ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 290   София 01.04.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 31 март  две хиляди и  десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров            ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева                                      Емил Марков                                                         при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 244 /2010 год.   Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. ООД-София против определение № 398/5.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски ОС, с което се потвърждава определение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 429/2009 г. на С. РС в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от жалбоподателя срещу В. ООД- С. искове по чл415 ГПК във вр. с чл.327 ТЗ за установяване, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът е дължал на ищеца заплащане по процесните ф-ри, и е прекратено производството по делото в тази му част. Ответникът по частната касационна жалба е подал отговор, че същата е недопустима, а освен това и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че след като по главните искове били изплатени сумите /преди и след подаване на исковата молба/, те били недопустими поради липса на правен интерес за установяване съществуването на задължения, които вече били изпълнени. Недопустимо било установяване на вземанията към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпроса за приложението на чл.415 ГПК е решаван противоречиво от съдилищата и освен това, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Налице е основанието по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Видно от представеното Р № 37/30.04.2009 г. по гр.д. № 1592/2008 г. на Н. РС, твърдяното противоречиво решаване е налице. Обжалваното определение е неправилно. Ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл.422,ал.1 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от тогава ще се прекъсне исковата давност. Предмет на иска по чл.415 ГПК е не само сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, но ако е поискана, и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на заявлението до издаване на заповедта – по арг. от чл.422,ал.1 ГПК, тъй като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, ако е спазен срокът по чл.415,ал.1 ГПК, т.е. уважаването му включва и законните последици от уважаване на заявлението. Когато при условията и в срока по чл.415 ГПК бъде предявен иск за установяване на вземането, който на общо основание прекъсва давността-чл.116,б.”в” ЗЗД, смята се, че този ефект е настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-чл.422,ал.1 ГПК. При подадено заявление за издаване заповед за изпълнение и постъпило в срок възражение от длъжника, правният интерес на заявителя е да предяви установителен иск за съществуване на вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение- определение № 377/15.06.2009 г. по ч.т.д. № 191/2009 г. на ІІ т.о. Излишно е да се доказва интересът от установителен иск, когато се касае до предвидените от самия закон установителни искове- Р № 1315/26.01.96 г. по гр.д. № 1096/95 г. на ІІ г.о. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   Д. касационно обжалване на определение № 398/5.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски ОС. Отменя определение № 398/5.01.2010 г.по ч.гр.д. № 1122/2009 г. на Софийски ОС и потвърденото с него определение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 429/2009 г. на С. РС. Връща делото на С. РС за продължаване на процесуалните действия.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: