Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр.София, 08 декември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1335/ 2015 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. А., подадена чрез упълномощения от него защитник срещу въззивна осъдителна присъда №73 от 18.06.2015г. на Великотърновски окръжен съд /ОС/, постановена по внохд №363/2014г. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се предлагат съображения за пороци в доказателствената дейност на решаващия орган, довели до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице по чл.167, ал.2 и ал.3 от НК, при отсъствие на категорични доказателства за неговата съпричастност към инкриминираните престъпления Поставя се акцент на недостоверността на твърдяното от М. А. и С. С., обоснована с наличните противоречия, и на липсата на мотиви в атакувания акт за причините, предпоставили безусловното му кредитиране. Обръща се внимание и на повърхностната интерпретация на депозираните от Е. Л., Ю. Ю., Н. Б. и Д. А. показания, в хода на досъдебното разследване, които въззивната инстанция избирателно е ценила като правдиви и убедителни, независимо от обстоятелството, че същите не съответстват на заявеното от посочените свидетели пред първостепенния съд и на останалия доказателствен материал. В контекста на изложеното се очертават недостатъци в атакувания акт, обективиращ несъгласие с приетите за установени от първостепенния съд фактически и правни положения, и съдържащ единствено преразказ на волеизявленията на няколко от разпитаните в досъдебната фаза на процеса лица, който замества изискуемия се от закона доказателствен анализ. Алтернативно се предявява искане за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на А. А. по повдигнатите му обвинения или връщане на наказателното дело за ново разглеждане, респективно ревизия на съдебния акт в санкционната част, чрез приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. В открито заседание на 01.12.2015г. подсъдимият А., редовно уведомен не се явява лично и се представлява от договорен адвокат, който в хода на съдебните прения поддържа касационната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт е постановен при съблюдаване на процесуалния и материален закон, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №87 от 19.09.2014г., обявена по нохд №2151/2013г., Великотърновски районен съд /РС/ е признал А. А. А. за невиновен в това, за времето от началото на месец май 2013г. до 11.05.2013г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е предложил на различни лица имотна облага /парична сума в размер на 30 лева/, с цел склоняване да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия „Движение за права и свободи”, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.167, ал.2, вр. чл.26 от НК. Със съдебния акт, подсъдимият е признат за невиновен и през инкриминирания период /началото на месец май - 12.05.2013г./ да е организирал предлагане на лица от [населено място] на имотна облага /парична сума в размер на 20-30 лева/, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия „Движение за права и свободи”, като е оправдан за престъпление по чл.167, ал.3 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №363/2014г., по описа на ОС-Велико Търново, финализирала с атакувания съдебен акт №73 от 18.06.2015г., с който същата е отменена изцяло и е ангажирана отговорността на А. А. по предявените от прокурора обвинения по чл.167, ал.2, вр. чл.26 и чл.167, ал.3 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, като на основание чл.23 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок по чл.66 от НК и глоба в размер на 7 000 лева. Жалбата на подсъдимия А. е ОСНОВАТЕЛНА. Присъдата на Великотърновски ОС не отговаря на предявените от разпоредбите на чл.339, вр. чл.301 и чл.305 от НПК процесуални изисквания. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираните норми законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на формата и съдържанието на съдебния акт. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните от участващите в производството оплаквания, базираща се на формираното на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като се предложи съответната подкрепяща го аргументация. В кръга на процесуалните задължения на компетентния орган е да посочи в мотивите на съдебния акт установените фактически обстоятелства, релевантни за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен, всеобхватен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в събраните доказателства, да изложи какви са правните съображения за взетото решение. Обявената от ОС-Велико Търново присъда №73 от 18.06.2015г. дословно възпроизвежда описаната в първоинстанционния акт фактология, съпроводена от кратък коментар на реализираната от контролирания съд процесуална дейност, свързана с приобщаването и обсъждането на доказателствата по делото, и обосновала правните изводи за недоказаност на инкриминираните престъпни деяния по чл.167, ал.2, пр.1 и чл.167, ал.3 от НК. Визираното изложение в обстоятелствената част на въззивния съдебен акт е последвано от изразено несъгласие с очертаната от Великотърновски РС конкретика и с предложената в първоинстанционната присъда интерпретация на доказателствения материал, като след подробен преразказ на дадените от свидетелите М. А., С. С., Е. Л., Ю. Ю., Н. Б. и Д. А. показания в рамките на досъдебното разследване; при констатации за депозирането им в „спокойна обстановка, при спазване на процесуалните правила и без оказано давление”, е аргументирана неправилност на оценката на контролирания съд за процесуалната стойност на гласните доказателствени източници; и с акцент за необходимост от безусловното им кредитиране, е формирано заключение доказателствена обезпеченост на повдигнатите срещу А. обвинения. В изготвения от въззивната инстанция съдебен акт липсват приети за установени факти, изведени при съблюдаване на императивните предписания на чл.13, 14 и чл.107 от НПК, и предпоставящи ангажиране на наказателната отговорност на А. А. по чл.167, ал.2, пр.1 и чл.167, ал.3 от НК. Отсъства и нужният доказателствен анализ, при вземане на необходимите мерки от решаващия орган за осигуряване разкриването на обективната истина, и чрез стриктно изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните по делото обстоятелства, което е препятствувало формирането на безпристрастна убеденост на съда. В коментирания смисъл въззивният съд е дерогирал основни процесуални изисквания при интепретацията на доказателствените средства и важни принципни положения в изводите си за процесуалната им сила. Съгласно установения в чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ регламент, правото на справедлив процес включва възможноста на обвиняемия /подсъдим/ да участва в разпита или да иска разпит на свидетелите на обвинението, като изключения са допустими само при зачитане на неговите интереси. Използването на свидетелски показания, дадени във фазата на досъдебното и съдебното производство, при невъзможност разпитът да бъде повторен, не противоречи на чл.6, т.т.1 и 3”d” от ЕКЗПЧОС, ако обвиняемото /подсъдимо/ лице е могло да ги оспори в момента на депозирането им или по-късно. Практиката на Съда в Страсбург е константна и последователна, че правото на защитата се ограничава по несъвместим с гаранциите на чл.6 от ЕКЗПЧОС начин, ако осъждането се основава изцяло или в решаваща степен на показанията на свидетел, който обвиняемият /подсъдим/ не е имал процесуалната възможност да разпита или да поиска да бъде разпитан нито във фазата на следствието, нито по време на съдебния процес.1 Това не е спазено от Великотърновски ОС, който е базирал осъдителната си въззивна присъда за инкриминираното престъпление по чл.167, ал.3 от НК единствено на свидетелските показания на М. А. и С. С. в хода на досъдебното разследване, при чието депозиране обвиняемият /подсъдим/ А. А. не е участвал. Процесуалният статут на подсъдимия А. е накърнен и при реализираното от въззивната инстанция обсъждане на относимия към обвинението по чл.167, ал.2, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК доказателствен материал, приобщен чрез приложение на процедурата по чл.281 от НПК. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че показанията на свидетелите са валидни, ако са дадени устно и непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите-извършено ли е деянието ___________________________________________________________________ 1.Решение от 05.12.2002г. по делото К. срещу Италия, Решение от 08.06.2006г. по делото Б. срещу България. и правната му квалификация, автор ли е подсъдимият на престъплението, каква е неговата вина и наказанието, с което следва да бъде санкциониран. За да се разкрие обективната истина и за да се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по предвидения в НПК ред, доказателствата, нужни за изясняване на фактите по повдигнатото обвинение. Само по този начин той може да основе решението си върху доказателствени източници, които е събрал и проверил лично. Допустими са изключения от принципа на непосредственост, ограничени по обхват, който не следва произволно да се разширява. Ето защо свидетелят, съгласно предписаното в чл.139, ал.5 от НПК трябва да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл.281, ал.1 - ал.10 от НПК и при лимитираните в нормата условия, депозираните в хода на досъдебното производство или пред друг състав на съда негови показания се прочитат. Едва след изпълнение на тези си задължения решаващият орган може да приеме заявеното от разпитвания, кои свои твърдения поддържа, като внимателно изследва причините за констатираните противоречия, наличния отказ и липсата на спомен, предпоставили прилагането на чл.281 от НПК, и при постановяване на съдебния акт цени същото в кореспондираща връзка с останалата доказателствена съвкупност по делото.1,2 Тези си процесуални задължения ОС-Велико Търново е пренебрегнал, основавайки осъдителната въззивна присъда за престъпното посегателство по чл.167, ал.2, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК на разказаното от Е. Л., Ю. Ю., Н. Б. и Д. А. в досъдебната фаза на производството, ценено с кредит на доверие, независимо от обстоятелството, че то не съответства на твърденията на посочените свидетели пред първостепенния съд и на другите гласни и писмени доказателствени средства /показанията на М. Ю., И. Ш., Ю. Ю., А. С. и А. А., и протоколите, отразяващи проведените на инкриминираната дата процесуално-следствени действия по претърсване и изземване/, като не са изложени ясни и изчерпателни съображения за това. Обясненията на подсъдимия А., волеизявленията на разпитаните по делото 18 /осемнадесет/ лица, извън кръга на избирателно интерпретираните и писмените доказателства, не са подложени на какъвто и да било анализ. Аналогичен процесуален подход въззивният съд е демонстрирал и при „обсъждане” на проблематика по приложимия материален закон, като предложената мотивация сочи на лаконично възпроизвеждане диспозитива на присъдата и на декларация за консумиран от обективна, и субективна страна състав на престъпленията по чл.167, ал.3 и чл.167, ал.2, пр.1,вр.чл.26, ал.1 от НК, като за последното обвинение са налице пропуски по отношение на _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.П. Ст., „Наказателен процес на Н. Република България”, изд. ”Наука и изкуство” 1979г., стр.614-616. 2.Р 360-75-ІІ, Р 615-75-ІІ, Р 514-76-ІІІ, Р 437-78-ІІ, Р 276-84-ІІ, Р 459-84-ІІ, Р 158-2001-І, Р 633-2009-І, Р 395-2010-ІІІ на ВС и ВКС на РБ. включени в обсега на продължаваната престъпна дейност деяния, изразили се в предлагане от началото на месец май до 10/11.2013 година, на публично събрание до Молитвен дом на мюсюлманското вероизповедание и пред магазин на [улица], в [населено място], на имотна облага /30 лева/ на присъстващите, с цел склоняване към упражняване на избирателни права. Не е налице нужната пълнота и при очертаване на фактическите данни, значими за индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия. Великотърновски ОС се е задоволил бланкетно да заяви, че обществената опасност на деянието, социалният отзвук от него, чистото съдебно минало и характеристиките за А. А., предпоставят определяне на съответни санкции за инкриминираните престъпления, при превес на смекчаващите вината обстоятелства /лишаване от свобода и глоба (под предвидения минимум по чл.167, ал.2 от НК)/, като на основание чл.23 от НК наложил общо наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК и ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева. Липсата на описани фактически положения по повдигнатите срещу А. А. обвинения, приети за установени от въззивната инстанция, след изискуемата се от закона задълбочена и всеобхватна интерпретация на доказателствения материал, и словната пестеливост в правните изводи на решаващия орган очертава сериозна непълнота на съображенията в атакувания осъдителен акт, отнасяща се до основни въпроси, на които трябва да отговаря постановената присъда, и тангираща с отсъствие на мотиви. Непосочването на релевантните за инкриминираното деяние факти, на подкрепящите ги доказателства и на обосноваващи неговата престъпна съставомерност аргументи, в обстоятелствената част на присъдата, субсумира съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните основания за отмяна на акта, защото неминуемо ограничава процесуалното право на страните да получат ефективна охрана на своите интереси чрез достъп до съд и при разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка, и в рамките на осъществения контрол.1 Според чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа, и правна гледна точка, като съблюдаването на тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране. __________________________________________________________________ 1.Р152-75-ІІ, Р362-79-ІІ, Р41-85-ІІ, Р51-85-ІІ, Р31-88-І, Р765-90-І, Р30-91-ІІ, Р770-91-І, Р490-92-І, Р92-93-І, Р457-94-І и Р75-97-І на ВС. Съдът в Страсбург е категоричен, че националните съдилища са длъжни да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 Констатираните пороци в съдържанието на атакувания акт илюстрират незачитане на действащата нормативна уредба, и на съдебната практика по прилагането й от Великотърновски ОС, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 и чл.348, ал.3, т. 2 от НПК, компетентност на ВКС - отмяна на обявената по внохд №363/2014г. присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда №73 от 18.06.2015г., постановена по внохд №363/2014г., по описа на ОС - Велико Търново. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Великотърновски ОС РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. __________________________________________________________________ 1.решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992г. по делото Х. срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002г. по делото С. срещу Литва; решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България.