Р Е Ш Е Н И Е № 168 Гр.С., 29.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5005 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е образувано по касационна жалба на И. С. В. срещу решение от 10.02.17 по г.д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс., в частта, с която е потвърдено решение от 30.06.16 по г.д. №.38811/14 на СРС, 55с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата над 14000лв. до 24000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните лихви от датата на увреждането. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Третото лице помагач ЗД [фирма] не взема становище. С определение №308/3.05.18 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за обществения критерий за справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука. При определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил, че в конкретния случай увреждането се състои в Ч. /контузия на главата и сътресение на мозъка/ и спукване на главичката на лъчевата кост, че за значителен период от време движението на ръката е било ограничено, че в резултат на Ч. са възникнали усложнения-лек дискоординационен синдром /нарушение на равновесието/ и посттравматичен церебрастенен синдром /периодично главоболие, световъртеж, гадене, повръщане/-което състояние продължава с периодични обостряния, довели до провеждане на поддържаща терапия значителен период от време след настъпването на инцидента, че ищецът е търпял както физически болки и страдания, така и същите са дали отражение върху начина му на живот, като са препятствали пълноценното му участие в социалния и семейния живот – да изпълнява родителските си задължения и участва в домакинската работа. При тези обстоятелства е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 14000лв. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор, че на 21.08.11г. ищецът, работил на длъжност „сътрудник охрана” в Дирекция „Сигурност”, отдел „Контрол на достъпа” на Летище С., е претърпял травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп.№.13568/3.09.11 на С. НОИ/; че увреждането е настъпило по време на изпълнение на трудовите му задължения на Терминал 1, В. паркинг - където, при излизане от помещението на дежурния, губи съзнание и пада върху настилка от тротоарни плочки - при което получава контузия на главата, мозъчно сътресение и спукване на главичката на лява лакътна кост; че преди настъпване на злополуката - на 5.05.09, той е претърпял друга такава, при която също е получил травма на главата; че след процесната злополука се е наложило да ползва отпуск за временна нетрудоспособност 73дни, а впоследстие такъв от 58 дни с диагноза „главоболие, световъртеж от централен произход“ /отразено и в СМЕ/. Получената по време на злополуката контузия на главата и сътресение на мозъка съставляват черепно-мозъчна травма, а спукване на главичката на лъчевата кост е изисквало обездвижване в шина 20дни и последващо раздвижване; в резултат на черепно-мозъчната травма са възникнали усложнения - лек дискоординационен синдром (нарушение в равновесието) и посттравматичен церебрастенен синдром (периодично главоболие, световъртеж, гадене, повръщане) - признати с ЕР ТЕЛК №.0756/9.04.12 – 50% Т. за 3г. със съответни противопоказания (тежък физически труд и нервнопсихично напрежение). Това състояние продължава с периодични обостряния, вкл. към момента на изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена е поддържаща терапия, от която се очаква подобрение, а предходната Ч. от м.05.2009, посочена в ЕР ТЕЛК от 2.02.11г., може да се яви като влошен, променен терен, върху който се наслагва новата Ч. от 21.08.11 /съдебно-медицинска експертиза/. Около месец след травмата ищецът носил гипсова шина, след което започнал рехабилитация. При промяна на времето, както и при усилие и напрежение в лявата ръка, изпитвал болки – като и досега продължава терапия. Най-тежките последици от удара касаели главата му-има силно главоболие, доста често придружено с гадене, повръщане и виене на свят. Това му състояние е било причина за хоспитализирането му през м.07.14г. и повторно излизане в болнични по същия повод след няколко месеца /след инцидента през 2009г., в резултат на проведената терапия, се е бил възстановил и не е имал необичайно интензивно главоболие/. Ръководителят на отдел „Контрол на достъпа” /св.К.М./ няма наблюдения за оплаквания от тежко главоболие - за тези неща грижите се поемат от съответните лица на медицинския пункт, като според него ползваните от ищеца болнични са в рамките на нормалното. По принцип той бил здрав физически - обичал да кара колело, да лети с делтапланер, да играе тенис на маса; винаги бил до съпругата си и й помагал във всичко. Злополуката от 2011г., обаче, коренно променила живота му - вече не можел да се занимава с любими неща, вкл. посочените по-горе занятия, не бил способен да помага в семейството за ежедневни занимания, още повече, че имали и вила с двор, не можел да се грижи за малкото им дете /родено на 29.12.10г./ и да откликва на желанията му; то искало татко му да го прегърне и повдигне, а той не можел поради силните болки в ръката. Вследствие на всичко това ищецът се чувства непълноценен и депресиран, а и болките, които търпи в главата и ръката, не са малко /св.К.А.-чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК и кредитира, тъй като установяват нейни дълготрайни, преки и непосредствени впечатления и не противоречат на останалите събрани доказателства - в това число писмените, показанията на св.К.М. и заключението на СМЕ; св.К.М./. При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на 200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че в резултат на увреждането ищецът е търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с препърпяната черепно-мозъчна травма и счупването на ръката. Това са болки и страдания, търпени непосредствено след инцидента и в периода на лечение, възстановяване и рехабилитация, такива, свързани с неудобствата от невъзможността да си служи с ръката, която е била обездвижена, както и страдания, търпени в резултат на появилите се впоследствие усложнения – дискоординационен и посттравматичен церебрастенен синдром синдром (нарушение в равновесието, периодично главоболие, световъртеж, гадене, повръщане)-взети предвид и при последващо признатата му временна /за 3г./ 50% Т. с противопоказания тежък физически труд и нервнопсихично напрежение. Следва да се има предвид, че от една страна предходната травма може да се яви само като влошен, променен терен, върху който се наслагва новата, както и че след лечението й ищецът не е имал такова силно главоболие. На следващо място съдът отчита продължителността на периода, през който е ползван отпуск по болест поради временна нетрудоспособност и са търпяни болките, вкл. обстоятелството, че проявите на появилите се усложнения - дискоординационен и посттравматичен церебрастенен синдром, продължават с периодични обостряния и съответна терапия и понастоящем-макар по принцип да се очаква подобрение от поддържащата терапия. Съобразява и възрастта на ищеца и факта, че увреждането е довело до промяна в начина му на живот и качеството му - от здрав физически и спортуващ човек в активна работоспособна възраст, той се превърнал в такъв, който трябвало да изостави свои любими занимания, не можел да участва нормално в грижите за дома и семейството и да работи работа, каквато желае /следва да се съобразява с противопоказания/. Трябва да бъдат отчетени психическите страдания, породени от влошеното здравословно състояние и от наложените вследствие на увреждането отклонения от нормалния ритъм на живот и занимания на ищеца. Те са довели до негативното отражение върху личностната му себеоценка като съпруг и родител, до търпени болки и страдания поради невъзможността да общува пълноценно с и се грижи за малкото си дете, вкл. да откликва на негови желания, до трайно чувство за непълноценност и депресираност. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че, съобразно критериите на чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 24000лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства - в това число възрастта на пострадалия и отражението на увреждането върху себеоценката му, вкл. предвид отношенията му с малолетното му дете. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение. Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 14000лв до 24000лв е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законните лихви считано от 21.08.11г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат направените разноски пред ВКС в размер на 1860лв. /30лв. платена държавна такса и 1800лв. адвокатски хонорар – който, макар и да надвишава минимално установения в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерен предвид сложността на делото и извършената от процесуалния представител работа, в това число по изготвяне на касационна жалба, на отговор по тази на другата страна, на представителство в открито съдебно заседание/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 10.02.17 по г.д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 30.06.16 по г.д.№.38811/14 на СРС, 55с., в частта, с която предявеният от И. С. В. срещу Летище С. ЕАД иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 14000лв. до 24000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законните лихви от датата на увреждането 21.08.11г., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да плати на И. С. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.200 КТ още 10000лв. /десет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 14000лв. до сумата 24000лв., ведно със законните лихви считано от 21.08.11г. до окончателното изплащане, както и 1860лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗД [фирма]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: