Р Е Ш Е Н И Е

№127

ГР. София, 7 януари 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.09.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

При участието на секретаря Валентина Илиева

и в присъствието на прокурор Дечева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3235/18 г.,

намира за установено следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ КПКОНПИ/ срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №434/17 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение с оглед на правното значение на изтичането на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД, отм. за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Обжалването е допуснато и на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос от предмета на спора: Следва ли да се определи стойността на имуществото в минимални работни заплати / МРЗ/, когато в проверявания период е извършена деноминация на лева, като в този случай значителна ли е стойността на придобитото имущество, което е над 400 МРЗ / или 60 000 лв., съгл. пар.1,т.2 ЗОПДИППД, отм., според пояснението към въпроса/ за целия проверяван период?- поради твърдяното противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – поради нарушения на материалния закон и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен и срещу двамата ответници.

Ответниците по жалба Б. Т. и К. К. я оспорват като неоснователна.

Прокурорът намира жалбата за основателна и прави искане за уважаването й.

ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: по въпроса, свързан с допустимостта на въззивното решение, е постановено ТР №1/2018 г. от 4.06.20 г. ОСГК, с което е прието, че изтичането на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Срокът е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД, отм. Или образуваното в случая производство по чл.28 ЗОПДИППД е допустимо, както и постановеното въззивно решение.

По правния въпрос, поставен в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, този състав на ВКС споделя приетото в цитираната в определението за допускане трайна практика на касационната инстанция, че при наличие на инфлационни процеси/ както е и през проверявания период по делото/ способът на съотнасяне на имуществото към МРЗ за проверявания период е средство за извършване на реална преценка относно стойността на придобитото през изследвания период имущество, респ. за преценка дали то е на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 ЗОПДИППД. По смисъла на тази разпоредба имущество на значителна стойност е налице, когато е на стойност над 60 000 лв. – към момента на влизане на закона в сила тази стойност се е равнявала на 400 МРЗ за страната.

По същество на касационната жалба: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ответниците не притежават имущество на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 ЗОПДИППД. В мотивираното искане е посочено, че придобитото от тях имущество до 5.07.99 г. е на стойност 15 392 330 неденомирани лв., а след това – на стойност 12 540 лв. Или сборът от пазарната стойност към датата на придобиване на формиращите имуществото недвижими имоти, движими вещи и дружествени дялове и на паричните суми е под 60 000 лв. и не се установява наличие на имущество на значителна стойност по см. на закона, придобито от престъпната дейност на отв. Б. Т., което да подлежи на отнемане в полза на държавата.

ВКС не споделя тези изводи. От приетото по делото от въззивния съд при повторното разглеждане на делото заключение на тройната експертиза се установява, че общата равностойност в МРЗ на придобитото през проверявания период имущество на ответниците/ недв. имоти и леки автомобили/ за проверявания период 16.12.91 -22.12.05 г. е 967,59 МРЗ. Получените за същия период приходи от законен източник – тр. правоотношения, социални помощи, издръжка, пенсии, застрахователно обезщетение и продажба на автомобили, от двамата ответници са в общ размер от 887,14 МРЗ. Или извършените от ответниците разходи надвишават получените от законен източни приходи през проверявания период с 80,45 МРЗ. От допълнителното заключение на в.л. К. Р. пък се установява, че с отчитане и на средствата за придобиване на дружествени дялове от отв. Б. Т., на обичайните разходи за издръжка на домакинството и за осъществени задгранични пътувания, общо извършените разходи от ответниците, изразени в МРЗ са 1999,24 МРЗ при приходи 887,14 МРЗ. Или ответниците притежават имущество на стойност над 60 000 лв., при съотнасяне с МРЗ, като разходите им превишават приходите от законен източник с над 1000 МРЗ. Затова според ВКС е налице предпоставката по чл.3, вр. с пар.1, т.2 ЗОПДИППД, отм. за отнемане на имуществото в полза на държавата – то да е на значителна стойност, установена след съпоставка с МРЗ за процесния период, част от който се характеризира със значими инфлационни процеси.

Налице са и останалите предпоставки за отнемане на имущество от ответниците по ЗОПДИППД, отм.. С протоколно определение по нохд №540/05 г. от 29.05.06 г. е одобрено споразумение, с което отв. Б. Т. е признат за виновен в това, че: за периода 28.03.03 – 7.08.03 г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, ръководена от З. Бояджийски, създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК – престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.354а, ал.2, т.1 НК.; през периода 28.03.03 – 7.08.03 г., в съучастие с посочените лица като съизвършители и с боливийски граждани с неустановена самоличност, последните действали на територията на Република Б. – [населено място], са направили опит без надлежно разрешително да пренесат през границата на Република България / пристанище В./ високорисково наркотично вещество – кокаин три тегловни процента, примесен с картофено пюре, с общо тегло 9400,1 кг., като съдържанието на чистия кокаин съставлява 282,003 кг., на обща стойност 423 004500 лв., в контейнер с посочения сериен номер, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини – престъпление по чл.242, ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 НК. Посочените престъпления попадат в обхвата на чл.3, ал.1,т.14 и 21 от ЗОПДИППД, отм. От справката за съдимост, се установява, че ответникът Т. е осъждан неколкократно и за други престъпления за периода 1974-79 г., вкл. като непълнолетен.

Ответниците са сключили брак на 28.11.93 г., прекратен с решение от 26.10.09 г. на РС – Димитровград.

Може да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност на отв. Т. и придобитото от ответниците имущество, както е указано в ТР №7/14 г. ОСГК. В случая недвижимите имоти, предмет на искането за отнемане, са придобити от ответниците през 1997 и 1999 г., леките автомобили – през 1991, 1993 и 2005 г., а дружествените дялове през 1999 г. и 2002 г. Или част от процесното имущество е придобито от ответниците преди престъпната дейност по чл.3 ЗОПДИППД, отм., а друга – след нея. За придобиването на процесното имущество не се установява законен източник на доходи / вещите лица са установили доходи на ответниците от тр. възнаграждения, социални помощи и пенсии, получени суми от продажба на МПС и получено застрахователно обезщетение/. Не е установен и самостоятелен принос на ответницата К. К., изразяващ се в законен източник на доход за придобиване на имуществото, като се има предвид, че приносът следва да е парично изразен, със средства на съпруга на лицето по чл.3 ЗОПДИППД от законен източник, а не е принос по см. на СК, включващ грижа за децата и семейството – р. по гр.д. №863/10 г. на ВКС, трето г.о.

Придобиването на имущество от извършителя може да е пряко или косвено от престъпната дейност, но във всички случаи връзката следва да е установена или следва да може да се направи основателно предположение за нея. В случая основателно предположение за придобиване на имуществото от престъпната дейност може да се направи, с оглед вида, характера и високата обществена опасност на престъпленията, продължителността на престъпната дейност, възможността тя да носи значими парични доходи и придобивния способ за имуществото – покупко-продажба. Отв. Т. е многократно осъждан, движи се в среди на криминалния контингент и демонстрира скъп начин на живот, според характеристичната справка на МВР от 1.08.07 г. С оглед на тези данни може да се направи основателно предположение за придобиване на имуществото на ответниците от престъпната дейност на отв. Т..

Поради изложеното са налице предпоставките за отнемане на посоченото от Комисията имущество на ответниците в полза на държавата, а именно:

1/6 ид.ч. от дворно място, придобито за 5 600 неденоминирани лв./ нот. акт №5/3.06.97 г./ и апартамент – за 9 073600 неденоминирани лв./нот. акт №150/30.04.99 г./ Пазарната им цена към момента на придобиването е общо 4 267 369 неденоминирани лв. или 71,92 МРЗ.

Леки автомобили: л.а. „Чероки джип”, придобит от отв. Т. на 10.11.93 г. с пазарна стойност към момента на закупуването 1 018 000 неденоминирани лв. или 719,94 МРЗ, след кражбата на който ответникът е получил застрахователно обезщетение от 1018,33 лв.;

л.а. „Фолксваген – Голф”, придобит на 16.12.91 г. и продаден на 7.04.92 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 64 420 нед. лв. или 103, 90 МРЗ;

л.а. „Опел Астра”, закупен от отв. К. на 22.12.05 г. за 6 229 лв., с пазарна стойност към датата на закупуване 6230 лв. -41,53 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към 18.12.13 г. е 320 лв. или 1,03 МРЗ; Л.а. „Пежо-306”, регистриран на името на отв. К. на 12.12.05 г., съгл. митническа декларация и продаден с договор от 5.06.06 г. Пазарната цена на л.а. към момента на придобиване е 4300 лв. -28,67 МРЗ, а към датата на продажбата му – 4050 лв. -25,31 МРЗ.

Отв. Т. през проверявания период е придобил и дружествени дялове от капитала на „ТСМ – БТЦ”ООД – 20 др. дяла по 100 лв. или общо 2000 лв. – 29,88 МРЗ и 5 дружествени дяла от капитала на „Боби Б2012” ЕООД по два лв. или общо 10 лв. – 0,03 МРЗ, които също подлежат на отнемане.

Разликата между доказаните приходи от законен източник на семейството на ответниците и направените от тях разходи за процесния период е отрицателна – разходите надвишават приходите с над 1000 МРЗ, представляващи значителна стойност по см. на пар.1,т.2 от ЗОПДИППД.

Поради горното са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.28 ЗОПДИППД, предявен срещу двамата ответници. Изводите на въззивния съд за неоснователност на иска, поради липса на придобито от ответниците имущество на значителна стойност по см. на пар.1,т.2 ЗОПДИППД, отм. са необосновани и незаконосъобразни. Въззивното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаването му.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д от 20.06.18 г. по гр.д. №434/17 г. и вместо него постановява:

ОТНЕМА в полза на Държавата, по предявения от КПКОНПИ срещу К. Г. К. и Б. Ц. Т. иск с пр. осн. чл.28 ЗОПДИППД, отм., следното имущество:

От двамата ответници К. К. и Б. Ц. отнема на осн. чл.4,ал.1 и 2, вр. с чл.9 и 10 ЗОПДИППД, отм. притежаваните поравно недвижими имоти и лек автомобил, както и получена парична сума, а именно:

1/6 ид.ч. от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с пл.№1806, кв.87 по плана на [населено място], при граници: С. Л., М. Г. и Т. Тимушева, съгл. нот. акт за покупко-продажба на недв. имот №5, т.ІV, дело №1029 от 3.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: [населено място], п.к.6400, [улица], с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план 1806, кв. 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55.

` Апартамент №9 на [улица] етаж 3, изложение северо-запад в кв.5 по плана на [населено място], с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап.10, общинско място и север – улица, ведно с мазе №9 от 19, 19 кв.м., при съседи: изток – мазе №1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение №3 при граници: юг- коридор, запад – общинско място, север- улица, ведно с 1,273% ид.ч. от общите части на сградата и 8,05% от правото на строеж върху мястото, съгл. нот. акт №150, т.ІІ, рег. №3676, дело №457 от 30.04.99 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта: [населено място], п.к. 6400, [улица], ет.3, ап.9, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор №21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище , апартамент, на едно ниво с площ от 109,90 кв.м. и прилежащи части: мазе №9 с площ от 19,90 кв.м., таванско помещение №3 и 1,273% от общите части на сградата и 8,05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж- 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13.

Сумата 4050 лв., получени от продажбата на лек автомобил „Пежо” 306, с рег. [рег.номер на МПС] , рама [банкова сметка], ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Лек автомобил „Опел Астра” с рег. [рег.номер на МПС] и рама W., закупен от К. К. през време на брака.

От ответника Б. Ц. Т. отнема още на осн. чл.4, ал.1 и 2 ЗОПДИППД, отм. следното имущество:

сумата 10 лв., представляващи номинална стойност на пет дружествени дяла от по пет лв. всеки, от капитала на „Боби Б 2012” ЕООД със седалище: гр. Димитровград, ул. "Н. Вапцаров" №1, ет.3, ап.9, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Сумата 2000 лв., представляваща номиналната стойност на 20 дружествени дяла от по 100 лв. всеки от капитала на „ТСМ – БТЦ”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Г. Раковски” №13Б-57, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Сумата 1018, 33 лв. , представляваща парични средства, получени като обезщетение от Б. Т. за откраднат лек автомобил „Чероки джип” с ДК [рег.номер на МПС] , рама ... по застраховка „Автокаско” към застрахователна компания „София инс”, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Сумата 64,42 лв. като равностойност на 64420 неденоминирани лв., получени от продажба на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , рама W., ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на иска до окончателното й плащане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: