1 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр.София, 12.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цв.Найденова и в присъствието на прокурора…………. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5501 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. п. „Д. г. с. Г. Д.” към Ю. д. п. – [населено място] срещу въззивно решение № 1979/23.05. 2013г., постановено по възз. гр.д. № 360/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено Решение № 4484/19.12.2012 г. по гр.д. № 82/2012 г. на Районен съд – [населено място]. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. И. Х. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В. съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ, поради непосочване в същата на времето /респ. периода/ на извършване на нарушенията, за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение”. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Х. в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подал писмен отговор и не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. С Определение № 1381/03.12.2013г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 642/12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009г. ІV г.о., Решение № 676/ 12.10. 2010 г. по гр.д. № 999/2009г. ІV г.о., Решение № 857/25.01.2011г. по гр. д. № 1068/2009г. ІV г.о., Решение №322/07.11.2012г. по гр.д.№278/ 2011г. ІІІ г.о., Решение №377/26.10.2011г. по гр.д. № 1962/2010г. ІV г.о., Решение №30/08.02.2012г. по гр.д.№388/2011г. ІІІ г.о., Решение №69/07.05. 2013г. по гр.д.№372/2012г. ІV г.о. на ВКС, по въпросите за задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195 ал.1 КТ, включително чрез препращане към друг документ. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, в цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС е прието, че: Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя - Решение №377/26.10.2011г. по гр.д. № 1962/2010г. ІV г.о., Решение №322/07.11.2012г. по гр.д.№278/ 2011г. ІІІ г.о. и др. В Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ВКС, Решение №30/08.02.2012г. по гр.д.№388/2011г. ІІІ г.о., Решение №69/07.05. 2013г. по гр.д.№372/2012г. ІV г.о. на ВКС и др., е прието също, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Разрешението на въззивната инстанция е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. Изводите на съда са необосновани, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съд е приел, че издадената Заповед № 76/28.12.2011г. на директора на ТП „Д. г. с.” – [населено място], с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ, определяща изискванията към съдържанието на заповедта. Конкретно съдът е посочил, че в оспорената заповед липсва отразяване на времето, респ. периода на извършване на нарушението, изразяващо се в неупражнен контрол при осъществена незаконна сеч, която работникът не е констатирал и докладвал до извършването на проверка на 24.11.2011г. от назначена от работодателя комисия. Прието е, че такива данни не се съдържат и в Заповед №117/21.11.2011г., която е цитирана в уволнителната заповед, и в Протокола за извършена на 24.11.2011г. проверка, а не е допустимо фактът- кога е извършено нарушението /допуснатата незаконна сеч/ - да се установява със свидетелски показания в хода на процеса. Поради констатираната липса на задължителен реквизит от съдържанието на уволнителната заповед е направен извод, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание, без да е необходимо да се обсъждат доводите по съществото на спора. С оглед дадения по-горе отговор на поставените въпроси, ВКС намира жалбата за основателна. Изводът на въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно наказание е съставена в нарушение на чл. 195 ал. 1 ГПК е неправилен. В заповедта за уволнение, извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, са описани точно. Нарушението, за което съдът е приел, че опорочава издадената заповед, поради това, че не е отразено времето на извършването му, също е индивидуализирано. Работодателят е записал в заповедта, че работникът не е осъществил контрол и не е докладвал за извършена незаконна сеч /отразено е в кои участъци и в какъв обем е извършена сечта/, с което уволненият не е изпълнил задълженията си по р.І – т.1, т.2 и т.4 от длъжностната си характеристика /към който документ препраща издадената заповед/. Това нарушение, изразяващо се в бездействие, е установено при извършена проверка на 24.11.2011 г., за която е съставен протокол и датата на проверката е вписана в заповедта за уволнение. Следователно, заповедта и в тази й част е мотивирана, с оглед приетото разрешение в задължителната практика, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Издадена по този начин, заповедта в достатъчна степен индивидуализира нарушението с оглед защитата на работника, уведомен при поискването на обяснения по чл. 193 КТ. В. съд не е приложил разпоредбата на чл. 195 ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения са достатъчно конкретизирани според изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ и дават възможност на съда да разгледа спора по същество. Констатираното нарушение на материалния закон е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество. В зависимост от изхода на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1979/ 23.05.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 360/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която е потвърдено Решение №4484/ 19.12.2012г. по гр.д.№82/2012г. на Районен съд – [населено място]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.