5 Р Е Ш Е Н И Е № 531 София, 06 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Това Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1767/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения И. Т. Н. за възобновяване на производството по ВНОХД № 225/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр.Русе и отмяна на постановеното по него решение № 86/05.06.2013 г. В искането за възобновяване се изтъркват доводи за допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неприлагането на чл. 26, ал.1 от НК, което според защитата на осъдения е препятствало приложението на чл. 2, ал.2 от НК – санкциониране на Н. по чл. 339, ал.1 от НК, действал до изменението на закона през 2010 г., позволяващ налагане на наказание пробация при условията на чл. 55 от НК. Отправените искания са за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението, като се приложат разпоредбите на чл. 26, ал.1, чл. 2, ал.2, чл. 55, ал.1 от НК и се определи наказание „пробация”. В съдебното заседание осъденият И. Н. не се явява, редовно призован. В призовката е отбелязано изричното му изявление, че не желае да участва в касационното производство. Двамата процесуални представители поддържат искането за възобновяване по съображенията, изложени в същото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда № 47/27.02.2013 г., постановена по НОХД № 112/2013 г. от Районен съд – гр.Русе, подсъдимият И. Т. Н. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 2198/2011 г. по описа на Районен съд – Русе. С въззивното решение, постановено по жалба на Н., присъдата е потвърдена. І. По доводите за допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че предходните инстанции незаконосъобразно са определили престъплението по чл. 339, ал.1 от НК (държане на боеприпаси), като „продължено престъпление, вместо като „продължавано престъпление” и така била препятствана възможността (съобразно чл. 2, ал.2 от НК) да се приложи разпоредбата на чл. 339, ал.1 от НК в редакцията, действаща до изменението й със ЗИДНК, ДВ, бр. 26 от 2010 г., предвиждаща наказание до шест години лишаване от свобода. Поддържаното възражение, че в конкретния случай е налице „продължавано престъпление”, а не „продължено престъпление”, защото осъденият не е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху боеприпасите - излизал от дома си, където е съхранявал същите, е неоснователно. Това виждане на осъдения е резултат от погрешното разбиране както за формата на изпълнително деяние „държане”, визирана в чл. 339, ал.1 от НК, така и за класификацията на престъпленията, определена от характера на изпълнителната дейност – конкретно, разликата между „продължено престъпление” и „продължавано престъпление”. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК - държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване на фактическа власт върху същите от дееца, без надлежно разрешение. „Държането”, като форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал.1 от НК, не означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъплението, а съвкупността от действия, при които възможността за упражняване на фактическата власт не е прекъсната, дори и деецът да не се намира в непосредствен контакт с вещите. Престъплението по чл. 339, ал.1 от НК (противозаконното държане на предмета на престъплението) е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, трайно и непрекъснато в определен период от време (за същността на продълженото престъпление и довършването му виж, решение № 300/92 г. на ВС по н.д. № 240/92 г., І н. о.; решение № 300/2003 г. на ВКС по н.д. № 84/2003 г., І н.о.). Фактът, че осъденият е напускал дома си - мястото, където е съхранявал боеприпасите, съвсем не означава, че фактическата му власт върху тях е прекъсната, тоест деянието е довършено и в следващ момент започва ново деяние, изразило се в държане на същите боеприпаси. Иначе казано, липсват предпоставките за приложението на чл. 26, ал.1 от НК, защото не са налице две или повече отделни деяния, а едно продължено престъпление. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Продължените престъпления, както вече се каза, се осъществяват чрез едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съчетание от действие и бездействие. Престъпният състав се осъществява през определен период от време, започващ с възникване на задължение за определено действие и продължава до момента, в който това задължение бъде изпълнено или престъпното състояние бъде прекратено по обстоятелства, независещи от дееца. При този вид усложнени престъпления преценката за приложимия материален закон е в зависимост не от започването на деянието, а от неговото прекратяване (арг. от чл. 80, ал.3 от НК). По делото е установено, че противозаконното държане на боеприпаси е завършено (извършено, съобразно обвинителния акт) на 09.05.2012 г., когато същите са открити в дома на осъденото лице. Към този момент е действала сегашната редакция на чл. 339, ал.1 от НК, предвиждаща наказание от две до осем години лишаване от свобода, и това е приложимия материален закон. Тоест, липсват предпоставките на чл. 2, ал.2 от НК. Освен това, исканата от осъдения преквалификация на извършеното от него в продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК не би довело до целения резултат. Известно е, че отделните деяния (няма пречка те да са и продължени деяния –ТР № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г., ОСНК, р. VІІ, т. 1), включени в продължаваното престъпление, не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като елементи от едно престъпление. Продължаваното престъпление е довършено, когато е приключило последното деяние (виж пак чл. 80, ал.3 от НК). Разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК е неприложима в случаите, когато продължаваната престъпна дейност е започнала при действието на един закон и е завършила при действието на друг. В тази хипотеза приложим е материалният закон, действал към момента на довършване на продължаваното престъпление, независимо дали същият е по-благоприятен или по - строг. В конкретния случай няма съмнение, че престъпната дейност е прекратена (довършена) на 09.05. 2012 г. и затова каквато и квалификация да се дава на същата от осъдения, приложим е закона действал към тази дата. ІІ. Справедливостта на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 от НК, се оспорва с доводи, произтичащи от искането за приложението на чл. 26, ал.1 от НК, съответно на чл. 2, ал.2 от НК. С оглед изложеното в предходния пункт, санкцията не може да бъде смекчена в исканата посока –пробация. Наказанието по чл. 339, ал.1 от НК има предвиден минимум, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. По тези съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. Н. за възобновяване на производството по ВНОХД № 225/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр.Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.