Р Е Ш Е Н И Е                                            № 262                                София,  21.06.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Даниела Никова                                                             изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 722/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 843 от 4.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 75 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 3243/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-д отделение, с което е допусната делба между Р. Я. А., Б. Д. Т. и Д. Б. Т. на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, както и на кокошарник, свинарник и един гараж, ведно с 55 % от дворното място, съставляващо УПИ ХІІ в кв. 66 по плана на София кв. “К”, при посочени в решението квоти за страните. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на чл.22, ал.2 и 3 СК / отм./ и наличието на частична трансформация на лично имущество, каквато е прието с решението, че е настъпила и на която база е допусната делбата и определени квотите на страните. Според касационната жалба, подадена от Б. Д. Т. и Д. Б. Т. решението е неправилно, тъй като допуснатият до делба втори жилищен етаж е изцяло лична собственост на Б. Т. отпреди брака му, а след това е прехвърлен валидно на сина му и втори ответник Д. Б. Т.. П. становище за отмяна на решението и отхвърляне на иска. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, а вторият ответник е син на първия от предишен брак. По време на брака си с предишната съпруга Б придобил жилищна сграда с дворното място в гр. С. кв. “К”, който имот след прекратяване на брака е поделен и в дял на съпруга е поставен процесния имот- втори етаж от сградата с 55/ 100 ид.ч. от дворното място. Придобивното основание е осъществено по времето, когато вече е бил сключен втория брак, а именно на 17.10. 1975 г., като е определено Б. Т. да изплати за уравнение на дела на съпругата си 582, 89 лв./ неденоминирани/. На 12.03.93 г. ответникът Б. Т. продава получения при делбата имот на сина си Д. Т. Тезата на ищцата, която е втора съпруга на Б. Т. , е че идеалната част от имота, съответстваща на присъденото парично уравнение, представлява съпружеска имуществена общност. Това становище е възприето от въззивния съд, който е изложил съображения, че за наличието на частична трасформация / каквато се приема, че има в случая/ е без значение дали паричното уравнение е значително или не като абсолютна стойност или съпоставено с цената на имота, както и че не се изисква уравнението да е било изплатено по време на брака, а е достатъчно да е предвидено такова задължение. С оглед на тези мотиви съдът приел, че частта, съответстваща на присъденото уравнение, възлиза на 9,5796 % ид.ч., от които ½ са за ищцата, или нейният дял е 4, 7898% / По отношение прехвърлянето на имота в полза на втория ответник, съдът намерил, във връзка с предприетото от ищцата оспорване по чл.22, ал.3 СК, че прехвърлянето не е произвело действие и тази част подлежи на делба между бившите съпрузи. По повод приложението на чл.22, ал.3 СК съдът изложил и съображения, че правото, което следва да се упражни в 6- месечен срок от узнаване на разпореждането не е погасено, като приел, че ищцата узнала за продажбата не по- рано от датата на образуване на настоящото делбено дело и е предприела оспорването в законния срок. За останалата част е прието, че договорът за продажба е произвел действие и имотът е собственост на втория ответник. В заключение делбата е допусната при дялове 90,4204 % ид. ч.за ответника Д. Б. Т. и по 4,7898 % ид.ч. за бившите съпрузи Р. А. и Б. Т. При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, а искът за делба да се отхвърли. Придобивното основание за жилищния етаж е осъществено по време на брака, но тъй като липсва принос от страна на съпругата, е налице трансформация на лично, предбрачно имущество, поради което и придобитото жилище остава лична собственост на придобилия го съпруг. Съгласно т.3 от ППВС 5/ 72 г. частична трансформация би била налице, ако по време на брака за възложения му имот съпругът изплати уравнение на другия съделител. В такъв случай частта от новопридобитото жилище, съответстваща на изплатената разлика в цената, се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като се счита, че е налице възмездно придобиване на имот по време на брака. Според възприетото от ВС разбиране, посоченият ефект възниква само ако доплащането стане по време на брака- т. е. ако е налице ефективно влагане на средства. В настоящия случай през 1975 г. е присъдено уравнение от 582,89 неденомирани лева, за които бившият съпруг е твърдял, че не са заплатени, а бившата му съпруга В, разпитана като свидетелка, е заявила, че не ги е и искала. При тези данни и съгласно тълкуването, дадено в ППВС 5/72 г. следва да се приеме, че е налице пълна трансформация на личното имущество на ответника, без да има част, която да е с режим на съпружеска имуществена общност, тъй като не се установява по време на брака да е било извършено плащане, а и с оглед становището на другия съделител не се дължи такова. Изразеното в противния смисъл становище от въззивния съд е в противоречие с духа и смисъла на закона и дадените от ВС указания по приложението на принципа на трансформацията /за периода на действие на СК от 1968 г., който не е уреждал преобразуването на личното имущество/, */поради което решението следва да се отмени и като се приеме, че цялото жилище е било лична собственост на съпруга, искът за делба на този обект да се отхвърли като неоснователен и спрямо двамата ответници. След като се приема, че няма част от имуществото, която да е била съпружеска имуществена общност, не следва да се обсъждат и въпросите дали разпореждането от единия съпруг е извършено без съгласието на другия съпруг, кога той е узнал за него и дали своевременно е предприел оспорване по смисъла на чл.22, ал.3 СК. Не следва да се допускат до делба и другите обекти, представляващи стопански постройки- кокошарник, свинарник и гараж / магазин/, тъй като е установено, че те са изградени на мястото на стари такива от втория ответник, след като е станал собственик на имота по силата на извършеното от баща му прехвърляне с нот.акт № 31/ 93 г. В частта, с която производството по делото за делба на една барака от 18 кв.м. е прекратено, определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което за този обект не се дължи произнасяне от страна на касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 75 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 3243/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-д отделение и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Я. А. против Б. Д. Т. и Д. Б. Т. за делба на втори етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., кв.”К”, заедно с 55/ 100 ид.ч. от дворното място, представляваща УПИ ХІІ в кв.66 по плана на града, ведно с намиращите се в същото дворно място свинарник, кокошарник и гараж. Осъжда Р. Я. А. от гр. С., ж.к.”Д”, бл.121, ет.4, ап.75 да заплати на Б. Д. Т. и Д. Б. Т. от гр. С., кв. “К”, ул. “. № 14 разноски по делото за всички инстанции в размер на 1056 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: