Р Е Ш Е Н И Е № 587 гр. София, 12 януари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 521 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения С. Г. Г. за възобновяване на ВНОХД № 198//2010 г. на Ямболския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 83/11.06.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 353/30.03.2010 г. по НОХД № 73/2010 г. на районен съд - Я.. С тази присъда подсъдимият С. Г. Г. е бил признат за виновен в това, че на 05.09.2009 г., в 02. 20 ч. в[населено място], по ул. „Димитър Благоев” до магазин „Б.” е управлявал мотопед м. „П.”, с рег. № У 11 25 М, собственост на С. К., с концентрация на алкохол в кръвта 1, 28 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за присъствие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 -3 от НПК. Твърди се, че осъждането му е за несъставомерно деяние, тъй като към момента на установяване на употребата на алкохол той не е извършвал управление на МПС. До този незаконосъобразен резултат се е стигнало поради кредитиране показанията на полицейските служители, които са били противоречиви и неправилно оценени от инстанции по същество, както и поради неоправдано отхвърляне на обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на св. Б.. Като нарушение на правото на защита се изтъква и непровеждането на разпит на очевидец на случая – св. А. Г.. Излагат се и възражения относно пълнотата на мотивите, касаещи разпита на св. К.. Оспорва се и отказа на първата инстанция да уважи направено от защитата искане за отвод на прокурора поради предубеденост. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на Ямболския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество обаче, ВКС намери, че то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал мотопеда след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. В тази връзка не се установяват нарушения със съществен характер, довели до ограничаване правото на защита, както се поддържа в искането за възобновяване. Извършената процесуална работа и мотивите на двете инстанции демонстрират, че тезата на подсъдимия за това, че не той, а св. Б., е управлявала мотопеда при възприемане на движението му от полицейския патрул в състав св. П. и К., е била внимателно проверена и отхвърлена като недостоверна. За да кредитира показанията на полицейските служители, които като цяло, а и в частта относно факта на управлението и дистанцията, от която те са наблюдавали движението на мотопеда с тримата младежи, не са били несъвместими, въззивната инстанция е изложила конкретни и убедителни съображения, поради което и вътрешното й убеждение по този фактически въпрос не подлежи на преразглеждане. Подробно са били анализирани и показанията на св. Б., които съответно са били съпоставени и с тези на св. К.. На тази основа, а не само и единствено поради заинтересованост с оглед фактическото съжителство между подсъдимия и Б., е изведено съображението за недостоверност на тезата, че тя е управлявала мотопеда, взет без разрешение от К.. Изтъкнати са и доводи за логична несъвместимост от заявеното от нея по повод управлението като правоспособен водач, неупотребил алкохол същата вечер и фактическото й поведение преди проверката – побягнала, изоставяйки чантичката и приятеля си. Липсва основание да се счита, че като не е провел разпит на третото лице, возило се на мотопеда същата вечер – св. А. Г., първоинстанционният съд е ограничил правото на защита на подсъдимия и нарушението е останало непоправено от въззивната инстанция. Този процесуален подход очевидно е бил свързан с отсъствието на посочения свидетел от страната и преценката за изясняване на обстоятелствата по случая при достатъчност на другите събрани по делото доказателства. Освен това, от материалите по делото не личи защитата да е настоявала за неговия разпит пред въззивния съд или най-малко приобщаване на дадените от него показания на досъдебната фаза, ако е намира, че те са имали съществено значение за изхода на делото. Такова значение няма и изясняването на въпроса къде точно е бил проведен разпита на св. К. на досъдебното производство. Съвсем ясно е, че той е давал показания непосредствено пред решаващия съд и те са единствените, включени в обхвата на съдебните разсъждения. В мотивите на въззивната инстанция се съдържат и подробни аргументи срещу възраженията за отвод на прокурора поради предубеденост и тъй като ВКС ги споделя, не намира за нужно да ги преповтаря. При установените фактически обстоятелства, съобразно които е било установено, че подсъдимият е управлявал мотопеда след употреба на алкохол в посочената концентрация от 1, 28 на хиляда, установено по надлежен ред, материалния закон е бил приложен правилно с осъждането му за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК. Независимо, че в жалбата е посочено и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, то с оглед липсата на изложени конкретни аргументи за явна несправедливост на наказанието, отмерено на 3 месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години, ВКС не намира за необходимо да излага съображения за неоснователност. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. Г. за възобновяване на ВНОХД № 198//2010 г. на Ямболския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 83/11.06.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 353/30.03.2010 г. по НОХД № 73/2010 г. на районен съд - Я.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.