Р Е Ш Е Н И Е № 885 София, 13.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1468 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б., Б. Б. Б. и Л. И. Б. срещу решение №248 от 08.06.09г. по гр.д.№1194/08г. на Благоевградския окръжен съд. В хода на касационното производство е починала жалбоподателката Л. Б. и в правата и са встъпили нейните наследници Г. Б. и Б. Б.. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС е неоснователен, тъй като не са доказали идентичност между притежавания от техния наследодател имот и този, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ответниците в производството Е. С. П. и Г. С. П. оспорват жалбата. С определение №148 от 15.02.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимите възражения по иск за собственост, предявен от лица, провели успешно реституция по ЗСПЗЗ срещу лица, които не заявяват собственически права върху имота към момента на обобществяването му. За да се произнесе по този въпрос и по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд е отменено решение №298 от 25.09.08г. по гр.д.№778/05г. на Г.делчевския районен съд и е отхвърлен предявеният от Л. И. Б., Г. Б. Б. и Б. Б. Б. срещу Г. С. П. и Е. С. П. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ 0,457 кв.м. от имот №049038 по КВС на гр.Г. Д.. Въззивният съд е приел по възражение на ответниците, че ищците не са установили идентичност между притежаваната от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС нива с площ от 2 дка в местността „К.” и възстановения в реални граници по реда на ЗСПЗЗ имот № 049038 по КВС, с площ от 3,025 дка, местността „Г.”, част от който са процесните 0,457 кв.м. и това е достатъчно за отхвърляне на предявения иск за собственост. По въпроса за допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - решение №426 от 21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; решение №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; решение №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; решение № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО. В тях най-общо се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. В настоящия случай ищците се легитимират като собственици на спорния имот с влязло в сила решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 6250 А от 19.08.2005г. на ПК Г. Д.. Ответниците, които владеят спорните 0,457 кв.м., не противопоставят никакви собствени права върху тях, а се бранят единствено с недопустимото възражение, че праводателят на ищците не е бил собственик на имота, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Като е основал решението си на своите изводи по това недопустимо възражение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Следва да се приеме, че с решението на ПК Г. Д., което има конститутивно действие, ищците се легитимират като собственици на имот №049038 по КВС на гр.Г. Д., част от който са процесните 0,457 кв.м., че тази реална част се владее от ответниците без правно основание и затова предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №248 от 08.06.09г. по гр.д.№1194/08г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Е. С. П. и Г. С. П., двамата от гр.Г. Д., ул.”С.пл.” №49 да отстъпят собствеността и предадат на Б. Б. Б. от гр.Г. Д., ул.”О. П.” №7 и на Г. Б. Б. от гр.С, бул.”Ст.Ст.” №2, ет.2 владението на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 0,547 кв.м., представляваща реална част от имот №049038 по картата на землището на гр.Г. Д., местността “Г.”, при съседи на целия имот: имот №049032 пасище, мера на община Г. Д.; имот №049037 – лозе на община Г. Д.; имот №049034 – пасище, мера на община Г. Д. и имот №000001 населено място гр. Г. Д., като спорната реална част е означена в жълто на скицата, намираща се на стр.№135 по гр.д.№778/05г. на РС Г. Д., която е неразделна част от това решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: