6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 150/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 888 гр.София, 08.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Цветанка Найденова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 150/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1542 от 05.10.2009 год. по в.гр.дело № 82/2009 год., с което е отменено решение № 139/05.12.2002 год., постановено по гр.дело № 3070/2001 год., ХVІІ гр.с. П. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, предявен от С. И. М., С. Б. С., И. Б. И. против [фирма], Р.”Т.” за предаване от първия ответник на владението върху имот пл.№ 955, парцел „К.” по плана на С., V гр.ч.,[населено място], с площ от 1733 кв.м. и за предаване от втория ответник на владението върху имот от 1791 кв.м., представляващ част от парцел „К.” по плана на С., V гр.ч.,[населено място], както и в частта, в която С. И. М., С. Б. С., И. Б. И. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 354 лева и Р.”Т.” сумата от 1 035 лева като вместо това е постановено осъждане Р.”Т.”, със седалище и адрес на управление[населено място], ул.”Б.” № 2а и [фирма], със седалище и адрес на управление[населено място], Г..Д. Н. № 75 /като правоприемник на [фирма]/ да отстъпят собствеността и предадат владението на И. Б. И., ЕГН [ЕГН], С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и С. С. Ц., ЕГН [ЕГН], върху части имот пл.№ 955, парцел „К.” по плана на С., V гр.ч.,[населено място] с площ от 1733 кв.м. и от 1791 кв.м./части от бивши имоти пл.№ 300 и 301 по плана на С.[населено място] от 1952 год./ като определяне на границите на имотите да се извърши съгласно Решение № 9061/04.06.2000 год. на ПК П. и удостоверения и скици по чл.13 от ППЗСПЗЗ изх.№ А8-94-С-132/26.06.2000 год. и осъждане Р.”Т.”, със седалище и адрес на управление[населено място], ул.”Б.” № 2а и [фирма], със седалище и адрес на управление[населено място], Г..Д. Н. № 75 по равно да заплатят на И. Б. И., ЕГН [ЕГН], С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и С. С. Ц. ЕГН [ЕГН], сумата от общо 2 727 лева разноски в производството. Недоволен от въззивното решение е касаторът Р.”Т.”, представляван от адвокат К. Г. М., от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е невалидно, недопустимо, неправилно и необосновано и претендира за отмяната му с потвърждаване на първоинстанционното решение тъй като липсва индивидуализация на поземления имот с площ и граници и ответниците по спора, освен това е неясно, поради което е и нищожно понеже не е съобразено, че ищците ползват част от имота и се легитимират с решение № 9061/04.06.2000 год. на ПК-П., което също е нищожно. Процесуалният представител адвокат М. поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените съдебни разноски пред всички инстанции, които не следва да се обсъждат тъй като липсва списък на разноските както предвижда чл.80 ГПК. Постъпила е касационна жалба и от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], представлявано от адвокат Л. Т. К. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано тъй като не е изпълнимо понеже имотът не е индивидуализиран, освен това не е съобразено, че имотът е отчужден по градоустройствените закони, поради което не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а относно владението – не е разграничено спорното от безспорното. Касаторът Р.”Т.” е заявила становище за основателност на касационната жалба на [фирма]. От ответниците по касация С. Б. С., С. С. Ц. и И. Б. И., представлявани от адвокат С. Ц. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат Ц. поддържа оспорването на касационните жалби и по съображения изложени в писмена защита. Постъпила е писмена защита от ответниците по касация И. Б. И. и С. Б. С., в която се поддържа оспорването на жалбата. ` За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че единствено безспорното е, че ответните дружества осъществяват владение върху процесните имоти, при което е доказано правото на собственост на ищците на основание наследство и земеделска реституция, а липсва надлежно възникнало право на собственост за държавата, респ. за дружествата върху същите имоти. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 555 от 18.06.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. ` Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 7 от 20.01.2006 год., постановено по гр.дело № 2495/2004 год. по описа на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд по жалба на ищците е оставено в сила решението от 24.07.2003 год., поправено с решения от 30.12.2003 год. и от 23.06.2004 год. по гр.дело № 339/2001 год. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти състав, в частта, с която е отменено решение № 139 от 05.12.2002 год. по гр.дело № 3070/2001 год. на Пловдивския районен съд, 17-ти състав и е отхвърлен иска за прогласяване за нищожно решение № 9061/04.06.2000 год. на П. комисия-П. по преписка № 906/1991 год. При това положение е недопустимо в настоящото производство /при втора касация/ да се пререшава въпроса за прогласяване нищожността на решение № 9061 на ПК-П., наведено като касационно основание. Със същото касационно решение е отменено въззивното решение от 24.07.2003 год., поправено с решения от 30.12.2003 год. и от 23.06.2004 год. по гр.дело № 339/2001 год. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти състав в частта, с която е оставено в сила решение № 139 от 05.12.2002 год. по гр.дело № 3070/2001 год. на Пловдивския районен съд, 17-ти състав за отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС за предаване владението върху имот пл.№ 955, парцел „К.” с площ 1733 кв.м. и върху имот от 1971 кв.м., част от същия парцел по плана С., V гр.част[населено място] и делото е върнато за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от окръжния съд е прието в с.з. на 28.04.2009 год. за безспорно, че Р.”Т.” владее спорния имот на север от оградата, обозначен на скицата на л.27 с черен туш с точици, а [фирма] владее имота, обозначен като дял втори в скицата, находяща се на л.12 от първоинстанционното дело. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед ангажираните доказателства за извършени отчуждения от собствените на наследодателя на ищците И. М., починал през 1947 год., имоти и заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, е установено, че възстановените с решение на Поземлената комисия(ПК) имоти не съвпадат с тези части, които са отчуждавани за различни нужди, не са застроени и не съставляват прилежащи площи към съществуващи строежи, освен това нямат обслужващо сградите предназначение и могат да бъдат обособени като самостоятелни парцели. Взето е предвид, че с измененията на чл.10 ЗСПЗЗ от 1997 год. възниква възможността за възстановяване на бивши земеделски земи, включени в регулационните граници независимо от това дали са обобществявани в земеделски стопанства с оглед процедурата по § 34 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Направен е извод, че решението на ПК-П. е правилно и има реституционен ефект за посочените в него имоти – части от стари имоти № 300 и № 301. Отчетено е, че не е възникнало надлежно право на собственост за държавата или за някое държавно предприятие или кооперативен съюз върху процесните имоти, а представените доказателства за отчуждаване по ЗПИНМ и изменение на регулацията не засягат процесните имоти, при което съставените актове за държавна собственост и констативните нотариални актове не създават собственически права, а само ги декларират, освен това ответните дружества не са доказали съответния правопораждащ собствеността факт – за това искът по чл.108 ЗС като основателен и доказан е уважен. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./, а заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи са приети при съобразяване разпоредбата на чл.157, ал.3 ГПК/отм./. Искът за ревандикация по чл.108 ЗС предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил правилен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материално-правни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. Въззивното решение при посочените факти не противоречи на представените от касаторите съдебни решения във връзка с приложението на чл.108 ЗС и земеделската реституция: на ТР № 6 от 10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. ОСГК; на Върховния съд - № 2419 от 13.10.1960 год. по гр.дело № 3461/1960 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, І гражданско отделение - № 926 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 3149/2007 год., № 917 от 08.12.2008 год. по гр.дело № 3284/2007 год., № 256 от 08.05.1995 год. по гр.дело № 183/1995 год., № 870 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 2992/2007 год.; на ІV гражданско отделение № 415 от 14.04.2003 год. и № 1835-а от 02.11.1995 год. по гр.дело № 2186/1994 год., на Девинския районен съд № 123 от 04.07.2005 год. по гр.дело № 5/2005 год. Решение № 595 от 19.06.2009 год. по гр.дело № 1096/2008 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.108 ЗС, но във връзка с чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ; Решение № 109 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 306/2008 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в друго производство – по чл.87, ал.3 във връзка с чл.190 ЗЗД. Останалите решения са постановени в административно производство, поради което е недопустимо обсъждането им като противоречива практика в настоящото касационно производство: № 96 от 31.03.1994 год. по адм.дело № 4876/1993 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния съд, № 6800 от 21.06.2006 год. по адм.дело № 381/2006 год. на ІV гражданско отделение на Върховния административен съд и решение от 03.01.2008 год. по адм.дело № 411/2007 год. на Административен съд-Добрич. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1542 от 05.10.2009 год., постановено по гр.дело № 82/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: