Ключови фрази
указания на съда * конкретизация на вземането в заповедно производство

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  139

 

гр. София,  05.03.2009 година

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 41   по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител А. Б. срещу определение № 687 от 30.10.2008г. по ч. гр. д. № 1737/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Т” А. , гр. С. против разпореждане от 02.06.2008г. по гр. д. № 14440/2008г. на Софийски районен съд, І ГК, 51 състав, с което съдът е отхвърлил заявление вх. № 26213/27.05.2008г. за издаване на заповед за изпълнение против В. С. Х. от гр. С..

В частната касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател поддържа, че нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК препраща към чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК и че заявлението за издаване на заповед за изпълнение отговаря на изискванията, предвидени в посочените разпоредби. Съдилищата не са взели предвид посоченото в т. 12 от заявлението обстоятелство, от което произтича вземането, а именно че длъжникът е ползвал предоставяна от заявителя топлинна енергия за процесния период и не е погасил задължението си за топлоснабден имот, посочен в т. 5 от заявлението. Според частния жалбоподател разглеждащият искането съд е следвало да даде указания на дружеството за отстраняване на нередовностите в заявлението, в случай, че са налице такива. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде издадена исканата заповед за изпълнение.

В приложеното съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 и чл. 278, ал. 4 от ГПК изложение са развити съображения за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.

Ответникът В. С. Х. от гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и провери правилността на обжалваното определение, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски градски съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.

За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, но от анализа на обстоятелствената част на частната касационна жалба и с оглед данните по делото настоящият съдебен състав приема, че същественият правен въпрос е свързан с редовността на заявлението и отговаря ли последното на изискването на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Този въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства /заповеди за изпълнение, издадени по заявления със съдържание, сходно на настоящото заявление/, и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която липсва съдебна практика, касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Съобразно изричното препращане в чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, т. е. всички фактически обстоятелства, на които се основава вземането. Конкретизацията на вземането на доставчика на топлинна енергия включва освен размера на вземането, периода, за който не е платена топлинната енергия, елементите, от които е формирано вземането, също и топлофицирания имот, за който е ползвана доставената топлинна енергия. Неправилно Софийски градски съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно, че не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането – не е обозначен имотът, за който е доставената топлинна енергия и абонатния номер на партидата на длъжника. С посочване на обстоятелствата в т. 9 и т. 12 на заявлението, вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, е индивидуализирано - парично вземане с посочен размер, представляващо цена на ползвана от абоната през определен период топлинна енергия за топлоснабдения имот, включително и по изравнителна сметка за определен период, и лихва за забава за посочен период. Прецизното попълване на заявлението изисква адресът на топлофицирания имот да бъде посочен в т. 12. Предвид обстоятелството, че в заявлението е посочен само един имот – този на адреса на длъжника и в т. 12 не е конкретизиран друг недвижим имот, а е посочено, че „в сградата има въведена система за дялово разпределение от м. 12.2002г.”, без да е посочен друг адрес, на който се намира сградата, следва да се приеме, че претендираното вземане се отнася до имота, находящ се на единствения посочен в заявлението адрес, а именно гр. С., ж. к. „Б” бл. 29, вх. 1, ап. 23. Ако заявителят е имал предвид, че претендираното вземане се отнася до друг топлофициран имот, различен от имота на адреса на длъжника, то този имот би бил посочен в т. 12. В конкретния случай частният жалбоподател потвърждава в частната жалба, че топлофицираният имот е описан в т. 5. Въззивната инстанция не се е съобразила с горепосочените обстоятелства, поради което е постановила неправилно определение.

Поради изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се издаде исканата заповед за изпълнение по заявление вх. № 26213/27.05.2008г. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят и направените разноски по делото общо 80,28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер общо 150 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 687 от 30.10.2008г. по ч. гр. д. № 1737/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение и разпореждане от 02.06.2008г. по гр. д. № 14440/2008г. на Софийски районен съд, І ГК, 51 състав и вместо това определи:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане от В. С. Х., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Б” бл. 29, вх. 1, ап. 23 на „Т” А. , гр. С., ул. „Я” № 23Б на сумата 3 708,40 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Б” бл. 29, вх. 1, ап. 23 през периода от м. януари 2001г. до м. септември 2007г., като за периода от м. декември 2002г. до м. септември 2007г. има изготвена изравнителна сметка от „Т” ООД, със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2008г. до окончателното плащане, сумата 1 168,78 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2001г. до 15.02.2008г., сума в размер 163,31 лв. – разноски за всички съдебни производства и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: