2 Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 30.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4028 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. Б. З. срещу решение № 911/05.05.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 5259/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частични отмяна и потвърждаване на решение № 5416/22.07.2015 г. по гр. дело № 16472/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат е отхвърлен изцяло, предявеният от касатора срещу С..., осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нападение от глутница безстопанствени кучета на 09.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от същата дата до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не се спори по делото, а и от съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 09.08.2012 г. ищецът е бил приет по спешност в болница, където му е поставена диагноза „многофрагментарно счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, диафизарно счупване на дясната лъчева кост, охлузване на дясната очна орбита и дясната скула“; че след проведени изследвания на ищеца е извършена операция за наместване на счупванията, при която е поставена метална пластина; че на 17.09.2012 г. той е претърпял втора интервенция, наложена от засилени болки в лявата предмишница, при която е установено притискане на лакътния нерв в зоната на фрактурата; че на 04.10.2012 г. ищецът отново е приет на лечение и е опериран по повод наличието на некротизиращ флегмон на лявата предмишница; че поради незарастване на лявата лъчева кост той отново е бил опериран на 16.11.2012 г., като при тази интервенция е извършена пластика и отстраняване на металната пластина, поставена при първата операция; че в периода 31.01.2013 г. – 03.02.2013 г. ищецът отново е провел лечение за открито наместване на счупената кост. С оглед така установеното, въззивният съд е намерил, че ищецът е претърпял процесните неимуществени вреди – болки и страдания както от увреждането му на 09.08.2012 г. – счупванията на предмишниците и на двете му ръце, така и в процеса на лечение и възстановяване. Апелативният съд е приел, че основното спорно обстоятелство в процеса е начинът и механизмът, по който са получени травматичните увреждания от ищеца, предвид възраженията на ответника за липса на причинно-следствена връзка между падането на ищеца от управлявания от него велосипед и нападението от глутница кучета, както и дали последните са безстопанствени. Съдът е намерил, че от събраните по делото свидетелски показания не може да се установи с категоричност, че ищецът е бил съборен на земята от глутница кучета при управлението на велосипеда. В тази връзка е посочил, че свидетелката К... не е пряк и непосредствен свидетел на инцидента, същата посочва единствено обичайния маршрут на придвижване на ищеца до работното му място, но не и конкретния инцидент, по време на който тя се е намирала извън София. Обсъждайки показанията на свидетеля Низамски, САС е посочил, че този свидетел е възприел ищеца-колоездач от автомобила си, разминал се е с него и след 200-300 м. е чул кучешки лай, като в огледалото видял ищеца, заобиколен от глутница кучета, след което пострадалият започнал да пада. Съдът не е кредитирал показанията в тази част, по съображения, че от разстояние 200-300 м. описаните обстоятелства е невъзможно да бъдат възприети от огледалото за обратно виждане от шофьор на автомобил, движещ се в посока, обратна на движението на колоездача. Апелативният съд е изложил и алтернативни съображения, – че дори и това да е възможно, показанията на свидетеля не установяват в пълнота механизма на инцидента – той е посочил, че ищецът е бил заобиколен от лаещи кучета, паднал на земята, като едва при връщането на свидетеля на мястото на инцидента той разбрал от ищеца, че причината за падането са кучетата. С оглед това, съдът е намерил, че фактът на събаряне не е възприет лично от свидетеля, както и че по делото не е установено поведението на кучетата преди, по време и след инцидента, липсват данни за тяхното местонахождение, като свидетелят е възприел единствено техния лай след разминаването си с колоездача. В тази връзка въззивният съд е посочил и че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, травматичните увреждания на ищеца са типични при падане от велосипед, но това само по себе си не би могло да обоснове извод, че причината за падането е именно нападението от глутница кучета – в заключението и медицинската документация липсват данни за установени рани от захапвания или одирания от кучешки зъби и нокти по тялото на ищеца; преповторено е, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи поведението на кучетата след падането на ищеца, както и за начина, по който тяхната агресия е била преодоляна. По така изложените съображения, апелативният съд е намерил за недоказани в процеса твърденията на ищеца, че процесните вреди са причинени от агресивно поведение на глутница безстопанствени кучета, както и че е невъзможен извода за наличие на причинно-следствена връзка между такова нападение и падането на велосипеда, тъй като в процеса не е доказано по несъмнен начин, че ищецът е бил обект на нападение от глутница кучета по време на управление на велосипеда. По тези съображения въззивният съд е приел, че в процеса не е установено наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община. В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответната община, в отговора на касационната жалбата, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения и доводи за неоснователност на жалбата. С определение № 307/21.03.2017 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск. По така поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира следното: Относно първата част на въпроса приложение несъмнено намира трайно установената съдебна практика, съгласно която съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, т.е. – относно механизма на настъпване на увреждането – предвид постановката на разглеждания въпрос. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е присъствал при настъпването на увреждането, като обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, и най-вече – с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има разпитани такива. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства или кореспондират с тях. При преценката на показанията на очевидеца трябва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти – възрастта на свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат, и – доколко, да възприеме посочените от него, релевантни за механизма на увреждането факти, включително – дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали, доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други възприети от него обстоятелства. При тази преценка следва да се вземе предвид и способността на свидетеля-очевидец да възпроизведе в показанията си пред съда релевантните по делото факти, при настъпването на които той е присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени по делото обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от значение за това – изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и паметово-интелектуалните му способности, обстановката при разпита, включително поведението на страните и техните пълномощници, начина и поредността на задаване въпросите към свидетеля и пр. Не на последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 от ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото (в тази връзка, по-подробно – решение № 800/22.03.2011 г. по гр. дело № 776/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Относно основателността на касационната жалба: Предвид възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, настоящата инстанция намира за основателни оплакванията на касатора-ищец, че въззивният съд необосновано не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Низамски – очевидец на инцидента, като ги е обсъдил неправилно, без да направи горния обективен анализ, предвид конкретните обстоятелства по делото, установени при съвкупната преценка на събраните доказателства. Свидетелят дава показания, че управлявайки автомобила си по улица „5010“ в промишлената зона на гара Искър, се е разминал с ищеца-колоездач и след около 200-300 м. е чул кучешки лай, погледнал е в огледалото за обратно виждане и е видял, че четири-пет кучета са наобиколили ищеца и налитат да го хапят; видял е също, че ищецът е тръгнал да пада, при което свидетелят обърнал колата и се върнал, попитал ищеца какво става и има ли нужда от помощ, на което той отговорил, че кучетата са го бутнали. Свидетелят сочи, че по ръцете на ищеца било „страшно“, свидетелят се обадил на тел. 112, екипът дошъл бързо и откарал ищеца. По-натам свидетелят уточнява в показанията си, че инцидентът е станал на пътя, кучетата са били пет-шест, едното от които по-голямо и по-агресивно; по колите кучетата не лаели. Свидетелят уточнява и че не е видял кучетата да захапват ищеца, а само са го бутнали на земята – „колелото на една страна, той на друга“; ищецът е бил много уплашен; всичко е станало „за секунди“. При така дадените ясни и вътрешно непротиворечиви показания от единствения свидетел-очевидец на инцидента, напълно необосновани са изводите на апелативния съд, че от разстояние 200-300 м. било невъзможно той да възприеме от огледалото за обратно виждане падането на ищеца и причината за това. Разстоянието не е голямо, вниманието на свидетеля е било привлечено от лая на кучетата, поради което той е погледнал в огледалото, и за да направи обратен завой с автомобила си и да се върне, за да окаже помощ на ищеца, очевидно е видял, че последният е паднал от велосипеда. Очевидна е и единствената причината за падането – наобиколилата ищеца, глутница от 4-6 лаещи го кучета, като е без значение дали кучетата са го бутнали (факт, който свидетелят сочи, както като възприет лично от него, описвайки и начина на падането – „колелото на една страна, той на друга“, така и посочен му от ищеца) или падането е станало поради предизвиканата от кучетата уплаха у ищеца, за която свидетелят също дава показания. Свидетелят е 49-годишен, правоспособен шофьор (при липса на данни за обратното), т.е. той не би могъл да има някакви значителни проблеми със зрението и слуха, като по делото не са установени и никакви други обстоятелства, които да са му попречили да възприеме от огледалото за обратно виждане, от посоченото приблизително от него разстояние 200-300 м., изложените от него факти. Освен това преди инцидента свидетелят не е познавал ищеца, като не са налице и никакви обстоятелства по делото, които да сочат на каквато и да било заинтересованост у свидетеля от изхода на спора. От настъпването на инцидента до разпита на свидетеля са изминали близо три години, но инцидентът е от такъв характер, че няма причина да се приеме свидетелят да е забравил и/или неточно да възпроизвежда съществените моменти от него, за които е дал сведения по делото. Неговите показания не са в противоречие и с никое от останалите доказателства по делото, а напротив – кореспондират с тях. Относно мястото на настъпването на инцидента те са в съответствие с показанията на другия разпитан по делото свидетел Карачумакова, която не е очевидец на инцидента, но живее на съпружески начала с ищеца и сочи обичайния му път на придвижване до работа. Показанията на двамата свидетели относно времето на настъпване на инцидента са в съответствие с епикризата при първото приемане на ищеца в болница за оказване на спешна медицинска помощ и лечение, от което писмено доказателство се установява и точната дата на увреждането – 09.08.2012 г. Налице е съответствие и между посочените от свидетеля Низамски наранявания при падането от велосипеда по двете ръце на ищеца, и установените такива с представената по делото медицинска документация и изготвеното въз основа на нея заключение на съдебно-медицинската експертиза, като при разпита му пред съда вещото лице сочи, че това са типични счупвания при падане от велосипед. Без значение е обстоятелството, че от никое от доказателствата по делото не се установяват рани от захапвания или одирания от кучешки зъби и нокти по тялото на ищеца, тъй като такива наранявания не са и твърдени от негова страна; в исковата молба се твърди, че при нападението кучетата са се опитали да го хапят по краката и са го съборили от велосипеда, което е установено и от показанията на свидетеля-очевидец. От показанията на последния е установено и че кучетата, нападнали ищеца, са безстопанствени. Инцидентът е настъпил на улицата в промишлен (а не жилищен) район на столицата, кучетата са били в глутница – 4-6 на брой, което е характерно именно за безстопанствени, а не за домашни кучета, като те са имали и типичното агресивно поведение на безстопанствени кучета при среща с велосипедист. От представените от страна на ответната С... писмени доказателства – програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета за 2012-2016 г., препоръки от Центъра за съвместна дейност към Световната здравна организация и Световната организация по изхранването, и справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за периода 2008-2014 г., не се установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 от ЗЗЖ, нито полагане на дължимата за това грижа, особено предвид конкретиката на случая – че се е стигнало до нападението срещу ищеца от глутница от 4-6 на брой безстопанствени кучета. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД на ответната община за заплащане на обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди от нападението от безстопанствени кучета (в този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 368/18.11.2015 г. по гр. дело № 2045/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 324/28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). С оглед на това, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се касира, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция, като се уважи предявения по делото иск, който е доказан по основание, като се определи размера на дължимото обезщетение – по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. По делото, освен описаните във въззивното решение (и по-горе), тежки травматични увреждания – счупвания на предмишниците на двете ръце на ищеца и петте оперативни интервенции, които той е претърпял при лечението си в продължение на шест месеца, са установени и следните обстоятелства от значение за размера на обезщетението: Най-интензивни болки и страдания ищецът е претърпял при настъпването на инцидента и през първите два месеца след него, през които са били обездвижени и двете му ръце, като лявата – за шест месеца. Определена му е 50 % трайна загуба на работоспособност за период до 01.03.2016 г. Общото състояние на ищеца впоследствие е стабилизирано, счупената дясна лъчева кост е зараснала окончателно, движенията на съседните на фрактурата стави са възстановени в пълен обем и сила. Лявата лъчева кост също е зараснала, но металната синтеза стои имплантирана в костта, движенията на лявата лакътна става са трайно намалени при „екстензия“ 10 градуса, движенията на лявата киткова става са почти в норма, с изключение на движението „екстензия“, което е намалено с 10 градуса, но след изваждане на металната плака движенията ще придобият нормален обем и сила. Ищецът е млад човек, като към момента на настъпване на инцидента е бил на 31 години. При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по размер обезщетение, което да репарира претърпените от ищеца процесни неимуществени вреди, възлиза на сумата 22 000 лв., какъвто е и размерът, определен от първата инстанция по делото. Съгласно чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД, ответникът дължи обезщетението, ведно с претендираната от ищеца законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 09.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 22 000 лв., и вместо това се постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно с посочената законна лихва върху нея. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила в тази част. Предвид крайния изход на делото, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати: на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК – на жалбоподателя-ищец, претендираните и направени от последния разноски за заплатения в първоинстанционното производство депозит за възнаграждението на вещото лице, съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата 146.67 лв.; на основание чл. 38 от ЗАдв – на адв. К. И. Н., претендираното от последния адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, в качеството му на процесуален пълномощник на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата 3 570 лв. (по 1 190 лв. за всяка от трите инстанции по делото); и на основание чл. 78, ал. 6 и чл. 81 от ГПК, дължимите за производството и невнесени, поради освобождаването на ищеца, държавни такси, съразмерно с уважената част от иска, а именно: по сметка на СГС – сумата 880 лв. и по сметка на ВКС – сумата 462 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи, претендираните и направени от ответника разноски за заплатената държавна такса за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно – сумата 160 лв., като ответникът не е представил доказателства да е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, каквито също претендира. Тъй като с обжалваното въззивно решение касаторът-ищец е осъден да заплати на ответника разноски за пълния размер на внесената от последния държавна такса от 440 лв., то решението следва да се отмени и в тази част относно разноските, с която такива са присъдени над дължимия размер от 160 лв., като се остави в сила за последната сума. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 911/05.05.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 5259/2015 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от И. Б. З. срещу С...., иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за сумата 22 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, и И. Б. З. е осъден да заплати на С.... разноски над сумата 160 лв. (сто и шестдесет лева); и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, С... да заплати на И. Б. З. сумата 22 000 лв. (двадесет и две хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нападение от глутница безстопанствени кучета на 09.08.2012 г.; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, С... да заплати на И. Б. З. сумата 146.67 лв. (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, С... да заплати на адвокат К. И. Н. сумата 3 570 лв. (три хиляди петстотин и седемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 и чл. 81 от ГПК, С... да заплати: по сметка на Софийския градски съд – сумата 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 462 лв. (четиристотин шестдесет и два лева), представляващи държавни такси по делото; като ОСТАВЯ В СИЛА решение № 911/05.05.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 5259/2015 г. на Софийския апелативен съд, – в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.