О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50413 София, 04.10.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 511/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез гл. юрисконсулт на Областно пътно управление-Варна, против решение № 1468 от 05.10.2021 г. по в.гр.д. № 917/2021 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие се дължи на виновно поведение /бездействие/ на ответника, с което да са били нарушени конкретни законови забрани, доколкото се касае за внезапно излезли пред автомобила диви животни, които биха могли да излязат на пътя от местата, в които предпазната мрежа е прекъсната, съобразно техническите правила за огради на автомагистрали. На следващо място поддържа, че от събраните по делото доказателства не са установени твърдяните от ищците болки и страдания, които да обосновават присъждане на обезщетение в приетия от въззивния съд размер. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ППВС № 9 от 28.12.1966 г. по въпросите за приложението на чл. 49 и чл. 52 ЗЗД. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. Г. М. и Г. К. М., действащ със съгласието на своя баща К. М., изразяват чрез процесуалния си представител адв. И. В. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 261195 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 707/2020 г. на Варненския районен съд, с което Агенция „Пътна инфраструктура”, е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на К. Г. М. сумата 2 667 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.01.2019 г. на Автомагистрала „Хемус”, както и сумата 110 лв., необходим разход за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2020 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за имуществени вреди за разликата до претендирания размер от 5 419.93 лв. за първата претенция и до 150 лв. за втората претенция. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на К. Г. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлена претенцията за разликата над този размер до претендирания от 5 500 лв., както и в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на Г. К. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., и е отхвърлена претенцията на този ищец за разликата над посочената сума до претендираната от 5 500 лв. Присъдени са и обезщетения за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди за времето от датата на увреждането - 02.01.2019 г. до 02.01.2020 г. в размер съответно на 203.33 лв. за ищеца К. М. и 254.17 лв. за ищеца Г. М., като претенциите са отхвърлени за разликата над тези размери. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.01.2019 г. около 21.40 ч. на АМ „Хемус”, след пътен възел за [населено място], при движения на л.а. „Ланчия либра”, управляван от ищеца К. Г., в лявата лента на магистралата в посока [населено място], е настъпило ПТП, като водачът е допуснал удар с внезапно навлезли на пътното платно диви прасета. В резултат на удара са настъпили щети по автомобила. Приел е, че вследствие претърпяното ПТП ищецът К. Г. е получил контузия на главата и гръдния кош, които са лекостепенни и с обезболяващи преминават за около 10 дни. В резултат на преживяното всеки един от двамата ищци първоначално е проявил симптоми на Остра стресова реакция със симптоми на психологичен шок, свръхвъзбуда, натрапливо припомняне на ситуацията, емоционална лабилност, нарушен сън, гадене, главоболие, а по- късно - разстройство на адаптацията, като и двете състояния са включени в раздел „Реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията” под код F43 на М. 10. Симптомите са включвали натрапчиви спомени, нарушен сън, кошмари, изразена фобия от шофиране и придвижване с автомобил. При ищеца К. М. и досега съществуват остатъчни фобийни изживявания, свързани с ПТП, които могат да се квалифицират като Специфична /изолирана/ фобия. При ищеца Г. М. проявите на стрес са били изразени около два месеца с нарушен сън, кошмари и страх от пътуване с различни превозни средства. Той е реагирал предимно психосоматично, с рязко покачване на телесното тегло в рамките на месец - проява на еднокринна реактивност, като същата до момента не е нормализирана. При формиране на тези изводи въззивният съд се е позовал на заключението на приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица ортопед - травматолог и от психиатър. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел, че участъкът, в който е станало ПТП, е заключен между километрични знаци № 413 и 415. След изхода за [населено място] до първия километричен знак има значителна денивелация и оградна мрежа на около 10 м вдясно. На около 1.3 км след километричния знак вещото лице е установило разграждане на оградната мрежа, след което на около 300 м започва отново положителна значителна денивелация. При достигане на километричен знак № 415 има мостова конструкция на магистралата с отрицателна значителна денивелация. Според вещото лице вероятното място на навлизане на дивите животни на пътното платно е било на около 2 км след разклона спрямо разградената част, тъй като навсякъде другаде има голяма денивелация. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че в този участък в продължение на 6-7 м липсва ограда. При така установените факти по делото въззивният съд е обосновал извод за наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, на която е вменено задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддръжката на републиканските пътища - чл. 19, ал.1, т.1 и чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата. Посочил е, че Агенцията отговаря и за поведението на третото лице - „Автомагистрали Черно море” АД, на което с Договор за обществена поръчка от 15.052015 г. е възложила поддръжката на АМ „Хемус” на територията на ОПУ-Варна, съответно извършването на необходимите действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях за осигуряване на безопасни условия за движение, включително и поддържането в изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на животни на пътя. В случая е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да обезопаси частта от републиканската пътната мрежа, в която е станало процесното ПТП, чрез поставяне на защитни мрежи и предпазни огради. Допуснатото нарушение е в причинна връзка със станалото ПТП и причинените на ищците вреди. По отношение на имуществените вреди, като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която стойността на частите на автомобила, които трябва да бъдат подменени, е в размер на 5 619.66 лв., а неговата пазарна цена към датата увреждането е 2 667 лв., съдът е приел, че ищецът К. Г. следва да бъде компенсиран с по- малката сума от 2 667 лв., представляваща пазарната стойност на автомобила към момента на увреждането. Тъй като автомобилът след ПТП е бил негоден за самостоятелно придвижване, съдът е присъдил и обезщетение за репатрирането му в размер на 110 лв. Обезщетението за неимуществени вреди за ищца К. Г. съдът е определил, като е взел предвид вида и характера на причинените му телесни увреждания /лекостепенни/, периодът на възстановяване /около 10 дни/, липсата на проведено специализирано болнично лечение и интервенции, констатираната редукция на стресовите симптоми в рамките на няколко месеца, предразположението на ищеца към фобии, както и обстоятелството, че към настоящия момент същият управлява автомобил. С оглед на това е приел, че справедливият размер на обезщетението за така установените неимуществени вреди е 2 000 лв. По отношение на ищеца Г. М. е отчел, че проявите на стрес са продължили около две месеца, като ищецът е реагирал психосоматично с рязко покачване на телесното тегло в рамките на един месец, което не е нормализирано; телесните увреждания - натъртвания по тялото, без белези или травматични увреждания. За тези вреди съдът е определил обезщетение в размер на 2 500 лв. Не се установява въззивното решение да е в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 9/66 г. относно отговорността по чл. 49 ЗЗД. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със законовата регламентация на задълженията на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” по стопанисването и създаването на безопасни условия за пътуване по автомагистралата, включително поддържането в изправност на предпазната ограда и защитната мрежа, препятстващи навлизането на животни на пътя, въззивният съд е приел за доказано, че е налице неизпълнение на тези задължения, което е в причинна връзка с причинения вредоносен резултат и обуславя ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 49 ЗЗД. Обсъдено е и възражението на жалбоподателя за това, че в близост до мястото на ПТП е налице пътен възел, където според Техническите правила за приложение и техническа документация за автомагистрали е предвидено прекъсване на предпазната мрежа, поради което е възможно животните да са излезли на пътното платно от там. Това възражение е намерено за неоснователно по съображения, че инцидентът е станал на около 2 км от разклона за [населено място], където вещото лице е установило, че мрежата е разградена в продължение на около 6-7 м, което обстоятелство, с оглед отдалечеността на пътния възел от мястото на ПТП, обуславя извод, че животните са навлезли именно оттам. Не се установява също въззивното решение да е постановено в противоречие с ППВС № 4/68 г. във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД. В това постановление е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретно установени по делото обстоятелства, които имат значение за удовлетворяване изискването на чл. 52 ЗЗД за справедливост на обезщетението: отчетени са видът и характерът на причинените на всеки от ищците физически увреждания и негативни психически преживявания, както и тяхната продължителност. Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че изпадането в стресово състояния в резултат на ПТП е обичайно и за него не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД е ясна - обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доводите, изложени в касационната жалба, с които се свързва твърдението на жалбоподателя за противоречие с обжалваното решение с разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., че не е доказано в резултат на ПТП ищците да са претърпяли негативни емоции и психически травми, обуславящи обезщетение в присъдения размер, по съществото си представляват оплаквания за неправилност на преценката на съда по същество, които не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят Агенция ”Пътна инфраструктура” следва да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на всеки от ответниците по касация по 500 лв., представляващи сторените от тях разноски по водене на делото пред ВКС съобразно представените на л. 14 и 15 от касационното дело договори за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното съдът . О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1468 от 05.10.2021 г. по в.гр.д. № 917/2021 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на К. Г. М., ЕГН [ЕГН], и на Г. К. М., ЕГН [ЕГН], по 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: