8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
София, 28.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадсесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1730 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 11.12.2014г. по в.гр.д.№2659/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от И. А. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие за осъждането й да преустанови бездействието по отношение на разрушителното действие на река Т. върху собствения на касатора ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място], [община], с обща площ от 643кв.м. и с граници: река с идентификатор 72789.501.496, ПИ 72789.501.303, 72789.501.568, 72789.501.302 като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под стопанската постройка с идентификатор 72789.501.301.3, построена в имота.
С определение №305/22.05.2015г., постановено по настоящето дело и поправено с определение №220/23.06.2015г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по подадената от И. А. А. касационна жалба с вх.№405/08.01.2015г. по въпроса дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл.138 и чл.139 от Закона за водите мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена.
К. поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че държавата като собственик на реката, преминаваща край имота му и отнемаща пръстта и основите на построената на брега на реката стопанска сграда не следва да носи отговорност. Излага съображения, че след като реката е държавна собственост, държавата би следвало да отговаря за причиненото от нея нарушение на собствеността, дори общината да следва на свой ред да вземе мерки за преустановяването му, тъй като отговорност следва да носи не само лицето, което с бездействието си поддържа нарушението, но и лицето, възложило работата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски по представен списък.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.109 ЗС И. А. А. е предявил срещу Българската държава иск за преустановяване на бездействието й по отношение разрушителното действие на река Т. върху ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място], [община], като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под стопанската постройка с идентификатор 72789.501.301.3, построена в имота.
С обжалваното решение искът е приет за неоснователен.
Прието е за безспорно от фактическа страна, че ищецът в качеството си на единствен наследник на Н. А. А. е собственик на ПИ 72789.501.301, придобит от наследодателката на основание наследство, делба и давностно владение, за което е съставен н.а.№139, том I ,н.д.№328/1975г., като в имота има изградена стопанска постройка с идентификатор 72789.501.301.3 на самата му граница с реката. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на в.л.С. К. е прието за доказано твърдението на ищеца, че имотът му не може да се ползва спокойно поради състоянието на непосредствена опасност от срутване на подкопания бряг на реката, както и на самата селскостопанска постройка, построена на границата на поземления имот и река Т..
Въз основа на приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ е прието, че в бреговете на реката са прораснали дървета с диаметър между 20см. и 50см. и благодарение на кореновата им система бреговете не са се свлекли надолу, като коритото на реката също е обрасло с дървесна растителност и същата ведно с различно по своята структура и съдържание земно легло на реката пречат на нормалното движение на водата по пътя й, поради което се променя основното речно легло. Прието е, че бреговете са подкопани и изменят и пренасочват водното течение, като вследствие рушителното действие на водата в реката същата е изменила коритото непосредствено преди моста, с който граничи имота на ищеца. Прието е, че течението е променило трасето и то дълбае северния бряг, а после под ъгъл от близо 90 градуса променя посоката на движение към моста, при което брегът се свлича постепенно и е почти отвесен, а горният край е достигнал до стопанската сграда на ищеца, като при наличие на висок строеж в реката е възможно бързо свличане на брега и срутване на тази сграда в реката.
От правна страна е прието, че нормата на чл.137, ал.1, т.3 от Закона за водите предвижда, че защитата от вредното действие от водите включва защита на леглата и бреговете на реките от ерозия, като съгласно чл.138 от същия закон защитата по чл.137 е оперативна и постоянна, като постоянната защита включва дейности, измежду които и изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, поддържане проводимостта на речните легла. Прието е, че съгласно чл.139, ал.1 от Закона за водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, като чл.139, ал.2 от същия закон уточнява, че лицата по ал.1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически защитни съоръжения. И доколкото според чл.19, ал.1 от Закона за водите защитните диги и съоръжения и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места са публична общинска собственост е прието, че е задължение именно на общините да изграждат посочените защитни съоръжения, ако същите са предвидени за изграждане в населените места. А след като процесният участък на река Т. се намира в [населено място], съдът е приел, че задължението за отстраняване на състоянието на опасност при ползването на имота на ищеца не е за държавата, а за съответната община, като в подкрепа на този извод е и фактът, че с решение №1298/12.02.2014г., взето с протокол №41 от 12.02.2014г. на заседание на ОС-Асеновград е предприета инвестиционна програма за 2014г. на [община], в която е заложено изработването на проект за подпорна стена по коритото на р.Т.- [улица], [населено място] и със заповед № А-1056/28.04.2014г. на кмета на [община] е открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет : „Проектиране на подпорни стени на територията на [община], която включва и обект „Изработване на проект за подпорна стена по коритото на р.Т.- [улица], [населено място]. Въз основа на проведената процедура [община] на 20.05.2014г. е сключила договор, с който е възложила извършването на проектирането. С оглед на това е прието, че задължение по закон да отстрани състоянието, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост има не държавата, а общината предвид обстоятелството, че общината е собственик на защитните диги и съоръжения и системите за укрепване на речните легла, които са в границите на населеното място.
По въпроса за възможността да бъде ангажирана отговорността на държавата като собственик на река, която причинява вреди на имот да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното въздействие на реката върху имота, съдът приема следното:
Собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, въпреки че държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл.138 и чл.139 от Закона за водите мерки срещу вредното въздействие на реките. Държавата е пасивно легитимирана да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, а ако увреждането е последица от вредното въздействие на вещ-да иска от собственика на вещта, наред с лицето, под чийто надзор тя се намира, да предприеме необходимото за предотвратяване на това вредно въздействие /по аргумент от чл.50 ЗЗД/. Собственикът на всяка една вещ е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото според естеството на вещта, за избягване на увреждането, което тя би могла да причини, отчитайки при това нивото на потенциалната опасност от увреждане.
Съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите, водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Установявайки по законодателен ред това свое право, Българската държава следва да носи и отговорността за всяко вредоносно въздействие на реките върху имотите, находящи се в крайбрежната територия, а оттам и да предотвратява това въздействие по начин, който намери за подходящ, като носи отговорност и за неговата ефективност като всеки друг правен субект, притежаващ право на собственост върху вещ /движима или недвижима/. Обстоятелството, че по законодателен ред е предвидена система от мерки за защита от вредното въздействие на водите, следователно не дерогира отговорността на държавата като собственик, ако тези мерки не са били реализирани или са се оказали неефективни.
Предвидените в чл.138, ал.4 от Закона за водите мерки за постоянна защита от вредното въздействие на водите /включително от наводнения и ерозия на леглата и бреговете на реките/ включват и поддържане проводимостта на речните легла /чл.138, ал.4, т.5/, която дейност съгласно чл.140, ал.2 от същия закон се контролира от басейновите дирекции, които са държавни органи, като тези дейности включват премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета, опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност /чл.140, ал.3, т.2 и 3 ЗВ/ . Следователно законът установява изрично задължение за държавата чрез басейновите дирекции да осъществява тази дейност. Действително съгласно чл.140, ал.4 ЗВ когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия, кметът на общината следва да назначи със заповед междуведомствена комисия, включваща представители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, съответната басейнова дирекция, съответната РИОСВ, Изпълнителната агенция по горите, общината, експерти-еколози и други технически лица, както и да определя ежегодно участъците на реката, чиято проводимост е намалена по причини, изискващи дейности по чл.138, ал.4, т.5 ЗВ. Назначената от кмета на общината комисия, обаче не е орган на общинската администрация, а е определена в чл.140, ал.4, т.3 като междуведомствена, т.е. като държавен орган. Именно тази комисия изготвя съгласно чл.140, ал.4, т.3, буква “д“ от закона констативен протокол и подготвя програма за планово почистване на речните участъци. Кметът на общината одобрява протокола и програмата на комисията и възлага обществена поръчка за изпълнението на програмата, но доколкото съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА кметът на общината е орган на изпълнителната власт и в това си качество организира извършването на дейността по чл.140 ЗВ, следва да се приеме, че отговорността за това, че речното корито не е почистено и защитните съоръжения не са изградени е на държавата, която е възложила на кмета извършването на тези дейности. Като орган на изпълнителната власт кметът насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи /чл.44, ал.1, т.2 ЗМСМА/, организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, актовете на президента на републиката и на Министерския съвет /чл.44, ал.1, т.8 ЗМСМА/, т.е. задачите, които са му възложени в това му качество. Едва след почистването на съответните участъци на речното корито те се включват в програмата са стопанисване на общината /чл.140, ал.4, т.4, буква „г“ ЗВ/, респективно след изграждането им защитните диги и съоръжения стават общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1, т.4, буква „г“ ЗВ и общината носи отговорност за тяхното поддържане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗВ, съгласно която поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности по съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 от закона /диги и други хидротехнически и защитни съоръжения/ се осъществява от собственика или ползвателя им, поради което следва да се приеме, че обстоятелството, че общината е собственик на тези съоръжения само по себе си не би могло да обоснове извода, че тя , а не държавата като собственик на самата река, носи отговорността за предприемане на действия по предотвратяване на разрушителното въздействие на реката върху имотите на гражданите в район, в който такива диги не са изградени. Отговорността на общината може да бъде ангажирана само ако такъв имот бъде увреден по причина, че вече изградените защитни съоръжения /нейна собственост/ не са били поддържани в добро състояние. Задължението да отстрани състоянието, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост върху намиращите се по поречието на реките недвижими имоти е на собственика на реката, т.е. на причиняващата увреждането вещ, а не на собственика на липсващото защитно съоръжение.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.109 ЗС и чл.11, т.1 ЗВ/.
Неправилно въззивният съд е приел, че отговорност за извършването на действията по укрепване коритото на р.Т., изграждането на подпорна стена край имот ПИ 72789.501.301, е на [община] само по причина, че общината би била собственик на защитните диги и съоръжения, които следва да бъдат изградени за предотвратяване вредното въздействие на реката върху имота. Както вече беше отбелязано, отговорността за предотвратяването на вредното въздействие на вещта е на нейния собственик, в който смисъл са и разпоредбите на Закона за водите, посочени по-горе. Предявявайки иска, И. А. не твърди, че вече изградените съоръжения не са били поддържани и почиствани /в който случай следва да бъде ангажирана отговорността на общината като техен собственик/, а че коритото на реката не е почистено и защитни съоръжения не са изградени, т.е. твърди, че реката, която е публична държавна собственост, уврежда имота му по причина бездействието на собственика.
И след като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.К. и от събраните писмени доказателства, както е приел и въззивният съд, се установява, че имотът не може да се ползва спокойно поради състоянието на непосредствена опасност от срутване на подкопания бряг на реката, както и на самата селскостопанска постройка, че коритото на реката е обрасло с дървесна растителност, която ведно с различното по своята структура и съдържание земно легло на реката пречи на нормалното движение на водата, падналата земна маса от обрушените и подкопани брегове допълнително изменя и пренасочва водното течение, в реката има множество паднали едри камъни от бреговете и вследствие на това рушително действие реката е изменила коритото си и течението дълбае северния бряг, при което брегът се свлича и е почти отвесен, като горният край е достигнал стопанската сграда, следва да се приеме, че е налице такова състояние на имота, което пречи на собственика му спокойно и необезпокоявано да го ползва именно по причина въздействието на реката. Установено е и наличие на бездействие на собственика – в заключението на изслушаната СТЕ се съдържа констатация, че изискванията на чл.138а, ал.3 ЗВ не са били спазвани години наред, няма изградени диги, не е направена изобщо корекция на реката /реката тече в корито, образувало се в продължение на столетия, налице е едно продължително във времето рушене на земна маса от речния бряг, силна ерозия, която се дължи на рушителното въздействие на водата върху северния бряг, за което следва да бъдат предприети мерки по укрепване на бреговете, възстановяване на отнесените и отмити от реката земни участъци около бреговете и в частност до процесния имот, които да бъдат комплексни и да обхващат не само допирателната до процесния имот, а по цялото протежение/. Така установените по делото факти обосновават извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Българската държава по реда на чл.109 ЗС. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като Българската държава бъде осъдена да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното въздействие на река Т. върху собствения на И. А. А. ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място] като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под имота.
С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена и сумата 673.50лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 11.12.2014г. по в.гр.д.№ 2659/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Република България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното въздействие на река Т. върху собствения на И. А. А. ПИ 72789.501.301, находящ се в [населено място], [община], с обща площ от 643кв.м. и с граници: река с идентификатор 72789.501.496, ПИ 72789.501.303, 72789.501.568 и 72789.501.302 като изправи коритото й и го укрепи, изгради подпорна стена на брега под имота, както и да заплати на И. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], блок 1113, етаж VI, ап.22 на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК сумата 673.50лв. /шестстотин седемдесет и три лева и 50ст./, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|