гр. С. и в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 41 847 120 лева, собственост на Национален онкологичен център с намерението противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 196а във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и 4 от НК. Наложеното наказание за Н. е три години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66 от НК, а за К. две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 69 от НК. С решението, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като е отпаднала квалификацията по чл. 196а от НК, а деянията са квалифицирани като кражби в големи размери по чл. 195, ал.2 от НК, намалени са наложените наказания – за подсъдимите Н. , М. , Т. и А. на от по една година лишаване от свобода, съответно намаляване и на изпитателния срок до размера на три години, а за К. , наказанието е определено на “обществено порицание”. В касационната жалба на подсъдимия Е се поддържа наличието на всички касационни основания, но изводимо от същата доводите са отнесени само към второто от тях. Искането е за отмяна на решението и приложение на чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК. Касационната жалба на М. Н. се позовава също на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, оспорени са доказателствените изводи, направени от предходните инстанции, както и процесуалната годност на определени доказателствени източници. Искането е за отмяна на решението и оправдаване. Жалбата на подсъдимия Ц е бланкетна, без конкретни доводи, като в същата се съдържа искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, жалбите се поддържат от процесуални представители за подсъдимите Т. и М. , които не се явяват и лично от подсъдимия Н. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По жалбите на подсъдимите Ц. Т. и Е. М. И двете жалби, така както са изготвени, не са съвсем прецизни от гледна точка на изискванията на закона към тях. Все пак от текста на жалбите, както и от писмените бележки, представени от защитата на подсъдимия Т, може да се направи заключение, че се възразява срещу формираните фактически изводи на предходните инстанции относно основания факт на процеса – извършено ли е деянието и участието на подсъдимите в него, оспорена е още оценката на доказателствата, за да се направи този извод. Идентичността на възраженията не налага отделното разглеждане на жалбите. По същество възраженията са неоснователни. Не намират опора в данните по делото твърденията за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи, направени от предходните инстанции. Крайните заключения на въззивния съд относно основния спорен въпрос – авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимите са убедително аргументирани. Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, в това число и въпросът за авторството, са изведени на основата на съвкупна оценка на информацията почерпена от гласните доказателствени средства. С основание са коментирани показанията на свидетеля С, възпроизвел факти относно предоставените му именно от подсъдимите вещи, предмет на кражбата, показанията на Б. , възпроизвел извън съдебните признания на подсъдимия А, анализирани в контекста на приетата дактилоскопна експертиза, установила идентичност между намерения на местопрестъплението пръстов отпечатък и този на подсъдимия А. Няма съмнение, че ако осъдителната присъда почиваше само на свидетелските показания на Б. и /или между последните и останалите доказателствени източници съществуваше такова противоречие, което би поставило под съмнение достоверността на тези показания, то би било налице и претендираното от защитата на подсъдимия Т процесуално нарушение. По конкретното дело, както вече се каза, изводите за авторството не са направени само въз основа показанията на Б. , а след надлежен анализ на всички доказателства, събрани по делото. При определяне предмета на престъплението също не са допуснати процесуални нарушения. Възразява се от защитата на подсъдимия Т, че не са установени точно, по количество и вид, липсващите вещи от търговския обект, тъй като констативния протокол за вътрешна ревизия не бил “съставен по предвидения за това ред”. Кой точно ред има предвид защитата не е изяснено в жалбата, но все пак следва да се посочи, че предходните инстанции са оценявали цитирания протокол, като писмено доказателство, а удостоверяваните с него обстоятелства са били предмет на изследване и проверка и посредством други доказателствени източници – показанията на свидетелите П, Г. и С. , както и писмените такива – договор за продажба на консигнация, приемо – предавателен протокол. Отсъствието на процесуални нарушения при установяване на фактическите положения определя невъзможността да бъде удовлетворено основното искане на подсъдимите за оправдаване, тъй като в така приетите фактически констатации, материалният закон е приложен правило. ІІ. По жалбата на подсъдимия Н. Въззивният съд е упрекнат, че не е изпълнил задълженията си по чл. 314 от НПК – да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, включително дали са налице пропуски при формиране на вътрешното убеждение, дали обвинението е доказано по несъмнен начин. Неизпълнението на това задължение, според жалбата, е довело до неправилни фактически изводи. Основание за такава оценка, първо, жалбоподателят намира в допуснатата неточност в мотивите на проверявания съдебен акт. Вярно е, че в мотивите на въззивното решение е посочено следното : “..депозираните пред САС обяснения от подсъдимия Н, които са не само източник на доказателства, но и основно средство на защита..” -(л. 109 от делото). Вярно е, също така, че подсъдимият Н не е давал обяснения пред въззивиня съд, такава възможност е била предоставена на подсъдимия М. Очевидно е, че става дума за технически пропуск (грешка) при отразяване на името на подсъдимия. Такъв пропуск наистина сочи на известна непрецизност, но с нищо не допринася за целения от подсъдимия Н резултат. Ако се проследи логическата последователност на мотивите, съдържащите се в тях аргументи за годността на доказателствените източници, доказателствения анализ и оценка, то ясно ще се откроят решаващите съображения на въззивния съд относно спорния въпрос – участието на Н. в кражбата на медицинска техника. Неоснователни са и възраженията – за превратно тълкуване на доказателствени източници, както и оценката на съда за процесуалната годност на някои от тях. Липсва превратност при оценката на показанията на свидетеля Р. Последният съвсем ясно е посочил, че именно подсъдимите К. и Н. са му предоставили оборудването, предмет на престъпното посегателство, както и времето когато е станало това - преди този свидетел да разбере от пресата за самата кражба. Информация за част от тези обстоятелства се съдържа и в показанията на свидетелите С, Ч. , Б. Оспорването на протокола за оглед (л. 39, т. І от досието на досъдебното производство), от гледна точка на процесуалните изисквания при съставянето му, са неоснователни. Няма спор, че поправката, изменението, допълнението в протокол за съответното действие следва да бъде удостоверено с подписите на лицата, които са го подписали (чл. 102 от НПК отм.). Отразяването на дадена част от протокола “на ръка”, както се твърди в жалбата, все още не означава, че е налице допълване. Всъщност става дума за имената на поемните лица, които обаче са подписали самият протокол за оглед. Затова, не може да се претендира процесуална негодност на протокола за оглед, като доказателствено средство, защото не е нарушен реда по съставянето му - чл. 103 от НПК(отм.). Неубедително е и следващото възражение, изразяващо съмнението на жалбоподсателя за компетентността на органа, съставил цитирания протокол. Доводите, представени в подкрепа на оспорването, разкриват, при това не дотам точно, структурата на част от органите, на които е предоставено (било предоставено) правомощие по разследване, но не държат сметка за действащият към момента на деянието НПК. В тази връзка е достатъчно препращането към чл. 191, чл. 409 и т.н. от НПК (отм.), за да се види голословието на подобни съмнения. Обобщено казано, по делото са събрани по предвидения в НПК процесуален ред и оценени по действителното им съдържание необходимите доказателства, които могат да бъдат поставени в основата на съдебния акт. Тяхното съдържание установява по несъмнен начин участието на подсъдимия Н в извършването на престъплението. Корекцията, направена от въззивният съд, по отношение на правната квалификация на извършеното деяние, респ. на размера на наказанието, е съответна на закона. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 543/11.12.2008 г, постановено по ВНОХД № 1070/08 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.