Р Е Ш Е Н И Е № 175 град София, 06 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1092 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Ц. Я. срещу решение № 415/ 19.11.2010 г. по внохд № 437/10 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания, относими към всички касационни основания. По същество се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита не поддържат оплакването за явна несправедливост на наказанието. Акцентират върху допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка и неправилно осъждане на Я.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 12/ 26.03.2010 г. по нохд № 386/09 г. на Софийския окръжен съд, с която подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 30.01.2008 г., при управление на л.а. “Т. Корола” нарушил правилото за движение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г. Н., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” от НК е осъден на две години лишаване от свобода и по чл.343г от НК- на две години лишаване от право да управлява МПС. На осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Оплакването по касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е мотивирано с довода за неизясняване на механизма на транспортното произшествие. Твърди се, съдът не е допуснал изслушване на допълнителна експертиза, която да съобрази отговорите си за момента на възникване на опасността на пътя и с обстоятелството, че навлизащият на платното кон се е движел на галоп, т.е с 36 км.ч. и е влязъл в снопа светлина пред фронта на автомобила. Така съдът не е изпълнил задълженията си по разкриване на обективната истина и е нарушил правото на защита на подсъдимия. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Софийският апелативен съд не е подходил формално към процесуалните си задължения на втора инстанция по фактите. Извършена е цялостна проверка на присъдата, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Назначена е и допълнителна комплексна експертиза, въз основа на чието заключение са доизяснени обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Обективният и всестранен анализ на доказателствата безспорно сочи на извод, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме навлизащото на платното животно от разстояние от 65-70 метра напред и 5 метра вдясно пред автомобила. Софийският апелативен съд с основание е посочил, че всички данни за скоростта на движение на автомобила, употребата на къси светлини, посоката и начина на движение на първия кон на пътното платно, дори обстоятелството, че на платното е имало два коня, са приети въз основа на съобщеното от Я. на досъдебното производство и то в разпита му като свидетел, тъй като след повдигане на обвинението, той се е ползвал от процесуалното си право да не дава обяснения. Всички отговори на вещите лица от автотехническите експертизи се базират на данните от това свидетелстване /доколкото единственият свидетел, М. Т., не е наблюдавал пътната обстановка непосредствено преди катастрофата/, поради което изследваните варианти и отговорите за предотвратимостта на удара се базират на най-благоприятните за подсъдимия параметри. По делото не са налице гласни доказателства в подкрепа на твърдението на защитата, че конят е навлязъл на платното не пред автомобила, а вътре в светлинния сноп от късите светлини, поради което липсва основание за експертен отговор за предотвратимост на удара при наличие на такова движение на животното. Що се отнася до оплакването, че не е съобразена скоростта на движение на коня от 36 км.ч., то същото е неоснователно, защото отговор се съдържа в устните разяснения на експертите пред апелативния съд. Софийският апелативен съд е отхвърлил искането за назначаване на допълнителна експертиза, мотивирайки се с обективната липса на годен доказателствен материал за изготвяне на експертното заключение в поисканата насока, поради което не е ограничил правото на защита на подсъдимия. Решението съдържа отговор на всички направени от защитата възражения, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Върховният касационен съд споделя изцяло правните съображения на контролираната инстанция и счита, че материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият не е изпълнил нормативното задължение по чл.20 ал.2 от ЗДП, вменяващо му да намали скоростта или да спре във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Липсата на спирачни следи сочи без всякакво съмнение, а това не се оспорва и от касатора, че той не е направил опит за спиране, а с цел да избегне опасността е отклонил автомобила наляво. Поначало деецът има право да предприеме спасителна маневра, но само когато опасността, създадена от неправомерно поведение на друг участник в движението не може да бъде предотвратена по друг начин. При установените факти по делото, че Я. е имал обективна възможност да възприеме галопиращия кон пред фронта на автомобила от разстояние, даващо възможност за избягване на удара чрез намаляване на скоростта, то предприетата маневра не само е била неправомерна и ненужна, но се е оказала и фатална. Неудачно избраната маневра- по посока, където пътят е значително по-слабо осветен и поради това пътната обстановка е непредвидима- е довела не до предотвратяване, а до причиняване на вредните последици. Поради това съдът законосъобразно е квалифицирал деянието като престъпление по чл.343 ал.1 б.В от НК. Липсва основание за оправдаване на подсъдимия. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415/ 19.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 437/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: