Ключови фрази
Трафик на хора * трафик на хора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 400

гр. София, 11 януари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски
ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1182 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдените Красимир З., И. Ч. и В. Т. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански.
С присъда, постановена по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански осъденият Ч. е бил признат за виновен за това, че на 27.04.2005 г. в [населено място] е транспортирал А. И. Б. с цел да бъде използвана за развратни действия, като на основание чл.159а, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания две години и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба” в размер на 2 000 лева.
С присъдата осъденият Т. е бил признат за виновен в това, че 27.04.2005 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление е отвлякъл ненавършилата осемнадесет години А. И. Б. с цел да бъде предоставена за развратни действия, като на основание чл.156, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
С присъдата на основание чл.25 НК е било определено едно общо наказание по това производство, по НОХД №483/2007 г., по НОХД №121/2005 г. и по НОХД №562/2006 г. в размер на четири години „лишаване от свобода”.
С присъдата по отношение на осъдения Т. е постановено да изтърпи наложеното му по НОХД №664/2007 г. наказание една година „лишаване от свобода”.
С присъдата осъденият Красимир В. З. е бил признат за виновен за това, че на 27.04.2005 г. в [населено място] е приел и транспортирал А. И. Б. с цел да бъде използвана за развратни действия, като на основание чл.159а, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания две години и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба” в размер на 4 000 лева.
С присъдата осъдените Ч. и З. са били признати за невинни и оправдани по обвинението за извършване на престъплението при наличието на квалифициращите признаци по чл.159а, ал.2 НК.
С присъдата осъдените Ч., З. и Т. за били осъдени да заплатят направените по делото разноски и на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато времето по отношение на осъдения Т., през което той е бил задържан или е търпял наказания по отношение на други присъди, извършени при условията на съвкупност с настоящата.
С решение №307/05.01.2012 г., постановено по ВНОХД №97/2011 г. по описа на ОС- гр.Благоевград е била изменена присъдата на първостепенния съд, като е бил изменен режима, при който е трябвало да бъде изтърпяно наказанието, наложено на осъдения Т. от „общ” на „строг” и мястото където е трябвало да бъде търпяно- в затворническо общежитие от „закрит” тип.
С въззивното решение атакуваната присъда е потвърдена в останалата й част.
В искането си осъденият Ч. поддържа, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като е била нарушена тайната на съвещанието на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда. Твърди, че от съдебния протокол не е ясно кога тя е била обявена и къде е било проведено съвещанието на съдебния състав.
Оспорва се и първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа, че в него липсват мотиви и изводите на съда са неверни и направени въз основа на неправилен анализ на доказателствения материал.
Твърди се и явна несправедливост на отмереното наказание, като се поддържа, че не са били ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на осъдения, тежкото му материално положение и дългия период на времетраене на наказателното производство.
На тези основание се предлага наказателното производство да бъде възобновено, като бъде постановена изцяло оправдателна присъда.
Алтернативно се моли производството да бъде възобновено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено отмереното наказание.
В искането си осъденият Т. моли наказателното производство да бъде възобновено, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на отмереното наказание.
В искането се поддържа, че е налице съществено противоречие между отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и приетото от съда и отразено в присъдата. Сочи се и допуснато нарушение при провеждане на съвещанието на съдебния състав след приключване на пледоариите.
По отношение на допуснатите нарушения на материалния закон се поддържа, че неправилно след като подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142а НК, той е бил признат за виновен и по обвинението по чл.156 НК, като се твърди, че носенето на отговорност по двата текста е невъзможно и недопустимо.
Като довод в подкрепа на искането за явна несправедливост на наложеното наказание се сочат липсата на упражнено насилие по отношение на пострадалата и наличната наркотична зависимост (към инкриминираната дата) на осъдения.
На тези основания се предлага наказателното производство да бъде възобновено, като въззивният съдебен акт бъде отменен, а делото върнато на досъдебното производство.
Алтернативно се предлага след възобновяването на производството да бъде редуцирано отмереното на осъдения Т. наказание като то бъде определено при условията на чл.55 НК.
С искането си осъденият З. твърди, че в хода на приключилото наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и отмереното му наказание е било явно несправедливо.
Поддържа, че същественото нарушение на материалния закон се е изразило в неправилния извод на решаващите съдебни състави за това, че той с действията си е осъществил състава на престъплението по чл.159а, ал.1 НК. Твърди, че запознаването му с пострадалата и това, че я е откарал до дома си не може да бъде съставомерно, тъй като в хода на производството не са били събрани доказателства всяко едно от тези действия да е било свързано с постигане на специалната цел по чл.159а НК. Поддържа, че дори да се приеме за вярно твърдението на пострадалата Б., че той и е предложил да правят секс това не може да бъде основание за ангажиране на наказателната му отговорност за престъплението- предмет на производството.
В искането са направени оплаквания за нарушена тайна на съвещанието на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, липса на мотиви и неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържа се, че въззивният съд е потвърдил постановената осъдителна присъда без да отговори на доводите, отразени във въззивната жалба и без да направи самостоятелен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството.
Направено е и оплакване за явна несправедливост на наложеното на З. наказание, като не са отчетени смекчаващи отговорността му обстоятелства и неправилно са приети за съществуващи само отегчаващи отговорността обстоятелства.
На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, като алтернативно се предлага да бъде постановена изцяло оправдателна присъда, делото да бъде върнато на въззивният съд или да бъде намалено наказанието наложено на осъдения.
В хода на касационното производство защитниците на осъдените К. З., И. Ч. и В. Т. предлагат да бъде възобновено воденото срещу тях наказателно производство, като излагат сходни оплаквания с тези отразени в исканията.
Представителят на държавното обвинение предлага и трите искания да не бъдат уважавани като поддържа, че са неоснователни.
Осъденият Ч. моли да бъде възобновено производството, да бъде отменена осъдителната присъда и да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането

Депозираните искания на осъдените К. З., И. Ч. и В. Т. са подадени в срока по чл.421 НПК и трябва да бъдат разгледани.

По основателността на искането на осъдения Ч.

Разгледано по същество искането за възобновяване на този осъден е неоснователно.

При прегледа на воденото срещу осъдения Ч. наказателно производство не може да бъде направен извод, че са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които могат да бъдат основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Не може да бъде споделено възражението, че след приключване на съдебните прения в хода на първоинстанционното производство е нарушена тайната на съвещанието, като не е било ясно кога и къде то е било проведено и кога е била обявена присъдата.
Видно от протокола на последното заседание на първостепенния съд то е започнало на 24.11.2010 г. и е приключило на 25.11.2010 г. когато в 16:37 часа е била обявена присъдата. От съдържанието на протокола се установява, че на 24.11.2010 г. в 17:06 часа съдът е обявил съдебните прения за приключени и се е оттеглил на тайно съвещание. В този момент той е посочил и момента когато ще постанови присъдата си- на 25.11.2010 г. в 9:30 часа. След това в протокола е отразено, че тайното съвещание е продължило, като в 16:37 часа е била обявена присъдата, а в 16:50 часа заседание е приключило.
Самият протокол е бил изготвен на следващият ден 26.11.2010 г.
Касационният съдебен състав не намира основание да приеме, че е била нарушена тайната на съвещанието. Няма спор, че то може да бъде проведено по което и да е време и на което и да е място, след приключване на съдебните прения и преди изготвяне и обявяване на присъдата. Не е необходимо и между тези два момента всички членове на състава на съда да са заедно и да се съвещават. Няма пречка след като те вземат решение по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.301 НПК те да приключат съвещанието и да се разделят, като напуснат мястото на провеждането му до момента на обявяване на присъдата. От съдебния протокол е видно, че те са провеждали тайно съвещание след приключване на съдебните прения, след което на 25.11.2010 г. не са приключили същото и са продължили и след посочения на предходния ден час за обявяване на присъдата. Няма основание да се прецени, че е била нарушена тайната на съвещанието, като същото е било прекъсвано или е било продължено повече от обявения за това час, защото в процесуалния закон не съществува възможност съвещанието да бъде ограничавано по време или изискване същото да не бъде прекъсвано.
Ето защо доводите на защитата на осъдения Ч. за това че членовете на състава на съда не са се съвещавали през целия период от приключване на пренията до обявяването на присъдата и е било неясно къде се намират и дали са заедно не могат да бъдат основание да се приеме наличието на нарушаване на тайната на съвещанието.
Съществено нарушение на процесуални правила би било допуснато ако в обсъжданият период член на състава на съда е участвал в разглеждането на друго наказателно производство, но по делото няма данни за това, респективно може да се направи извод, че не е допуснато нарушение на процесуалния закон.
Касационната инстанция не възприе и оплакванията, свързани с начина на изготвяне на съдебния протокол и датата на изготвянето му. Обсъжданият протокол е изготвен на 26.11.2010 г.- в деня, следващ провеждането на съдебното заседание, което по никакъв начин не е свързано с оплакването за нарушаване на тайната на проведеното съвещание и само по себе си не представлява съществено нарушение на процесуални правила, което да е засегнало правата на осъдения Ч..
Не могат да бъдат възприети и оплакванията за това, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с липса на мотиви и неправилен анализ на доказателствата.
Видно от съдържанието на първостепенния и въззивния съдебен акт всеки от решаващите съдебни състави е анализирал правилно доказателствените материали, относими към обвинението на този осъден, като подробно е посочил защо е преценил, че той е осъществил състава на престъплението по чл.159а, ал.1, пр.2- ро НК, като е транспортирал пострадалата Б. до заведението на съпроцесниците си П.. В тази връзка правилно са били ценени показанията на свидетелите К. и Б., от които се установява, че първият е имал среща с Ч. в [населено място] и именно той го е насочвал къде да намерят заведението „Шатрата”. Именно този осъден е поддържал връзка със свидетеля К. и е осигурил връзката между него като водач на автомобила, в който се намирала пострадалата и П., който е осъществил престъплението по чл.159а, ал.1, пр.1-во НК.
Ето защо не може да бъде прието, че решаващите съдилища са допуснали нарушения при оценка на доказателствения материал и са направили неверни фактически изводи въз основа на събраните доказателства.
Не е допуснато и нарушение при изготвяне на съдебните актове, като и първостепенния и въззивният съд са посочили въз основа на кои доказателства са направили правните си изводи и са отговорили на основните възражения на защита на осъдения Ч..
В хода на воденото производство не са били допуснати и нарушения на материалния закон като правилно съдът е приел, че осъденият Ч. е осъществил състава на престъплението по чл.159а, ал.1, пр.1-во НК.
Съгласно задължителната практика по приложение на чл. 159а НК и конкретно Тълкувателно решение №2/2009 г. за осъществяване на изпълнителното деяние „транспортиране” не е необходимо деецът да е управлявал моторното превозно средство, като с извършването на действия по насочването на водача и осигуряването на придвижването на пострадалата състава на престъплението е бил осъществен от обективна страна.
Не може да бъде възприето и оплакването за несъставомерност на деянието, тъй като от доказателствените материали се установява, че Ч. е знаел, че пострадалата ще работи като проститутка и ще бъде използвана за развратни действия, с което е бил осъществен и състава на престъплението от субективна страна.
В тази връзка правилно първостепенният и въззивният съд са приели, че осъденият е знаел с какво се занимават П. и е бил наясно за какво ще бъде използвана пострадалата. Именно за постигане на тази цел той насочил свидетеля К. къде да намери заведението и да предаде на П. Б..
Не могат да бъдат възприети и оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание.
Действително първостепенния съд е отразил в мотивите на присъдата си, че не е приел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а само отегчаващи такива, но е определил наказанието при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства към минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.159а, ал.1 НК. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че независимо от констатацията си за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, такива са посочени- чистото съдебно минало и липсата на други противообществени прояви и очевидно са били и ценени при индивидуализация на наказанието.
Отлагането на изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 НК също е основание да се приеме, че съдът правилно е отчел обществената опасност на извършеното от Ч. престъпление, настъпилите вредни последици и данните, относими към личността му.
При индивидуализация на наказанието на осъдения е могло да бъдат ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства сравнително младата му възраст и дългия период от време, изминал от извършване на престъплението до постановяване на първоинстанционната присъда, но дори и те да бяха отчетени наказанието отново би следвало да бъде определено в рамките на две години и шест месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 2000 лева.
Ето защо касационната инстанция прецени, че наказанието на Ч. не е явно несправедливо и не са налице предпоставките за редуцирането му.
На тези основания съдът прие, че по отношение на този осъден не са налице предпоставките на чл.422, ал. 1, т.5 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

По основателността на искането на осъдения Т.

Разгледано по същество искането за възобновяване на този осъден е неоснователно.

Касационният състав не констатира съществени нарушения на процесуални правила, допуснати в хода на воденото срещу осъдения Т. наказателно производство.
Не може да бъде възприето оплакването, че обвинителният акт не отговаря на критериите по чл.246, ал.2 НПК. В обстоятелствената му част са отразени всички съставомерни факти, относими към обвинението за извършване на престъпление по чл.156 НПК и конкретно действията, които осъденият е предприел по отношение на пострадалата Б. и които са представлявали отвличане по смисъла на посочения законов текст.
Касационната инстанция е имала повод да посочи, че недостатъците на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като съществено процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до съществена неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение. По това производство за Т. в нито един момент не е била налице такава неяснота и липсата на изписване на часовете на извършване на отделните инкриминирания деяния, съставляващи продължаваното престъпление по чл.156 НПК не е довело до неяснота на обвинението. Напротив същото е правилно формулирано и в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт са посочени вярно съставомерните факти.
Оплакванията, свързани с допуснати нарушения при изготвяне на съдебния протокол от последното заседание на първостепенния съд и нарушаване на тайната на съвещанието не могат да бъдат възприети по съображенията, отразени в настоящото решението по отношение на осъдения Ч..
При преценката за допуснати съществени нарушения на материалния закон касационната инстанция е обвързана единствено с обвинението за извършено престъпление по чл.156, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК- което е предмет на приключилото с присъда наказателно производство.
Правилно решаващите съдебни състави са преценили, че от доказателствените материали може да бъде направен извод, че осъденият е осъществил действия, които са били съставомерни по чл.156 НК, като той с активни свои действия е осъществил принудително лишаване от свобода и принудително преместване на пострадалата, като е сторил това с намерението Б. да бъде предоставена за извършване на развратни действия. Няма съмнение, че осъденият Т. се е признал за виновен и е сключил споразумение по обвинението за извършване на престъпление по чл.142а НК, но това е извън предмета на това производство и не може да бъде обсъждано от касационната инстанция.
Предмет на делото е преценката за това дали осъденият е извършил престъплението по чл.156 НПК от обективна и субективна страна. За касационната инстанция е безспорно, че посоченото престъпление е осъществено от Т., респективно правилно е бил приложен материалния закон, като той е бил признат за виновен и осъден по това обвинение.
В тази връзка трябва да бъде посочено, че той принудително е лишил от свобода пострадалата Б. (чрез ограничаване на правото й на свободно придвижване) и я е транспортирал от заведението, принадлежащо на П. до къща, където е била заключена, като е осъществил тези действия с целта пострадалата да бъде предоставена за развратни действия и при наличието на квалифициращите признаци по чл.156, ал.2, т.1 и т.2 НК.
Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че в хода на воденото срещу осъдения Т. производство не е било допуснато нарушение на материалния закон.
Наказанието на осъдения Т. е определено на четири години „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 4000 лева, като същото е отмерено към минималния размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Т. е няколкократно осъждан, като отговорността му е била ангажирана за извършване на продължавано престъпление, осъществено с няколко самостоятелни инкриминирани деяния.
В тази връзка несъстоятелни са доводите на защитата на Т. за това, че за престъплението осъществено от осъдения П. му е било наложено наказание значително по- леко от това на Т., като трябва да се посочи това, че наказателната отговорност е лична и наказанието на един от осъдените няма как да зависи от това, определено на друг от неговите съпроцесници, още повече когато той е признат за виновен в извършване на друго престъпление.
На тези основания касационната инстанция прие, че отмереното наказание е съразмерно на осъщественото от осъдения Т. престъпление и не са налице предпоставките за неговото редуциране.
Предвид изложеното съдът прие, че по отношение на осъдения Т. не са налице предпоставките на чл.422, ал. 1, т.5 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

По основателността на искането на осъдения З.

Разгледано по същество искането за възобновяване на този осъден е основателно.

Осъденият З. е бил признат за виновен по обвинения за извършено престъпление по чл.159а, ал.1, пр.2-ро и пр.4-то НК- за това, че е транспортирал и приел пострадалата Б. при наличието на специалната цел- да бъде използвана за развратни действия.
Всяко едно от инкриминираните деяния по чл.159а, ал.1 НК е съставомерно единствено когато е осъществено при наличието на специалната цел, посочена в диспозицията на тази законова норма, която в това производство е използване на пострадалата за развратни действия.
Съгласно константната и задължителна практика на ВКС тази съставомерна специална цел се изразява в намерение на дееца да експлоатира на пострадалото лице чрез предоставянето му за извършване на развратни действия, които имат траен, системен характер. Тази цел трябва да е налична и да определя поведението на извършителя на престъплението, като обуславя неговите действия.
В конкретния случай няма доказателства подсъдимият да е транспортирал Б. от заведението на П., който е приел пострадалата до дома си и впоследствие обратно с цел тя бъде предоставена за развратни действия.
Напротив, дори да бъде възприета тезата на обвинението, че той е предприел посочените действия с цел да осъществи полов контакт с нея, това не е основание да бъде ангажирана отговорността му по чл.159а, ал.1 НК, тъй като в случая той не е ангажиран с извършването на системна развратна дейност, а единствено е имал намерение да се възползвал от лицето, което е въвлечено в извършването й.
Този извод не се променя от обстоятелството, че осъденият З. е знаел за какво ще бъде използвана пострадалата, съзнавал е, че останалите негови съпроцесници са ангажирани с постигането на специалната цел- предоставяне на Б. за развратни действия и е решил да се възползва от това.
Ето защо принципно неправилно отговорността му е била ангажирана за извършване на престъпление по чл.159а НК, тъй като поведението му е било идентично с това на евентуален клиент на предоставената за експлоатация пострадала, а не на деец, който е съпричастен с осъществяването на експлоатацията.
В тази връзка трябва да бъде отчетено и това, че той не е осъществил полов контакт с нея, не е упражнил никакво насилие, предоставил и е възможност да се изкъпе и в сравнително кратък срок я е върнал от дома си в заведението на осъдените П..
Не може да бъде ангажирана отговорността на този подсъдим и за приемането на пострадалата Б., тъй като откарването й до дома му за кратък период от време и последвалото и връщане по никакъв начин не може да изпълни състава на това изпълнително деяние, което представлява взимане на решение за възползване от жертвата на престъплението в смисъл на получаване на облага от експлоатацията й, което изисква сравнително продължителното й приемане с оглед възможността за предоставянето и за извършване на развратни действия. Доказателства за това не бяха събрани в хода на производството, респективно не може да бъде направен извод за осъществяване на това изпълнително деяние от обективна страна.
Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че държавното обвинение е преценило, че изпълнителното деяние „приемане” е осъществено от осъдения З. чрез установяване на контакт и запознанството му с пострадалата Б. Няма спор, че прокуратурата с внесения обвинителен акт определя рамките на обвинението, като така очертани действията на З. са категорично несъставомерни. Няма как установяването на контакт и запознанството да бъдат „приемане” по смисъла на чл.159а, ал.1 НК защото това изпълнително деяние може да бъде осъществено единствено с активни действия, обективно подпомагащи осъществяването на развратните действия и постигането на тази специална цел. Такива действия не са били предмет на обвинение, което е и основание да се прецени, че пози пункт на обвинението е било изначално несъстоятелен.
При липсата на специалната цел, посочена в нормата на чл.159а, ал.1 НК и още повече на качествено обвинение за извършеното изпълнително деяние по чл.159, ал.1, пр.4-то НК „приемане” единственият възможен изход на воденото срещу осъдения З. наказателно производство е било постановяването на изцяло оправдателна присъда.
Ето защо искането му за възобновяване на делото се явява основателно, като приключилото наказателно производство, водено срещу него трябва да бъде възобновено на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК, постановените първоинстанционен и въззивен съдебен акт трябва да бъдат отменени, а осъдения З. оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.159а, ал.1 НК.
При този изход на делото е безпредметно да бъдат обсъждани направените с искането възражения, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуални правила или явна несправедливост на отмереното наказание.
Не следва да бъдат обсъждани и алтернативното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №97/2011 г. по описа на ОС- гр.Благоевград.
ОТМЕНЯВА въззивно решение по ВНОХД №97/2011 г. по описа на ОС- гр.Благоевград, в частта му с която е била потвърдена присъдата, постановена по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански и подсъдимият К. В. З. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.159а, ал.1 НК.
ОТМЕНЯВА присъда по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански, в частта му с което подсъдимият К. В. З. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.159а, ал.1 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият К. В. З. за НЕВИНЕН в това в следобедните часове на 27.04.2005 г., в [населено място] да е приел и транспортирал пострадалата А. И. Б. с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.159а, ал.1, пр.2-ро и пр.4-то НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. Ч. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански и по ВНОХД №97/2011 г. по описа на ОС- гр.Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. Т. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №399/2007 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански и по ВНОХД №97/2011 г. по описа на ОС- гр.Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.