5 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 28 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 327/2017 година Производството е образувано по искане на осъдения С. Ж. Х. за възобновяване на НОХД № 192/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Единственото твърдение в искането е, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и целите по чл. 36 от НК и неправилно не е приложено условното осъждане. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на окръжния съд или на досъдебното производство. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, защитникът на осъдения пледира за приложението на чл. 66 от НК. Поставя и въпроса за определения първоначален режим. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Окръжният съд – Пловдив с протоколно определение № 7/31.01.2017 г. по НОХД № 192/2017 г. на основание чл. 382, ал. 7 от НПК одобрил споразумение, постигнато от прокурора и защитника на обвиняемия и подписано от последния, според което Х. бил признат за виновен в това, че на 27.01.2017 г. държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества (амфетамин и марихуана) и на същата дата разпространил (на Я. М. и Д. Б.) високорискови наркотични вещества - марихуана, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 26 и чл. 55, ал.1, т. 1 му било наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и 5 000 лева глоба. Определението е влязло в сила на 31.01.2017 г. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, мотивиран с неприлагането на чл. 66 от НК, е неоснователен. Осъденият и неговата защита игнорират особеностите на процедурата по чл. 381 и сл. от НПК, която е приложена в настоящия процес. Между прокурора и обвиняемия чрез упълномощения от него защитник е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, един от които е този за вида и размера на санкцията, респективно за начина на нейното изтърпяване. Осъденият Х. съгласно разпоредбата на чл. 381, ал. 6 от НПК е подписал споразумението, след като е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. В искането за възобновяване не се съдържат оплаквания, че процесът на изготвяне на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения. Ако последният е считал, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо поради завишеност на размера му и не прилагането на чл. 66 от НК, той е разполагал с процесуална възможност да не дава съгласие изобщо за сключване на предложеното му споразумение и да не го подпише. Съответно, пред съда да заяви, че не е съгласен с конкретни параметри на споразумението, включително и за наказанието, което сега атакува. Видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 31.01.2017 г., окръжният съд е разяснил правата на осъдения, след което той е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението, разбира последиците от него и се съгласява изцяло с тях. При това положение атакуваният съдебен акт би бил порочен, ако се установи, че при определяне на наказанието са нарушени правилата по чл. 54-58 от НК, не са съобразени целите на чл. 36 от НК и принципът на чл. 35, ал. 3 от НК, а съдът в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК го е одобрил. По конкретното дело нарушения при определяне на наказанието лишаване от свобода не са допуснати. Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК под легалния минимум без да са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което осъденият се е съгласил да изтърпи ефективно. Извършеното престъпление е със завишена степен на обществена опасност. Престъпната деятелност обхваща държане на различни по вид наркотични вещества и за разпространение чрез продажба на две лица – свидетелите Я. М. и Д. Б.. Последните свидетелстват освен за конкретното деяние и за това, че са купували наркотични вещества от осъдения нееднократно. Информация, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества, се съдържа и в другите гласни доказателствени средства (виж, показанията на свидетелите К. и М.). Така установения от данните по делото профил на осъдения като лице занимаващо се с разпространение на наркотични вещества определя и неговата сериозна обществена опасност. Фактът, свързан с настъпила реабилитация по право за предходно условно осъждане, на който се акцентира от защитата, дава формалното условие за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, но то е недостатъчно. При решаването на въпроса за прилагането или не на условното осъждане се дължи съвкупна преценка по какъв начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Защитата обяснимо пропуска всички данни от съдебното минало на Х., който е осъждан и за друго престъпление, извършено в определения изпитателен срок по първата присъда, макар и да е наказан с пробация. Очертаните характеристики на осъщественото деяние и личността на осъдения не позволяват извод, че е обществено оправдано, целесъобразно и възможно поправянето му да се постигне чрез условно осъждане. Обобщено казано, няма основание да се приеме, че като е одобрил споразумението, по силата на което осъденият се е съгласил да изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно, съдът е допуснал нарушение на чл. 36 от НК . Първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е определен по правилата, действащи преди изменението им със ЗИДЗИНЗС, обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г.). Към момента на постановяване на определението с оглед приложимите разпоредби на параграф 3 от ЗИНЗС осъденият се явява „рецидивист” по смисъла на този закон. Затова съгласно разпоредбите чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, режимът правилно е определен – виж в този смисъл решение № 182/08.04.2014 г. на ВКС по н.д. № 365/2014 г., I н.о.; решение № 323/12.06.2013 г. на ВКС по н.д. № 1035/2013 г., I н.о.; решение №206/17.11.2016 г. на ВКС по н.д. № 875/2016 г., III н.о. Предвид гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ж. Х. за възобновяване на НОХД № 192/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.