3 . стр. от решение по гр.д. № 461/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 630 София, 04.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 461 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на С. окръжен съд от 30.10.2008 г. по гр.д. № 402/2008 в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за отговорността на длъжника за неизпълнение на задължение за заместими действия и правното значение на бездействието на кредитора, който е бил овластен да ги извърши вместо длъжника. По повдигнатите въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение с обезщетение за забава, или обезщетение за неизпълнение. Когато задължението е за заместими действия, обезщетението за неизпълнение не може да обхване всички вреди (загуби и пропуснати ползи) за времето, през което кредиторът е търпял неизпълнението. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Добрият стопанин не търпи неизпълнението на задължение за заместими действия, тъй като може да поиска да бъде овластен той да ги извърши за сметка на длъжника. Затова обезщетението за неизпълнение на задължението за заместими действия обхваща разходите за извършването на дължимите действия плюс разноските по овластяването. Всички други загуби и пропуснати ползи (напр. тези от забавянето на изпълнението) добрият стопанин може да избегне и ако ги е понесъл, обезщетение за това не се дължи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба ответникът се е съгласил, при наличието на възможност, всеки от тримата съсобственици да си построи по един гараж в общото място и е поел задължението да разчисти терена от ползвани от него постройки, за да бъде извършен строежа. Възможността е налице, но строежите на са извършени поради непълното разчистване на терена. Ответникът обаче не отговаря за своето неизпълнение, тъй като и ищецът не е разчистил терена, макар да е бил овластен за това като кредитор по одобрената съдебна спогодба. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да разчисти терена от ползвани от него постройки в съсобствения имот, което задължение е за заместими действия, както и че ищецът е бил овластен като кредитор да извърши тези действия за сметка на длъжника. Ищецът е извършил някои от действията по разчистването, но не всички, което пречи на реализирането на страежа. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че длъжникът не отговаря за последиците от неизпълнението. Той дължи разходите по извършените за негова сметка действия, както и разходите за тази част от действията, които не още не са извършени от кредитора (чл. 80, ал. 1 ЗЗД и чл. 526, ал. 2 ГПК), също и разноските по овластяването (чл. 79 ГПК). Тези вземания може да бъдат претендирани като разходи за сметка на длъжника и разноски по изпълнението, но същите суми може да бъдат претендирани и като обезщетение за неизпълнение (вместо изпълнение). Вземането е едно и също, но според волята на кредитора то може да претендирано на различни основания. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че по силата на съдебна спогодба ответникът се е съгласил, при наличието на възможност, всеки от тримата съсобственици да си построи по един гараж в общото място и е поел задължението да разчисти терена от ползвани от него постройки, за да бъде извършен строежа. Възможността е налице, но строежите на са извършени поради непълното разчистване на терена. Ответникът не направил нищо в изпълнение на задължението си, ищецът е бил овластен да извърши разчистването за сметка на ответника и е предприел действия по разчистването, но някои от ползваните от ответника постройки не са премахнати. Причината за непремахването им е без правно значение – постройките са в съсобствен имот, постигнато е неоттегляемо съгласие за премахването им и условието за това е настъпило (съществува възможност за построяването на три гаража съгласно сключената спогодба). По делото не са събрани доказателства за разходите по премахване на постройките и разноските по овластяването на ищеца, поради което, техният размер следва да бъде определен от съда при условията на чл. 162 ГПК в размер на 450,00 лева. Видно от изложеното ответникът дължи на ищеца обезщетение за неизъплнение на задължението му да разчисти терена за бъдещия строеж в размер на 450,00 лева със законната лихва от предявяването на иска. За другите ползи, които ищецът и неговата наследодателка (починала в хода на производството по делото и оставила за наследници по закон страните) ответникът не отговаря, тъй като те е могло да бъдат избегнати при полагане на дължимата грижа. С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на С. окръжен съд от 30.10.2008 г. по гр.д. № 402/2008. ОСЪЖДА В. Г. Г. от З. да заплати на К. Г. Г. от З. сумата 450,00 лева на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД със законната лихва от 03.01.2006 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер 9.330,00 лева със законната лихва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.