1 Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 31 октомври 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 708/2017 година. Производството е образувано по бланкетна касационна жалба подадена от защитата на подсъдимата В. Г. Г. против присъда № 112 от 21.04.2017год. по внохд № 371/2017 год. по описа на Софийския градски съд. В нея като основания за проверка на обжалваната присъда са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието и се прави искане за оправдаване на жалбоподателката поради недоказано авторство на деянието, предмет на обвинението, а при условията на алтернативност-отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на определеното наказание. В депозираното своевременно допълнение към жалбата се излагат допълнителни доводи, единствено по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с критика към въззивния съд в дейността му по анализа на събраната доказателствена съвкупност и, че изложените правни изводи не са подчинени на изискванията за изграждане на вътрешното убеждение, съобразно правилата по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимата и лично тя поддържат жалбата по изложените в нея и в допълнението й основания и доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не са налице релевираните основания за отмяна или изменяване на обжалваната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 112 от 21.04.2017год. по внохд № 371/2017год. на Софийския градски съд, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена оправдателната присъда от 25.10.2016год. по нохд № 7126/2013год. на Софийския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимата В. Г. Г. е призната за виновна в това, че през м.декември 2009год. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, умишлено възбудила у М. Т. К. заблуждение, като поела ангажимент спрямо нея, че чрез фирма [фирма], ще направи резервации на имената на П. Т. С., М. Т. К., Е. Г. К., Е. Р. М.-Г., Е. А. Г., В. Д. Г., О. С. С., Г. Й. К., Т. Б. В. и М. С. С. за круизно пътуване на стойност 550,00 евро за всеки от изброените, което ще се осъществи за времето от 02.05.2010 г. до 09.05.2010 г. по предварително определен маршрут из Средиземно море с кораб „Ф.“, собственост на италианската фирма /наименование/ и поддържала заблуждението у К. до 30.04.2010 г., че е направила резервации за пътуването, като на неустановена дата в периода от 25.01.2010 г. до 30.04.2010 г. получила от К. сумата от общо 4950,00 евро, с левова равностойност 9681,37 лева и с това причинила имотна вреда на следните лица: П. Т. С. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е. Г. К. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е. Р. М.-Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, Е. А. Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, В. Д. Г. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, О. С. С. имотна вреда в размер на 2151,40 лева, Г. Й. К. имотна вреда в размер на 1075,71 лева и М. С. С. имотна вреда в размер на 1075,71 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК, във вр. чл. 2, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение отложеното на осн. чл. 66, ал. 1 от НК наказание в размер на четири месеца „Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимата с присъда по нохд № 632/2008 г. по описа на Районен съд –гр.Свиленград, влязла в сила 29.05.2009 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни и съдебни разноски по делото и ги е възложил в тежест на подсъдимата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. В депозираното към жалбата допълнение, след собствен анализ от защитата на доказателствата се твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е изпълнила изискването да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и това е довело съда до погрешни изводи за виновността на подсъдимата по предявеното обвинение и до неправилно приложение на закона с постановяването на нова осъдителна присъда. Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК и в мотивите към новата присъда е изложил съображения, кои доказателства приема за достоверни, кои не, и защо последните отхвърля, която преценка е суверенно негово право. В правомощията на касационната инстанция е да проверява дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и правилното приложение на закона в рамките на установени фактически положения, но не и да установява нови такива или да замества изграденото вътрешно убеждение на решаващия орган. Именно в тези граници, касационният състав констатира, че няма допуснато нарушение и критиката към въззивния съд, че е подходил едностранно към доказателствената съвкупност, като е възприел само част от нея – тази, която уличава подсъдимата, а наличните оневиняващи доказателства е игнорирал, е неоснователна. Напротив, от мотивите към присъдата е видно, че съдът е извършил пълен и обективен анализ на цялата събрана доказателствената съвкупност при установяване на фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК и въз основа на това е стигнал до обосновани, логично аргументирани и законосъобразни изводи от фактическо и правно естество, направени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. От фактическа страна въззивният съд е приел, че подсъдимата е създала неправилни представи у свидетелката К., че срещу заплащане ще ангажира круиз за нея и за нейните познати из Средиземно море с кораб „Ф.", собственост на италианската фирма /наименование/, като се възползвала от познанството си с нея, на която в предишен период от време, извършвала правомерно такива услуги на договорна основа, с фирма, притежаваща лиценз за туристическа дейност. От своя стана, убедена във възможностите и намерението на подсъдимата да изпълни поетия ангажимент, К. разяснила условията и цената на туристическото пътуване, което пострадалите имала намерение да осъществят организирано и след като получила от тях необходимите суми в евро, предоверявайки се на Г., й ги предала на два пъти /аванс и окончателно плащане за пътуването/, без да поиска някакъв писмен документ. При последната си среща между К. и подсъдимата, последната й предала електронни билети за круизното пътуване на групата, която заминала за [населено място]. Там, пострадалите не били допуснати до палубата на кораба, тъй като не са постъпвали пари за техни резервации и че представените електронни билети са фалшиви. Измамените лица се завърнали в Р.България и част от тях организирали среща с подсъдимата, която заявила, че парите за пътешествието, които е получила от К. е предала на свидетелката Р. Г. като представител на „П. Т.”, която фирма представлявала италианското дружество /наименование/ и извършвала продажба на круизните билети. За изясняване на създалата се ситуация К. посетила седалището на фирма „П. Р.” и се срещнала със свидетеля Н. Н., който, след като се запознал със случая и прегледал електронните билети заявил, че по форма и съдържание те не отговарят, а се различават от регулярно издаваните от фирмата му билети. Развитието на събитията, схемата на извършената измама са изследвани подробно в хронологичната им последователност от въззивната инстанция, като съдът се е произнесъл по фактическия състав на престъплението и е изложил съответните правни изводи. Внимателно е изследван и установен първоначалният момен на възникване на умисъла за престъплението, като веригата от последователни отделни деяния на подсъдимата сочат за класически случай на измама, които правни изводи се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Подсъдимата Г. е възбудила и поддържала у свид. К. заблуждение, че срещу полученото заплащане в общ размер на 4950.00евро ще направи резервация на К. и останалите лица от групата за круизно пътуване, като въобще не е имала намерение да осъществи това си обещание. Поради създадените у свидетелката неверни представи, тя е убедила пострадалите да извършат имуществено разпореждане със свои средства, като всеки от тях й предал уговорената парична сума за воайяжа, а К. от своя страна ги предала на подсъдимата за заплащане на пътуването според първоначално постигнатата уговорка и по този начин е причинен и престъпния резултат-настъпилата имотна вреда. Налице е и прекият умисъл и користната цел у подсъдимата - да набави за себе си имотна облага. При така безспорно установени фактически положения от събраните и проверени писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е направила законосъобразни правни изводи относно обективната и субективна страна на деянието и с оглед неговия предмет и левова равностойност, законосъобразно го е квалифицирала като престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 от НК. В жалбата не са изложени мотиви и съображения за посоченото касационно основание-явна несправедливост на наложеното наказание и затова то не може да бъде обсъждано, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд не е допуснал, защото, както правилно е установил в определения размер наказанието и начин на изпълнение, то съответства на обществената опасност на деянието и на подсъдимата като деец, и с които ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 112 от 21.04.2017год. постановена по внохд № 371/2017 год. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: