Р Е Ш Е Н И Е № 587 Гр. София, 03 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ……............................................................... и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ............................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1662 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Х. Я., чрез адвокат К. М., за възобновяване на в.н.ч.д. № 1215/ 2012 г., по описа на Окръжен съд, гр.Стара Загора, отмяна на решение № 188 от 25.07.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Според осъдения И. Х. Я. увеличаването на общото наказание е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 24 от НК и съдът не е извършил групиране с наказанието пробация по н.о.х.д. № 1893/2008 г., което било частично изтърпяно. В открито съдебно заседание адвокатите К. М. и С. К. поддържат искането с направените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за възобновяване на делото за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 188 от 25.07.2012 г. по в.н.ч.д. № 1215/ 2012 г. Старозагорският окръжен съд потвърдил определение № 386 от 17.05.2012 г. по н.ч.д. № 784/ 2012 г. на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, с което на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, определено по н.о.х.д.№ 594/ 2012 г. (на Старозагорски районен съд), при първоначален строг режим за изпълнение в затворническо заведение от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения И. Х. Я. е основателно. Решението на въззивния съд, постановено при проверка на първоинстанционния съдебен акт, е неправилно. В производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК съдебните органи е трябвало да решат всички въпроси, свързани с определяне на общо наказание по реда на чл. 25 и 27 от НК, първоначалния режим и типа на затворническото заведение и необходимостта от прилагане на института на чл. 68 от НК. Районният съд не е ограничен от предложението на прокуратурата, с което е инициирано разглеждането на делото. Той е длъжен в рамките на своите правомощия да обсъди и реши изцяло всички въпроси, свързани с наказанието на подсъдимия (респ. – осъдения), в резултат на неговите осъждания и съобразно актуалната справка за съдимост. Старозагорският окръжен съд е повторил грешката на първата инстанция и отново е насочил усилията си само до необходимостта от привеждане на отложеното наказание по н.о.х.д. № 971/ 2002 г. Производството по делото е налагало решаването и на други въпроси. Пренебрегнато е задължението за групиране на наказанията за отделните осъждания на И. Я.. Справката за съдимост (приложена в първоинстанционното дело) показва, че разгледаните по н.о.х.д. № 594/2012 г. и по н.о.х.д. № 1893/ 2008 г. (и двете на Старозагорски районен съд) престъпления са извършени в условията на разнородна реална съвкупност, която не е била уредена със съдебен акт. Отделно от тях, наказанията по н.о.х.д. № 1355/ 2001 г. и по н.о.х.д. № 971/ 2002 г. (също на Старозагорски районен съд) са били групирани с присъдата по второто дело, по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК. Определеното общо наказание от две години лишаване от свобода е било увеличено по реда на чл. 24 от НК с една втора, но така наложената санкция е незаконосъобразна, тъй като сборът на двете наказания е две години и шест месеца лишаване от свобода, а не три години, както неправилно е прието с присъдата. Тя не е била надлежно коригирана. Същевременно престъплението по н.о.х.д. № 561/ 2003 г. на Старозагорски районен съд досега не е било групирано, макар да се намира в реална съвкупност с престъплението по н.о.х.д. № 971/ 2002 г., но е в рецидив спрямо осъждането по н.о.х.д. № 1355/ 2001 г. Отсъствието съдебен акт, който да регламентира съвкупностите по предходните три осъждания (по н.о.х.д. № 1355/ 2001 г., по н.о.х.д. № 971/ 2002 г. и по н.о.х.д. № 561/ 2003 г.) е задължавало заетите в процедура по чл. 306 от НПК съдилища да извършат тяхното групиране при най-благоприятното за осъдения съчетание, да преценят отново необходимостта от приложението на чл. 24 от НК (като по този начин коригират незаконосъобразното му определяне от по-рано) и да постановят отделното изтърпяване на наказанията, определени със споразумение по н.о.х.д. № 561/ 2003 г. (по реда на чл. 27 от НК). Възможността отново да се постави на обсъждане института по чл. 24 от НК възниква с необходимостта от преуреждане на съвкупностите по тези три дела (в т. см. е и ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК). След това да извършат второ групиране (отделно от първото групиране) на наказанията от една година лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба (по н.о.х.д. № 594/ 2012 г.) и наказанието пробация (по н.о.х.д. № 1893/ 2008 г.), за които също са налице условията по чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК. Да определят едно общо най-тежкото наказание измежду тях, да приспаднат при неговото изтърпяване времето на задържане на осъдения Я. с мярка за неотклонение задържане под стража от 08.06.2011 г. (н.о.х.д. № 594/ 2012 г.) и от 16 до 18.11.2008 г. (н.о.х.д. № 1893/ 2008 г.), и частично изтърпяното наказание пробация по н.о.х.д. № 1893/ 2008 г. (по реда на чл. 25, ал. 3 НК), като два дни пробация се зачетат за един ден лишаване от свобода. Към така наложеното общо наказание (с определен първоначален режим и вид на затворническо заведение) да се присъедини наказанието глоба от пет хиляди лева. Всички тези действия са в интерес на осъдения и няма да доведат до влошаване на неговото положение. В случай на отбелязани нови осъждания в свидетелството за съдимост на И. Х. Я., те следва да бъдат съобразени. Съдебните състави не са извършили групиране на всички съдимости на осъдения И. Х. Я. и при най-благоприятното за него съчетание. Допуснатото съществено нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, налага възобновяване на въззивното съдебно производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд за правилното приложение на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.ч.д. № 1215/ 2012 г., по описа на Окръжен съд, гр.Стара Загора и ОТМЕНЯ въззивно решение № 188 от 25.07.2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Старозагорски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.