Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  328   София, 14 юли   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти  юни две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар..Надя Цекова....................и в присъствието на прокурора А.Лаков....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 321 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения А. А. Д. за възобновяване на производството по нохд № 241 /2005 г. по описа на Районния съд в гр. И.. В искането се сочи ,че производството е протекло в отсъствие на подсъдимия, макар той да не е напускал пределите на страната, и се настоява за повторното му разглеждане. Защитникът на подсъдимия поддържа искането, позовавайки се на разпоредбите на чл.423 от НПК. Прокурорът пледира за прекратяване на производството, тъй като искането е направено извън предвидения в закона срок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. И. с присъда № 150 от 01.12.2006 г. по нохд № 241/2005 г. признал подсъдимия А. А. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 143,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 и чл.18,ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на Н. Е. Е. 500 лева, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от деня на увреждането до окончателното им изплащане,като отхвърлил останалата част от гражданския иск. Със същата присъда подсъдимите Е. И. Б. и Ю. М. Н. били признати за невинни и оправдани по повдигнатото обвинение, а А. А. Д. бил оправдан за съучастническа дейност с тях. В тежест на осъдения съдът възложил и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо. Въпросът за неговото просрочване, повдигнат от прокурора пред настоящата инстанция, вече е разгледан и решен от ВКС с определение № 61 от 12.05.2009 г. по ндчп № 251/2009 г. С него е утановено, че осъденият е узнал за постановяване на атакуваната присъда на 12.02.2009 г.,а искането е депозирано на 14.03.2009 г. т.е в рамките на легалния срок по чл. 423, ал.1 от НПК. Настоящето производство не съдържа допълнителни данни, които да водят до различно от това становище, поради което искането на прокурора за прекратяване на производството поради недопустимост на искането следва да се остави без уважение. Освен допустимо искането е и основателно по следните съображения: Обвинителният акт срещу А. А. Д., Е. И. Б. и Ю. М. Н. е постъпил в районния съд на 12.08.2005 г. Съдията докладчик разпоредил да се връчи препис от него на подсъдимите и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2005 г. Призовката за подсъдимия Д обвинителният акт се върнали невръчени с бележка от секретаря на кметството в с. Д., според която по данни на близките на призовавания той се намира зад граница. На 21.12.2005 г. съдът изменил мярката на отклонение на подсъдимия от парична гаранция в задържане под стража и постановил щателното му издирване. Началникът на РЗ “Полиция” при РДВР- гр. Р. с писмо № 1* от 12.06.2006 г. уведомил съда, че общодържавното издирване не е дало резултат. Съдът намерил, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3,т.1 и т.2 от НПК за неприсъствено провеждане на съдебното производство, назначил служебен защитник на подсъдимия, разгледал делото и постановил атакуваната в настоящето производство присъда. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането предвид разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК /редакция ДВ, бр.109/2008 г./, според която претенцията на задочно осъденият за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254,ал.4 от НПК /редакция ДВ , бр.109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл.254,ал.4 от НПК – заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, тъй като към момента на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят по отношение на осъдения А. Д. С измененията и допълненията в чл.423 и чл.254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл.254,ал.4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за “обратно действие” на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване на наказателната процедура. Отмяната на присъдата се отнася единствено до наказателноосъдителната и гражданскоосъдителната й част, засягащи А. А. Д.. Останалите подсъдими са участвали в процеса и за тях не са налице предпоставките на чл.423 , ал.1 от НПК , а освен това за тях производството е завършило с оправдателни присъди. Този изход на делото налага да се вземе отношение и по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. След нейното постановяване районният съд с определение от 01.12.2006 г. потвърдил необходимостта от продължаване на задържането под стража на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на тази мярка за неотклонение. Подсъдимият показва склонност да пребивава извън територията на страната без административен адрес, което сочи на реална опасност да се укрие от наказателна отговорност. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 241/2005 г. по описа на Районния съд в гр. И. и ОТМЕНЯВА постановената по него и влязла в законна сила присъда №150 от 01.12.2006 г.в частта й, с която А. А. Д. е осъден 1.      за престъпление по чл. 143,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим 2.      да заплати на Н. Е. Е. обезщетение от 500 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата 3.      да заплати 25 лева разноски по делото Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.