12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр.С. , 22,04, 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 2575/2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 520/20.03.2014 год. по т.д.№ 4112/2013 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 08.07.2013 год. по т.д.№ 3061/2011 год. на СГС,ТО,VІ–5 състав.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Българска агенция за експортно застраховане / Б. / иск по чл.1 ал.1 З. вр. с чл.208 ал.1 КЗ / отм./, за сумата от 430 996,05 лева, дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Д. / 30.08.2007 год., за застрахователни събития, твърдени като настъпили на 28.07.2008 год. – вреди, вследствие забавено плащане на дължима цена за експортирани стоки, от длъжници на застрахования касатор – М. О. / Р. / и Н. О. /Б./. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК - несъобразяване на доказателства,представени с допълнителната искова молба, във взаимовръзка с представено писмено доказателство в с.з. на 05.03.2014 г. пред САС - писмо изх.№ 9160-ІІІ 72/28.02.2014 год. на [фирма], в обосноваване материалноправната легитимация на ищеца.Твърди и нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, предвид неразглеждане на останалите предпоставки за уважаване на иска, извън материалноправната легитимация на ищеца и в тази връзка – неизлагане на мотиви относно действително установените от многобройните доказателства,вкл. експертизи,фактически обстоятелства.Страната счита,че предвид служебното си задължение да съдейства на страните за изясняване на обективната истина / чл.7 ал.1 и чл.10 ГПК /, съдът е следвало изрично да й укаже представянето на доказателства за отказ на третото ползващо се по застрахователния договор лице – [фирма], от клаузата за изплащане на застрахователното обезщетение в негова полза.В тази връзка намира,че следва да бъде отчетена и незаконосъобразността на отказа на съда да конституира, в качеството на трето лице – помагач на ищеца, третото ползващо се по застрахователния договор лице – [фирма].Касаторът твърди въззивното решение неправилно и поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.22 ЗЗД, позовавайки се на задължителна съдебна практика и на правната теория .
Ответната страна - Б. – оспорва касационната жалба, като не счита,че са допуснати твърдяните от касатора нарушения на процесуалния закон от страна на въззивния съд.Оспорва,като недоказана,дори съобразявайки необсъденото от съда доказателство / писмо изх.№ 9160-ІІІ 72/28.02.2014 год. на [фирма] /, материалноправната легитимация на ищеца, като носител на правото да претендира застрахователно обезщетение,тъй като съдържанието на писмения документ не материализира ясна,безусловна и категорична воля на бенефициента, за отказ от клаузата на застрахователния договор, сключена в негова полза, вкл. поради неосъществяването му в изискуемата писмена форма и неотправянето,респ. недостигането му до всяка от страните по застрахователния договор.Поддържа в евентуалност и останалите си възражения за неоснователността на претенцията на [фирма]: 1/ за погасяване на вземането по давност; 2/ за неизпълнение от страна на застрахования задължения по застрахователния договор, предпоставящи право на застрахователя да откаже обезщетението, като значително за интереса на кредитора, на основание чл.211 т.2 ТЗ, а именно: а/ неуведомяване застрахователя за очаквано застрахователно събитие, в предвидения съгласно чл.18 ал.1 предл. първо от Общите условия за застраховане на плащания по договори за износ на стоки и услуги срещу непазарен краткосрочен търговски риск / ОУ / срок, с оглед което / освен невъзможността да бъде определена,освен хипотетично, точна дата на застрахователното събитие / застрахователят не е могъл да предприеме действия по преоценка на риска и евентуално възползване от възможността за отнемане кредитния лимит спрямо конкретния длъжник на застрахованото лице,за заделяне задължителните според КЗ и подзаконовите нормативни актове по приложението му резерви / чл.18 ал.3 ОУ /, както и да предприеме своевременно лични действия за уреждане на просрочените задължения / чл.18 ал.4 ОУ /; б/ неизпълнение задълженията по чл.18 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.5 от ОУ, като не е положил грижата на добрия търговец за удовлетворяване вземането си, чрез изпращане на поне две напомнителни писма,предприемане на фактически и правни действия за получаване на просрочените плащания,предприемане на мерки за запазване правата си срещу длъжниците,техните гаранти или други трети лица, а от друга страна - участвайки в преговори за споразумение с длъжниците,без уведомяване на застрахователя, който би могъл да съдейства за възпрепятстване проявлението на риска или минимализиране на вредите от реализирането му; в / обявил е неточно или не е съобщил обстоятелства от значение за интереса на застрахователя и оценката му на риска - сключен договор за поръчителство, в обезпечаване изпълнение задълженията на длъжниците на ищеца ; договорени с купувача „Н.„О. авансови разплащания на 50 % от дължимата цена, в аспект на договореното застрахователно покритие и изключения от същото, съгласно чл.4 ал.2 т.1 от ОУ ; съобщени неверни данни за реалната стойност на осъществените доставки - частично надвишаващи, а частично под декларираната от застрахования стойност, поради което се твърди и отчитане на подзастраховането, респ. надзастраховането при евентуално определяне на застрахователно обезщетение.Кумулативно се противопоставя и възражението за некачествено и забавено изпълнение на застрахования, като единствена причина за неизпълнението на контрахента му „ М.” О. – изключен риск, съгласно чл.6 т.2 от ОУ. Поддържа се и възражението за наличие на частично плащане от страна на длъжниците, несъобразено при предявяване претенцията.Предвид последното, непокрития риск за договорените авансови плащания,наличието на надзастраховане и клаузата на чл.10 ал.1 вр. с ал.2 ОУ,според която застрахователното обезщетение не може да надхвърля 85 % от всяка доказана щета,ответникът твърди застрахователното обезщетение завишено по размер,съответно и при основателност на иска претендира редуцирането му на тези основания.
С определение № 251/06.04.2015 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото / вкл. на въззивна инстанция / ? – обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 61 по т.д.№ 741 / 2009 год. на І т.о. ВКС , реш.№ 178 по т.д.№ 984 / 2010 год. на ІІІ г.о. ВКС и реш.№ 361 по гр.д.№ 771 / 2010 год. на І г.о. ВКС.
Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл.293 ГПК,за да се произнесе съобрази следното :
По правния въпрос: В цитираните решения,обосноваващи допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и в множество други е прието, че съдът следва да постанови решението си , съобразявайки правното положение на страните,такова каквото е към момента на приключване устните състезания по делото, като следва да съобрази фактите,настъпили след предявяването на иска , ако същите са от значение за спорното право / чл.235 ал.3 ГПК /.Дори предявен преждевременно, искът следва да бъде уважен, ако в хода на делото се осъществят предпоставките за неговата основателност,макар да не са съществували към момента на предявяването му. Изрично в реш.178/13.05.2011 год. по гр.д.№ 984/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС се сочи,че същата преценка съдът дължи и досежно материалноправната легитимация на страната,съобразявайки я такава каквато е доказана не към предявяването на иска,а към приключване на устните състезания по делото.Следователно,несъществуването на материалноправната легитимация на ищеца към момента на депозиране исковата молба не съставлява основание за отхвърляне на иска, само на това основание, ако и в хода на съдебното производство, до приключване на устните състезания, същата възникне.Доколкото в исковата молба ищецът е твърдял право на иск,основано на застрахователно правоотношение,видно от което право на застрахователно обезщетение има трето за спора лице, съдът е дължал активност в изясняване на съществуващото противоречие между процесуалноправна и материалноправна легитимация на страната.
По съществото на спора :
Предявените, по същество множество обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 З. вр. с чл.208 ал.1 КЗ, са за присъждане на застрахователно обезщетение,предвид настъпил застрахователен риск – забавено плащане по договори за износ на стоки и услуги, сключени с длъжници на застрахования – М. О. и Н. О.. Ответникът е противопоставил множество възражения / изброени по-горе /, основното от които,с произнасяне по което единствено са мотивирани първоинстанционното и потвърдилото го въззивно решения, е за липса на материалноправна легитимация на ищеца за предявяването на исковете, предвид сключването на застрахователния договор с клауза в полза на трето лице – [фирма], кредитодател на [фирма], по договор за кредит № 77 / 17.09.2007 год. . В отговор на това възражение ищецът е заявил,че вземането на кредитодателя по договора е удовлетворено изцяло,независимо че е осъществено по реда на принудителното изпълнение,въз основа на изпълнителен титул , издаден въз основа на производство по чл.422 ГПК,като в първоинстанционното производство са представени и доказателства за това.Във въззивното производство е прието като доказателство / с.з. от 05.03.2014 год. / изрично адресирано до Б. писмо - изх.№ 9160–ІІІ 72/28.02.2014 год. на [фирма], с което банката е декларирала, „ че няма претенции към Б. по рамковата полица,сключена в обезпечение вземанията на банката към касатора по договор за банков кредит „, като застрахователния и кредитния договор са изрично индивидуализирани / с номер и дата на сключване / и оттук установими като идентични с процесните.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният състав е приел,че банката – бенефициер, с подписването на застрахователния договор,достатъчно ясно и непротиворечиво е заявила съгласието си да се ползва от уговорката в нейна полза.Приел е,че представените доказателства установяват погасяване задълженията на касатора към банката по сключения договор за банков кредит.Счел е, обаче,че по делото липсват доказателства,съдържащи изрично волеизявление от страна на бенефициера, за отказ да се ползва от клаузата в негова полза,което да е обективирано в изискуемата писмена форма и да е достигнало до знанието на страните по делото.Доколкото, обаче,никъде в установяването на фактическата обстановка по спора, въззивният съд не е коментирал преждепосоченото писмо на [фирма],възможни са няколко хипотези: съдът да е пропуснал това,прието във въззивното производство писмено доказателство; да не го е кредитирал,поради съображения относно допустимостта на приобщаването му по делото, с оглед разпоредбите на чл.266 ГПК,независимо от изричното си определение; да го намира негодно да установи отказ на третото ползващо се лице от клаузата в негова полза,с оглед конкретното му съдържание / формулировка /.
Безспорно с приподписване на застрахователния договор бенефициентът – кредитодател е приел качеството на бенефициер по сключения застрахователен договор. Няма спор в правната теория , че след приемането, клаузата в полза на трето лице не може да бъде отменена от обещателя /ищеца/, но третото лице винаги може да се откаже от същата.По делото не се твърди,нито са налице доказателства,преди депозиране на спорното писмо от 28.02.2014 год., [фирма] да се е възползвала от качеството си на бенефициер по застрахователния договор, нито се твърди и доказва наличието на друго правоотношение между [фирма] и [фирма] , което да би било обезпечимо чрез клаузата в полза на банката, доколкото застрахователният договор не индивидуализира основанието за посочване конкретния бенефициер,а същият в писмото изрично се позовава единствено на сключения и твърдян за изпълнен договор за кредит.С оглед всички посочени обстоятелства, конкретната формулировка на изявлението на банката – бенефициер,адресирана до всяка от страните по застрахователния договор,към момента на предприето от същата принудително събиране на вземането от застрахования кредитополучател, по мнение на настоящия състав не дава повод за съмнение, че се касае за отказ от ползване на клаузата в негова полза, като в косвено потвърждение на смисъла й са именно обстоятелствата, изключващи и правен интерес от противното – изпълнение задълженията на ищеца към [фирма]. С оглед формалния характер на застрахователния договор,всяко изменение и допълнение,вкл. произтичащо от отмяна на уговорка в полза на трето лице или отказ на същото, следва да е извършено в писмена форма,по арг. от чл.293 ал.6 вр. с ал.1 ТЗ.Тази форма очевидно се явява спазена по отношение едностранното изявление на третото ползващо се лице.Като направено в хода на въззивното производство,в писмен вид, представено до приключване на устните състезания по делото и обективно достигнало до знанието на всяка от страните по застрахователния договор, с факта на депозирането,приемането му като доказателство и коментирането му от страните,това волеизявление се явява нововъзникнало обстоятелство, несъществувало до изтичане срока на преклузията по чл.131,респ. чл.367 ГПК и рефлектиращо върху материалноправната легитимация на ищеца. Въззивният съд е следвало да го съобрази с правните му последици на отпаднало с обратна сила право на третото ползващо се лице,като в хипотезата на имуществена застраховка,право да получи застрахователното обезщетение, ако не посочи друго ползващо се лице, има самият застрахован / в този смисъл реш.№ 167 по т.д.№ 3174/2013 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /. Налице е съществено процесуално нарушение на чл.235 ал.3 ГПК,обусловило неправилност на решението, доколкото единствено и само отречената материалноправна легитимация на ищеца е предпоставила правния резултат.Поради последното,несъстоятелни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК, тъй като и ако би разгледал останалите възражения на ответника,съдът не би постановил различен от настоящия правен резултат.В този смисъл процедирането на въззивния съд не съставлява нарушение, още по-малко съществено такова,по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
Потвърдената материалноправна легитимация на ищеца предпоставя разглеждането на останалите възражения на ответника, в порядъка,в който са посочени по-горе,в коментара на отговора на касационната жалба.
1/ Възражение за погасяване вземанията по давност : В отговора си, ответникът се позовава на неизпълнено задължение на ищеца за деклариране на предстоящо застрахователно събитие, съгласно чл.18 ал.1 от ОУ, от получаването на уведомлението за което тече и периода на изчакване / 6 месечен / - чл.7 т.2 вр. с чл.5 ал.2 ОУ,след изтичането на който се счита настъпило застрахователното събитие. С оглед твърдяното неизпълнение , ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност,но на застрахователно обезщетение за щети от забавено изпълнение по част от осъществените доставки, изключая тези по фактури № 200153/29.12.2007 год., № 200154/29.12.2007 год., № 200157/02.01.2008 год. и № 200158/02.01.2008 година. В хода на съдебното производство, с изрично определение в с.з. от 07.06.2012 год. ,е прието безспорно между страните обстоятелството,че декларация за предстоящо застрахователно събитие е подадена от ищеца на 25.01.2008 год..Следователно, съгласно чл.7 т.2 ОУ застрахователното събитие следва да се счита настъпило на 25.07.2008 год., а съгласно чл.28 ОУ,възпроизвеждащ текста на чл. 197 КЗ /отм./,тригодишната давност за предявяване на претенциите за застрахователно обезщетение е изтекла на 25.07.2011 год. / присъствен ден – понеделник /. Исковата молба / без данни за депозиране по пощата / е подадена на 27.07.2011 година.Следователно, възражението за погасителна давност,но единствено по отношение неизпълнението на конкретно визираните, при предявяването му с отговора на исковата молба, сделки / фактури № № 200135, 200137, 200145, 200146, 200147 и 200148 / се явява основателно.С оглед това е безпредметно разглеждането на възраженията на ответника във връзка с неизпълнението на тези сделки, вкл. възражението за наличието на надзастраховане,касаещо сделка по фактура № 200147,съгласно заключение на съдебноикономическа експертиза от 27.03.2013 година.Обстоятелството, че поради опущение,грешка или тенденциозно,с оглед защитата си по спора, ответникът не е съобразил наличието на изпълнение задължението за деклариране на предстоящо застрахователно събитие, не предпоставя допустимо разширяване обхвата на възражението за погасителна давност и върху вземанията от застрахователно обезщетение поради неизпълнението на останалите сделки, отговорността на длъжниците по които е обезпечена със застрахователния договор. Нито е допустимо приемане на последващо такова, извън преклузивния срок по чл.367 ГПК / т.4 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС /.
2/ По възражението за основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл.211 т.2 КЗ / отм. / - бездействие или действия на застрахования,в противоречие с клаузи на договора, чието изпълнение или нарушение се явява значително за интереса на застрахователя, като рефлектиращи върху застрахователния риск и наличието на които същият е визирал като изрично основание за отказ :
Това възражение е основано на неизпълнение на задължения на застрахования, съгласно чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. Забавата в депозирането на декларация за просрочено плащане,обаче,не е санкционирана с разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. с чл.12 ал.2 ОУ.Единствено непредставянето на такава декларация изобщо е скрепено с клауза за допустим отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение, в съответствие с предоставеното му в чл.211 т.2 КЗ /отм./ право. Идентично на преждепосоченото, неизпълнението на задълженията по чл.18 ал.2 т.1,2,3, и 5 от ОУ са предвидени като предпоставки за отнемане кредитния лимит спрямо конкретния неизправен длъжник, но като основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за щети по договори за износ с този контрахент на застрахования, осъществени след този момент / чл.18 ал.3 ОУ /. По начало дължимите съгласно чл.18 ал.2 ОУ действия са такива преди подаване на декларацията за просрочено плащане.След уведомяване на застрахователя същият може да предприеме действия с оглед предотвратяване или ограничаване размера на щетата / чл.18 ал.1 предл. първо ОУ / , за което застрахованият е длъжен да му съдейства.Само за недекларираните просрочени плащания, съгласно предл.второ на същата разпоредба,е предвидена възможност за отказ за изплащане застрахователно обезщетение- изцяло или частично,но винаги при обосноваване въздействие на бездействието на застрахования по отношение настъпване застрахователното събитие /чл.17 пр.първо вр. с чл.12 ал.2 предл.второ от ОУ.Ответникът по начало не е конкретизирал, кои възможни,единствено в периода до получаване на декларацията за просрочени плащания фактически и правни действия,ищецът не е,а е могъл да предприеме и бездействието му е лишило застрахователя от възможности да изключи или минимализира застрахователния риск, респ. да намали щетите от настъпването му.Не е индивидуализиранои конкретизирано съдържанието на сключено от застрахования споразумение, без знанието и съгласието на застрахователя, с което са увредени интереси на последния,предвид промяна на естеството и размера на риска / чл.12 ал.2 ОУ /.Не са посочени и обстоятелства за изгубени, поради бездействие или действие на застрахования, права срещу поръчителя, нито изобщо наличието на други гаранции за застрахованите плащания.Впрочем ,възраженията на ответника в п.5.5 от отговора на исковата молба са в противоречие с възраженията му в п.5.4.
Сочените обстоятелства, от значение за застрахователния интерес и формиране преценката на застрахователя за естеството на риска, чието неточно обявяване или необявяване ответникът твърди като самостоятелно основание за отказ на застрахователно обезщетение, не са предвидени в закона,нито изрично в застрахователния договор, като предпоставящи отказ,противно на изискването на чл.211 т.2 КЗ / отм./: а/ сключеният от застрахования договор за поръчителство по отношение изпълнение задълженията на „ М.„ О., необявен от ищеца на застрахователя, не е от естество да увеличи застрахователния риск или размера на търпими от забавата на плащанията вреди, нито да съдейства за настъпването на застрахователното събитие / чл.12 ал.2 предл. второ и чл.17 предл. първо ОУ / - напротив, същият се явява в допълнително обезпечение на възможностите на застрахователя за събиране на вземанията,след суброгиране в правата на застрахования,в който смисъл е и задължението на застрахования да не се отказва от правата си спрямо гаранти и поръчители / чл.18 ал.2 т.4 ОУ /,както и да предприеме необходимите мерки за запазването им / чл.18 ал.2 т.5 и чл. 26 ал.2 ОУ /.Следователно и по смисъла на чл.211 т.2 КЗ, единствено действия изразяващи се в отказ от такива права или неопазването им, с цел упражняване от застрахователя след суброгирането му в правата на застрахования,биха могли да съставляват основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, ако би било изрично договорено / чл.207 ал.2 пр. трето във вр. с чл.211 т.2 КЗ отм. / или да намали същото , съобразно общата разпоредба на чл.207 ал.2 предл. второ КЗ отм. ; б/ По идентични съображения - за липсата на предпоставки, по смисъла на чл.12 ал.2 предл. второ и чл.17 ОУ във връзка с чл.211 т.2 КЗ отм., не съставлява такова обстоятелство и застраховане изпълнението на купувача „Н.„О. за пълната стойност на износа, независимо от уговореното 50 % / авансово плащане / по фактури №№ 200157/02.01.2008 год. и № 200158/02.01.2008 г./ - логическото тълкуване на чл.4 ал.2 т.1 вр. с чл.12 ал.1 ОУ предпоставя извода,че при частично договорено авансово плащане,застрахователното обезщетение ще подлежи на редуциране, съобразно половината от стойността на износа.Логично е,че като е уговорил авансово плащане и не е получил такова,но е изпълнил по договора,застрахованият търговец сам се е поставил в по-голям риск, който и с клаузата на чл.4 ал.2 т.1 ОУ застрахователят предварително изрично е преценил,че е значително за интереса му от сключване на застрахователен договор в такава хипотеза обстоятелство.Такава редукция ще следва да се приложи, в съответствие с чл.12 ал.1 ОУ, и по отношение случаите на надзастраховане / разминаване между стойността на застрахованата – по-висока и действителната – по-ниска - стойност на износа – по фактури № 200153/29.12.2007 год., № 200154/29.12.2007 год.. И в тази хипотеза не са налице предпоставките на чл.12 ал.2 предл. второ от ОУ – действие на застрахования,от естество да повлияе върху настъпване на застрахователното събитие / арг. от чл.21 ал.3 ОУ/.
3/ Ответникът е възразил и за виновно неизпълнение задължения на застрахования спрямо съконтрахентите по договорите за износ, като основание за забавата на техните плащания, респ. основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл.6 т.2 предл. първо вр. с чл.5 ал.2 ОУ.По начало,изключен риск, съгласно сочената разпоредба, е забавено изпълнение на съконтрахентите, предпоставено от неточно или непълно изпълнение или от пълно неизпълнение, не и от забавено изпълнение на застрахования / забавеното изпълнение би предпоставило евентуално обезщетение за вреди в полза на купувачите, каквото не се сочи да е предявено и основание за прихващане от дължимата цена,но не прави неизискуемо задължението за плащане на цената /, поради което възражение с този предмет – за забавено изпълнение на ищеца - се явява неотносимо към приложението на чл.6 т.2 предл. първо от ОУ.Писмо на „ М. „ О. вх. при Б. № 80 554 / 28.02.2008 год. съдържа твърдения единствено за забавено изпълнение.По начало с отговора на исковата молба ответникът твърди неточно,в качествено отношение, изпълнение на застрахования по договора с „ М.„ О. - наличие на утайка,противно на договорени качествени показатели, съгласно т.т.2.3 и 3.1 от сключения договор.Непогасените по давност претенции, свързани с износа към този контрагент са единствено по фактури №№ 200153/29.12.2007 год., № 200154/29.12.2007 год..Представените от ответника доказателства,вкл. изходящи от „М.„ О., не конкретизират друга доставка,засегната по отношение качеството на доставеното,освен тази по фактури №№ 200145 и 200146 / цената по тях се сочи и частично платена /,по отношение които претенции бе уважено възражението за погасителна давност / писмо на „М.” О. вх. при Б. № 81 256/08.05.2008 год. и вх. № 81434 / 20.05.2008 година/. Следва да се съобрази и обстоятелството,че между страните са извършвани и предходни на застрахованите доставки.От изявленията на съконтрахента „М.„О. не се установява относимост на възражението му за некачествени доставки и по отношение фактури №№ 200153 и 200154 и най-вече - нито се доказва,нито изобщо се сочи,надлежно предявена спрямо застрахования рекламация от купувача по тези именно сделки. С изрична декларация до застрахователя от 03.06.2008 год. / стр. пор.№ 480 по номерацията на първоинстанционното дело /,застрахованият е декларирал,че по отношение изпълнението на износа по фактури №№ 200153 и 200154 не е получавал възражение от страна на „М.„О. за неточно, в качествено или количествено отношение, изпълнение. Самото възражение на ответника се явява неконкретизирано и като такова недостатъчно да обоснове възникнала за ищеца доказателствена тежест по установяване точност на изпълнението му.
Следователно,размерът на дължимото застрахователно обезщетение, съобразявайки: 1 / клаузата на чл.10 ал.2 ОУ, че подлежи на обезщетяване 85 % от размера на щетата ; 2 / съобразявайки незастрахованата част от 50 % от стойността на доставките за „Н.„О., предвид уговорката за 50 % авансово плащане на цената – чл.4 ал.2 т.1 ОУ / съществуването на обективна причина за невъзможност на авансовото плащане, като евентуално основание да се приеме изначална нищожност на клаузата за авансово плащане в договорите с „Н. „ О., ищецът не доказа /;3/ размерът на вече разплатеното от купувача „М.” О. / изцяло по фактура № 200153 и 780 евро по фактура № 200154 – съгласно писмо изходящо от самия ищец – стр.614 по номерацията на първоинстанционното дело – том І, потвърдена относно заверяване сметката на ищеца с признатите суми, с допълнително заключение на икономическата експертиза – стр.364 по номерацията на първоинстанционното дело - том ІІ - и 4/ действителната стойност на износа по фактура № 200154 – 30 630 евро – възлиза съответно : по фактура № 200154 / № 200153 разплатена изцяло / - 49 624,30 лв., по фактура № 200157 – 7979,78 лв. и по фактура № 200158 – 9 185 лв. или общо в левова равностойност - 66 789 лева. До този размер исковете , като основателни и доказани следва да бъдат уважени и отхвърлени за разликата до претендираните 430 996 лева .
С оглед изхода на делото,следва да бъдат присъдени разноски в полза на страните, за всяка от съдебните инстанции.В първа инстанция всяка от страните е противопоставила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение : договорено и разплатено от ищеца в размер на 43 100 лева , а за ответника – в размер на 18 139,84 лева. С оглед чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в приложимата й към момента на договаряне на възнаграждението редакция / минимален размер според същата 9 069,92 лева / и съобразявайки фактическата / вкл. продължителност на съдопроизводството / и правна сложност на делото, настоящият състав намира,че прекомерност е налице по отношение договореното от ищеца възнаграждение,което и за първа инстанция следва да се приеме справедливо и съразмерно на осъществената защита до размера на 20 000 лева. С оглед така определения справедлив размер спрямо цената на иска, възнаграждението на процесуалният представител на ответника – 18 139, 84 лева, като кореспондиращо му, не е прекомерно.При така уважено възражение по чл.78 ал.5 ГПК, ищецът се явява понесъл разноски за първоинстанционното производство в размер на 40 340 лева,а ответника – в размер на 19 439,84 лева. Съразмерно предявена спрямо уважена, респ. отхвърлена част от иска,ищецът има право на разноски в размер на 6 251,26 лева, а ответника – на 16 427,35 лева .По компенсация ищецът дължи на ответника разноски за първоинстанционното производство,в размер на 10 176,09 лева.Във въззивна инстанция ищецът е понесъл разноски от 20 620 лева, а ответника – 18 139,84 лева . Съответно ищецът има право на възмездяване разноски от 3 195,36 лева, а ответника – от 15 328,81 лева или ищецът дължи по компенсация на ответника сумата от 12 133,45 лева за въззивна инстанция.В касационна инстанция ищецът не е представил доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, поради което понесените от същия разноски от заплатени държавни такси възлизат на 8 649,92 лева.Ответната страна е представила доказателства за разплатено адвокатско възнаграждение от 11 139,84 лева /платежно нареждане към молба от 01.08.2014 год. по ч.т.д.№ 2575 / 2014 год. на настоящия състав,приобщено към настоящото към момента на произнасяне /.Съобразно предявена към уважена, респ. отхвърлена част от претенцията, ищецът - касатор следва да бъде възмезден за 1 340,42 лв. разноски, а ответникът – за 9 413,56 лева в касационна инстанция .По компенсация, ищецът следва да заплати на ответника сума в размер на 8 073, 14 лева - разноски за касационна инстанция .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 520/20.03.2014 год. по т.д.№ 4112/2013 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която предявеният от [фирма] срещу [фирма] / Б./ иск по чл.1 ал.1 З. вр. с чл.208 ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата от 66 789 лева, както и в частта по потвърдени за първа и присъдени за въззивна инстанция разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.1 ал.1 З. вр. с чл.208 ал.1 КЗ, да заплати на [фирма] сумата от 66 789 лева, дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Д. / 30.08.2007 год., за застрахователни събития, твърдени като настъпили на 28.07.2008 год. – вреди, вследствие забавено плащане на дължима цена за експортирани стоки, от длъжници на застрахования касатор – М. О. / Р. / - по фактура № 200154 /29.12.2007 г. и Н. О. /Б./ - по фактури № 200157 и № 200158 от 02.01.2008 г.,ведно със законната лихва върху същата сума от 27.07.2011 год. до окончателното й заплащане .
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал. 3 ГПК и по компенсация да заплати на [фирма] разноски за всяка от съдебните инстанции, както следва: 10 176,09 лева – за първа , 12 133,45 лева – за въззивна и 8 073,14 лева – за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|