ОПРЕДЕЛЕНИЕ   N 271   София, 07.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  30  април  две хиляди  и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 308-2009 година.   Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т”ЕАД-г. Русе срещу въззивното определение от 09.03.09г. по ч.г.д. № 184/09г. на ОС-г. Русе. С обжалваното определение е потвърдено разпореждането от 9.01.09г. по г.д. №4905/08г. на ОС-г. Русе, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Оплакванията, релевирани в касационната частна жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по частната касационна жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът сочи, че предявеният от него осъдителен иск е процесуално допустим, като обосновава липса на правен интерес за предявяване на установителен иск. От данните по делото се установява, че “Т”ЕАД- г. Русе е подала пред РС-г. Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано г.д. №3635/08г. на РС-г. Русе. Последният е уважил искането и на 10.10.08г. е издал заповедта, с която е разпоредил ответника С да заплати на дружеството посочените в нея главница за доставена топлинна енергия за периода 18.18.07г.-30.06.08г., ведно със законната лихва от 9.10.08г. до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законния срок е подал възражение против нея. Съдът е дал указания на кредитора “Т”ЕАД- г. Русе да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, което той е сторил с предявяване на осъдителен иск. Основния спорен въпрос по делото е дали така предявеният иск е процесуално допустим, след като ищецът разполага със специалния иск по чл.422 ГПК. ВКС-ТК намира, че разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени. Разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК е обща, отнася се до двата вида заповедни производства като кредиторът не разполага с право на избор относно вида на своята защита-арг.от чл.415 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ал.1 ГПК. Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната частна жалба отменителни основания. Водим от горното ВКС-ТК   О П Р Е Д Е Л И:   ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение от 09.03.09г. по ч.г.д. № 184/09г. на ОС-г. Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: