Р Е Ш Е Н И Е № 425/2013 г. гр. София, 01.08.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 11 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 2920 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез процесуалните представители гл.юрисконсулт В.Ф. и ст.юрисконсулт М.П. против решение № 830/07.02.2013 г. по гр. дело № 8448/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.05.2012 г. по гр.дело № 8047/2012 г. на Софийски районен съд. С последното е признато, че ответника [фирма] [населено място] незаконно е уволнил ищцата Й. Т. В. от заеманата длъжност „административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” със заповед № 5/10.01.2012 г. и е отменена посочената заповед. Ищцата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението – „административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” при ответника [фирма] [населено място]. Със същото решение е осъден жалбоподателя – ответник да заплати на ищцата Й. Т. В. сумата 4 634.88 лв. на основание чл.225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2012 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че решаващият съд е допуснал особено съществено нарушение на чл.236,ал.2 ГПК относно изискуемото от закона и константната практика съдържание на мотивите на съдебното решение, като не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Една част от доказателствения материал според жалбоподателя съдът не е подложил на обсъждане, а друга част е преценил неправилно, което е довело до погрешни крайни изводи относно спорното правоотношение за наличието на качеството „секретар на синдикалната организация в предприятието” по смисъла на чл.333,ал.3 и пар.1,т.6 от ДР на КТ спрямо ищцата и съответно за незаконност на уволнението й. Твърди, че неправилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че ищцата се ползва със закрила по чл.333, ал.3 КТ без да са налице фактическите обстоятелства от състава на посочения текст. Според жалбоподателя представителните функции на едно лице/работник или служител/ от името на съответната синдикална организация произтичат от членствените правоотношения на това лице в самата синдикална организация и от отношенията по овластяване вътре в самата организация посредством избора му за представител, че тази представителна власт се учредява в съответствие с уредбата на устава и вътрешните правила в самата синдикална организация съобразно предоставената й самостоятелност с чл.33 КТ. Поддържа, че представителната власт на това лице не е свързана изобщо с трудовото му правоотношение при конкретния работодател, не произтича от него и не е част от това правоотношение. Счита, че материалният закон е приложен неправилно от въззивния съд, тъй като последния е включил в обхвата на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение елементи, които не са част и не могат по своето естество и страни да бъдат част от трудовото правоотношение. Поддържа, че въззивният съд неправилно и разширително тълкувал нормата на чл.333,ал.3 КТ, като не е отчел целта на закона, преследвана с предоставяне на предварителна закрила при уволнение на определен, изчерпателно посочен кръг лица от ръководството на синдикалната организация в предприятието – пар.1,т.6 ДР на КТ. Според жалбоподателя при работодателя [фирма] не е учредена основна синдикална организация по месторабота, съответно не може да се обсъжда въпроса за нейно ръководство, което да се ползва с предвидената в закона закрила при уволнение. Твърди, че съществуващата синдикална организация при [фирма] е основна организация за това предприятие, че същата не представлява обща синдикална организация и при самостоятелното юридическо лице [фирма], което е самостоятелен работодател по смисъла на пар.1,т.1 ДР на КТ на наетите от него работници и служители и с това и самостоятелно предприятие по смисъла на пар.1,т.2 ДР на КТ и чл.333,ал.3 КТ. Твърди, че синдикалната организация при [фирма] не е и фирмена синдикална организация, за което не са изложени твърдения от ищцата и не са представени доказателства. Поддържа, че исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Ответницата по жалбата Й. Т. В., чрез пълномощника Д. К. - дъщеря, правоспособен юрист в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1028/31.07.1013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос преминава ли по реда на чл.123,ал.1,т.7 КТ представителната власт на работниците и служителите, членове на синдикалното ръководство на синдикалната организация при работодателя прехвърлител, спрямо работодателя приобретател и в хипотеза на прехвърлени трудови правоотношения по чл.123,ал.1,т.7 КТ работникът или служителят ползва ли се със закрила по чл.333,ал.3 КТ при прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ, когато е член на синдикалното ръководство при работодателя прехвърлител Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ. Прието е, че ищцата Й. В. е заемала длъжността „Административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” в дружеството – жалбоподател по трудово правоотношение за неопределено време, считано от 24.05.2011 г. Със заповед № 5/10.01.2012 г., подписана от двамата управители на дружеството трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Прието е, че заповедта за уволнение е връчена на 11.05.2012 г., видно от отбелязването в същата. Установено е от съда възоснова на приложеното щатно разписание от 09.06.2011 г. и заповед № 103/16.08.2011 г. за съкращаване на длъжността заемана от ищцата, че тази длъжност е единствена в предприятието и не е предвидено запазването й, поради което работодателят не е длъжен да извърши подбор, по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ. Извода съдът е обосновал и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което не са възлагани трудовите функции от съкратената длъжност на други лица. Установен е размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата В. за месеца предхождащ уволнението е 778,16 лева, съответно размера на обезщетението за времето, през което е останала без работа за периода от 11.01.2012 г. до 11.07.2012 г. е 4668,96 лева. От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата Й. В. и жалбоподателят-ответник са страни по безсрочно трудово правоотношение, действието на което е прекратено от работодателя, поради съкращаване на щата, съгласно утвърдена нова структура на дружеството. Прието е, че основен спорен въпрос по делото е дали при прекратяване на трудовия договор работникът е бил член на синдикалното ръководство в предприятието по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ, което обуславя закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Прието е, че работодателят може да прекрати действието на трудовия договор при наличие на установените в закона основания и след предварително разрешение от съответните държавни или синдикални органи в случаите на законодателно предвидена закрила на работника или служителя. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.333, ал.3 от КТ според които, в случаите на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Прието е за установено от събраните по делото писмени доказателства- протокол на проведеното отчетно-изборно събрание на Синдикалната секция на Националния железничарски синдикат при ЦУ на [фирма] от 02.11.2011 г., писмо до управителите на [фирма] от 01.12.2011 г. и удостоверение от 01.12.2011 г. за статута на секцията на КТ „Подкрепа” в [фирма], че секцията на Националния железничарски синдикат е действаща и неин секретар е ищцата. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е секретар в синдикалното ръководство на предприятието още преди преобразуването му чрез отделяне на част от имуществото и утвърждаването на нови структури. За неоснователен е преценен довода на жалбоподателя, че е създаден нов правен субект, поради което ищцата не е член на синдикална организация в новата структура. Според съда обстоятелството, че правата и задълженията по трудовото правоотношение се прехвърлят по реда на 123, ал.1, т.7 от КТ в [фирма] и секцията на синдикалната организация не е прекратена, налага извод, че работникът има представителни функции и в новата структура. Прието е, че запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, запазва и представителните функции на лицата в синдикалната организация, освен ако не са прекратени изрично или упражняването им противоречи на закона. При тези съображения съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.333, ал.3 от КТ, че липсват доказателства за предварително съгласие от синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради което заповедта за уволнение е незаконосъобразна. Прието е, че издадената писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 11.01.2012 г., като с писмо вх.№ 34-00-16/10.01.2011 г. до [фирма] е представен списък с ръководствата на синдикалните секции към НЖС „Подкрепа”, сред които е и името на Й. В. като „секретар” в Б.-ТП-ЦУ. Възоснова на тези съображения съдът е извел извода, че страните са били обвързани от трудов договор, който работодателят е прекратил незаконосъобразно, поради което предявения иск за отмяна на уволнението следва да се уважи. По отношение на втория иск за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението съдът е приел същият за основателен. Ищцата е работила по трудов договор за неопределен срок, поради което предявеният иск за възстановяване й на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност е основателен. По предявеният иск с пр.осн. чл.225, ал.1 от КТ съдът е приел за установено, че ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението в размер на 778,16 лева, поради което искът за обезщетение от датата на уволнението - 11.01.2012 г. до 11.07.2012 г. в размер на 4634,88 лева е основателен със законната лихва от подаване на исковата молба 21.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. По правния въпрос: Разпоредбите на чл.123 КТ уреждат правните последици за трудовото правоотношение от промените в работодателя. В алинея първа на чл.123 КТ са предвидени материално правните основания и формите на промени в работодателя. Тези промени са изброени изчерпателно в закона. Само те са съставомерни и меродавни за пораждане на последиците, които законът предвижда. Те обхващат промените в организацията и управлението на дейността на работодателя и в неговото правно положение. Съгласно разпоредбите на чл.123,ал.1,т.7 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени на дейността му, съпроводена с предоставяне/преотстъпване или прехвърляне/ на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява/ сгради, машини, суровини и др./. В този случай е налице промяна на работодателя по смисъла на чл.123 само когато съответните материални активи, които се предоставят от едно предприятие на друго продължават да се използват производително и поради това при тяхното използване са заети работници и служители, които осъществяват дейността и преминават заедно с преотстъпените материални активи. Посочената уредба касае запазване само на трудовото правоотношение с работника или служителя. Всеки работник или служител може да членува в избрана от него синдикална организация, ако отговаря на изискванията и при спазване на установения за това ред за възникване на членство, предвидени в устава на организацията. Членството на работника или служителя възниква при условията, предвидени в съответния устав на организацията и представлява наличие на членствено правоотношение между работника или служителя и синдикалната организация. Съдържанието на членственото правоотношение е съвкупността от всички членствени права и задължения. Членственото правоотношение, страна по което е работника или служителя е отделно и различно от трудовото правоотношение. Последното е с различно съдържание. В хипотеза на променен работодател по чл.123, ал. 1,т.7 КТ работникът или служителят със запазено трудово правоотношение е възможно да е бил член на синдикалното ръководство – председател или секретар на първично структурно-организационно звено – синдикална секция на съответна синдикална организация в предприятието прехвърлител. В този случай представителната власт на работника или служителя в качеството му на член на синдикалното ръководство в предприятието прехвърлител не се запазва спрямо променения работодател – т.е. работодателя приобретател. Изводът съдът извежда като взема предвид, че представителните функции на работника или служителя произтичат от членственото правоотношение в съответното първично структурно-организационно звено – синдикална секция на синдикалната организация при работодателя прехвърлител, която синдикална секция е основна структурна единица по месторабота. Всяко първично структурно-организационно звено възниква при наличие на условията, предвидени в устава на синдикалната организация и в същия устав е предвиден ред за избор на ръководни органи. Представителната власт на работник или служител, който е член на синдикалното ръководство на първично организационно-структурно звено на синдикалната организация на работодателя –прехвърлител по чл.123,ал.1,т.7 КТ не е част от трудовото правоотношение, поради което не се запазва по отношение на променения работодател/приобретател/. Този работник или служител - член на синдикалното ръководство на първично структурно-организационно звено на синдикална организация при работодателя прехвърлител в хипотезата на чл.123,ал.1,т.7 КТ не се ползва със синдикална закрила по чл.333,ал.3 КТ при прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата от променения работодател/приобретател/. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. При постановяването му съдът е нарушил материалния закон – чл.123,ал.1,т.7 КТ, съответно правните му изводи не са основани на събраните по делото доказателства. Установено е по делото, че ищцата Й. В. е заемала длъжността „Административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси”, сектор „Жалби” в дружеството – жалбоподател по трудово правоотношение за неопределено време, считано от 24.05.2011 г. Със заповед № 5/10.01.2012 г., подписана от двамата управители на дружеството трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата и заповедта за уволнение е връчена на 11.05.2012 г., видно от отбелязването в същата. Установено е от приложеното щатно разписание от 09.06.2011 г., че длъжността, заемана от ищцата е единствена в предприятието и не е предвидено запазването й. Поради това работодателят не е длъжен да извърши подбор, по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ. Установен е размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата В. за месеца предхождащ уволнението е 778,16 лева, съответно размера на обезщетението за времето, през което е останала без работа за периода от 11.01.2012 г. до 11.07.2012 г. е 4668,96 лева. Установено е също, че трудовото правоотношение на ищцата е запазено, като на основание чл.123,ал.1,т.7 КТ е променен работодателя. На 24.05.2011 г. в Търговския регистър при А. по вписванията е вписано преобразуване на [фирма] чрез отделяне на имущество от него и преминаване на част от отделеното имущество към [фирма] и на друга част към [фирма]. С писмо, изпратено от [фирма], при който работодател ищцата е работила по трудово правоотношение на същата длъжност и връчено на 04.07.2011 г. същата е била уведомена за запазване на трудовото правоотношение. От приложените по делото писмени доказателства – Писмо до Управителите на [фирма] и протокол за проведено отчетно-изборно събрание на СС към НЖС”Подкрепа” при „Х. Б.” от 02.11.2011 г. се установява, че ищцата Й. В. е избрана за секретар на синдикалната секция на НЖС”Подкрепа” при [фирма] Централно управление. По делото не са представени доказателства от ищцата, от които да се установи, че в [фирма], което дружество е промененият работодател на ищцата е учредена секция на НЖС към КТ ”Подкрепа” в съответствие с изискванията на чл.43, ал.1 от Устава на КТ”Подкрепа”, на Правилника за организация и дейността на синдикална секция на КТ”Подкрепа” и чл. 42, ал. 1 от Устава на Националния железничарски синдикат към КТ”Подкрепа”. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че твърденията в исковата молба, обосноваващи незаконосъобразност на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищцата са, че същата е секретар на синдикалната секция при [фирма] и в това си качество се ползва от предварителната закрила по чл.333,ал.3 КТ. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се вземе предвид приложеното писмо вх. № 34-00-16/10.01.2011 г., изпратено от НЖС при КТ”Подкрепа” до [фирма], с което е представен списък с ръководствата на синдикалните секции към НЖС”Подкрепа”, като е посочена и ищцата като секретар в Б.-ТП-ЦУ. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата с атакуваната заповед същата е имала качеството секретар на синдикалната секция на НЖС ”Подкрепа” в [фирма], което холдингово дружество не е работодател на ищцата. Като секретар на синдикална секция при друг работодател ищцата не се ползва от предварителната закрила по чл.333,ал.3 КТ, тъй като не е имала качеството на член на синдикалното ръководство в [фирма]. Последното дружество в настоящият случай е работодател на ищцата – промененият работодател в хипотезата на чл.123,ал.1,т.7 КТ. Както се посочи по делото се установи, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата същата е била секретар на синдикалната секция на НЖС към „Подкрепа” в [фирма] и това холдингово дружество е отделен и различен работодател от [фирма]. Трудовото правоотношение на ищцата е запазено в хипотезата на чл.123,ал.1,т.7 КТ при извършеното преобразуване на „ [фирма] през 2011 г. и [фирма] е промененият работодател/прехвърлител/ по смисъла на чл.123,ал.1,т.7 КТ. По делото не е установено и синдикалната организация при [фирма] да е фирмена синдикална организация по смисъла на чл.44,ал.1 от Устава на КТ”Подкрепа”. Съгласно чл.44,ал.1 след предложение на синдикалната секция, по решение на Федеративния /Синдикален/ съвет на съответната национална федерация или национален синдикат се създава фирмена синдикална организация при наличие на група работодатели. Според ал.2 на чл.44 ФСО се състои от обособени синдикални секции съгласно условията, посочени в алинея първа, че тези секции членуват в СРС, на чиято територия са и осъществяват дейността си съгласно Правилник за организацията и дейността на ФСО, приет от Конфедеративния съвет. НЕ са налице данни по делото синдикалната секция при [фирма] да е фирмена синдикална организация и поради това членовете на ръководството й, една от които е ищцата да се ползват от закрилата по чл.333,ал.3 КТ и за останалите работодатели в рамките на холдинговото дружество. Всички изложени съображения налагат извода, че ищцата като секретар на синдикална секция на НЖС при КТ”Подкрепа” в [фирма] не е член на синдикалното ръководство в предприятието по смисъла на чл.333,ал.3 КТ и не се ползва от предварителната закрила по този текст. Работодателят [фирма] в случая няма задължение да иска предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на НЖС към КТ”Подкрепа” за да прекрати трудовия договор на ищцата на основание чл.328,ал.1, т.2 КТ, така както е предвидено в чл.333,ал.3 КТ. Обстоятелството, че е налице сключен през 2011 г. КТД между „Б. [фирма] и КНСБ – Синдикат на железничарите в България, Съюз на транспортните синдикати в България и КТ”Подкрепа” – Национален железничарски синдикат и Федерация на транспортните работници не променя този извод. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че ищцата като секретар на синдикална секция на НЖС към КТ”Подкрепа” при [фирма] се ползва от синдикална закрила при уволнение т.е. че секретарят на първично организационно-структурно звено на синдикат извън предприятието на работодателя се ползва от синдикална закрила при уволнение. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени, като незаконосъобразно. Поради това, че не се налага извършването на нови процесуални действия настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на спора. С обжалваната заповед № 5/10.01.2012 г. е прекратен трудовия договор на ищцата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата. Заповедта е редовно връчена на ищцата на 11.01.2012 г. Налице е реално съкращение на щата, тъй като длъжността на ищцата е единствена в предприятието и не е предвидено запазването й. С оглед на това работодателят не е имал задължението да извършва подбор по чл.329,ал.1 КТ. Не се установи ищцата да се е ползвала от предварителната закрила по чл.333,ал.3 КТ и поради това настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на трудовия договор на ищцата с атакуваната заповед е законосъобразно. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т. 3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да се присъди сумата 1270.44 лв. разноски по делото за всички инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло решение № 830/07.02.2013 г., постановено по в.гр.дело № 8448/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-78-142 от 04.05.2012 г. по гр.дело № 8047/2012 г. на Софийски районен съд, включително и в частта на присъдените разноски и вместо отменената част постановява Отхвърля предявените искове от Й. Т. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ срещу [фирма] [населено място], [улица] за признаване за незаконно уволнението на Й. Т. В., извършено със заповед № 5/10.01.2012 г. на управителите на [фирма] [населено място] на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на заповед № 5/10.01.2012 г, за възстановяване на ищцата Й. Т. В. на длъжността, заемана преди уволнението „административен секретар, жалби 2 ст.” в отдел „Човешки ресурси, сектор „Жалби” при ответника [фирма], за осъждане на ответника [фирма] [населено място] да заплати на Й. Т. В. сумата 4 634.88 лв. на основание чл.225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане. Осъжда Й. Т. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата 1270.44 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: