Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр.София, 07 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 513/2012 година Главният прокурор е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК ВКС да възобнови делото на Берковския районен съд заради неправилността на присъдата, която последният издал спрямо подсъдимите А. Т. М. и В. Т. В.. Оспорената присъда е от 19 август 2011 год. по нохд № 348/2011 год. и е по обвинението срещу М. и В. в кражба от домовете на И. и К. на вещи от цветни метали на обща стойност 144 лева – продължавано престъпление, извършено на 21/21 февруари 2011 год., което е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.26 НК и за двамата подсъдими (още защото кражбата е взломна, след предварителен сговор и чрез използване на лек автомобил), както и във вр. с чл.63 НК само за подсъдимия В. и заради непълнолетието му(роден на 7 август 1994 год.). Присъдата е издадена по реда на съкратеното съдебно следствие (глава двадесет и седма от НПК) и това е довело до смекчаване на наказателната отговорност: за М. – с пробация, за В. – с обществено порицание по реда на чл.78а НК. Смекчаването на отговорността се дължи освен това на приетото от съда, че откраднатото е върнато (приложен е чл.197, т.3 НК) и на оправдаването на подсъдимите по обвинението без отчитане на такова последващо поведение. Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена пред по-горен съд. Главният прокурор е отправил искането си за възобновяване на делото, защото смята присъдата за засегната от основанията за това във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК: нарушението на материалния закон – във връзка с приетото, че откраднатото е върнато (на чл.197 НК) и с освобождаването на непълнолетния подсъдим от наказателна отговорност (на чл.78а НК), а нарушението на процесуалния закон – във връзка с липсващите мотиви към присъдата по тези въпроси, както и по въпроса защо проведеното съкратено съдебно следствие е довело до смекчаването на наказанието на пълнолетния подсъдим по чл.55 НК(заради многобройни смекчаващи обстоятелства и във вр. с чл.58а, ал.4 НК), а не по чл.58а, ал.1 НК (без преминаване към по-леко по вид наказание). Искането на главния прокурор е за ново разглеждане на делото в първата инстанция. Искането за възобновяване на делото е поддържано и от прокурора пред ВКС, а от страна на осъдените се поддържа да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за основателно, макар не във всичко. І. Искането на главния прокурор е частично основателно относно мотивирането на съдебния акт. Липсата на мотиви към присъдата или решението е обявено в закона за „абсолютно” (безусловно, съществено винаги) нарушение на процесуалните правила (чл.348, ал.3, т.2 НПК), а съдебната практика на свой ред е обявила за такова нарушение не само пълната им липса, но и липсата на част от тях, стига тя да се отнася до основните въпроси, на които трябва да отговори решаващият акт в първата или втората съдебни инстанции (вж.напр. р. 765/90-І, Сб., с.138, където това е прието дори още при действието на отменения през 2006 год. НПК, който не го урежда изрично). Важно е да се каже освен това, че съдебната практика не схваща липсата на мотиви само като пълна липса на специално предвидената в закона съобразителна част от съдебния акт – достатъчно е да липсват и само отделни съображения по основните въпроси или изложените съображения да са съществено непълни (вж. напр. р.457/94-І, Сб., с.107). Оспорената сега от главния прокурор присъда е илюстрация за липсата на мотиви в последната и посочена форма – по въпроса за правната квалификация на извършеното престъпление (чл.301, ал.1, т.2 НПК), и по-конкретно за квалификацията му във връзка с чл.197 НК, БРС е отбелязал в мотивите си буквално и само следното: „Предвид обстоятелството, че вещите, предмет на деянието, са върнати до приключване на съдебното следствие, съдът оправда подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Призна ги обаче за виновни при приложение на чл.197, т.3 НК”. Ако „обстоятелството”, както се е изразил съдът, беше наистина безспорно изяснено по делото от фактическа страна, мотивите за него биха могли да бъдат приети, макар и с резерви, за непопадащи в обхвата на основанието по чл.348, ал.3, т.2 НПК(важното е, че безспорността от фактическа страна позволява ВКС да упражни правомощията си по приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание). За наличието на безспорност във всеки отделен случай трябва да се съди, от друга страна, и от съответствието със задължителните указания, на които са подчинени съдилищата и които в сегашния случай принадлежат на Пленума на В(К)С в неговото П.6/1971, т.13. Става дума за препращането към цял раздел от друго постановление – ІV от П. 3/1970, посветен на тълкуването на закона по приложението на чл.197 НК. В насоката, интересуваща сегашното дело, задължителните указания са в смисъл, че за смекчаването на отговорността на двамата подсъдими М. и В. е било необходимо да бъде доказано не само връщането на откраднатите вещи (то е документирано по делото чрез съответния протокол), но и отношението, което са проявили двамата към самото връщане(макар указанията да не са, че връщането или възстановяването трябва да бъде по „собствена подбуда” на дееца, както смята главният прокурор). За това отношение обаче обвиняемите въобще не са били питани, разкрилите ги патрулиращи полицаи са отрекли двамата обвиняеми да са им съдействали при откриване на краденото в проверения таксиметров автомобил, а в съставения протокол шофьорът на автомобила,-а не обвиняемите- е посочен като предал вещите – вж. на л.22, 52, 53, 55 и 57 от досъдебното производство, използвано от съда при условията съкратеното съдебно следствие в първата инстанция. ІІ. Липсата на мотиви с оглед на изложеното в предходния раздел, е според ВКС преувеличено да бъде претендирана по останалите въпроси, предмет на искането на главния прокурор: относно приложението на чл.78а и чл.58а, във вр. с чл.55 НК. Приложението им е наистина само отбелязано от БРС – малко повече за втората разпоредба, с изброяване на някои от смекчаващите обстоятелства, приети за „многобройни”. При положение обаче, че не беше наложително ново разглеждане на делото поради липсващите мотиви за прилагането на чл.197 НК и при пълна яснота за фактите по останалите повдигнати въпроси, ВКС щеше да е компетентен да отговори дали е нарушен законът по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК и без да връща делото в предходна инстанция. Доколкото все пак е запитан от главния прокурор, ВКС намира за достатъчно тук да посочи само, че не споделя разбирането за неприложимост на чл.78а, ал.6 НК спрямо непълнолетни, които не са навършили пълнолетие към момента на постановяване на присъдата, както и за неприложимостта на разпоредба преди да бъде съобразен и чл.63 НК – в последната насока ВКС се присъединява към становището, развито в р.679/03-02-І, Бюл.1/03. ВКС не вижда нарушение и на чл.55 НК. ВКС не споделя, накрая, претендирането на едни и същи недостатъци в аспекта едновременно на двете основания за възобновяване във връзка с т.1 и т.2 на чл.348, ал.1 НПК – ако претенцията се основава на липсата на мотиви по определени въпроси, претенцията, че относно тези въпроси е нарушен и материалният закон, би могла да се поддържа само алтернативно(евентуално) – вж. по-подробно в т.р. 51/1964-ОСНК и позоваването на него в р.4/02-І, Бюл.4/02. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела присъдата на Берковския районен съд от 19 август 2011 год. по нохд № 348/2011 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: