Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
Гр.София, 21.09.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева
Теодора Стамболова
При участието на секретаря Виденова
В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 342/2010 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №88/22.04.10 г.,постановено по В.Н.Д.75/10 г.по описа на АС-Велико Т. /ВтАС/, е изменена присъда № 11/26.01.10 г.,постановена по Н.Д. 355/09 г.по описа на ОС-Велико Т. /ВтОС/ в частта, в която подсъдимият Д. Й. Й. е бил осъден във връзка с чл.152, ал.1, т.1 НК и да е употребил заплашване по смисъла на чл.152,ал.1,т.2,пр.2 НК, като същата е отменена в тази част и той е признат за невиновен. В останалата част присъдата на ВтОС е потвърдена. Според нея подсъдимият е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.1 и 2,пр.1 и 2 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Признат е за виновен и за извършено от него престъпление по чл. 159,ал.4 вр.ал.1,пр.1 вр.чл.93,т.28 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.23 НК е наложено по-тежкото измежду двете определени наказания- лишаване от свобода за срок от пет години, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.59,ал.1,т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 01.12.08 г.до 04.12.08 г. На основание чл.59,ал.1,т.2 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение Д. арест, считано от 04.12.08 г. до влизане на присъдата в сила, като два дни Д. арест са зачетени за един ден лишаване от свобода. Й. е осъден да заплати на П. Ч. С. като майка и законен представител на малолетната Г. С. Г. сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди в резултат на деянието. Налично е и произнасяне по веществените доказателства, част от които е разпоредено да се върнат на собствениците, а друга- да бъдат унищожени.
Постъпил е протест от представител на АП-Велико Т. /ВтАП/ касателно допуснато незаконосъобразие от въззивната инстанция с потвърждаване на присъдата на ВтОП относно разпореждането с веществените доказателства. Иска се в тази част решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Постъпила е касационна жалба и от подсъдимия чрез неговия защитник, с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон по отношение на признаване на лицето за виновно в извършване на изнасилване. Претендира се и явна несправедливост на наложеното по чл.159, ал.4 НК наказание, при отпадане на осъждането по чл.152,ал.4 НК. В тази връзка се настоява за приложение на института на условното осъждане. Оспорва се и произнасянето по гражданския иск, все във връзка с претенцията за неосъществяване на изнасилването от една страна, а от друга-за завишеност при възприемане на тезата за доказаност на неговото извършване. Финално се настоява да се отмени решението на въззивния съд в частта по потвърждаване на първостепенната присъда за извършено престъпление по чл.152,ал.4,т.1 вр.ал.1,т.2,пр.1 НК и деецът да се оправдае; или да се върне делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения; да се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода досежно деянието по чл.159, ал.4,т.1 вр.ал.1,пр.1 НК, с приложение разпоредбата на чл.66,ал.1 НК; да се отхвърли изцяло или да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпило е възражение от повереника на пострадалата, в което се описват съображения относно неоснователност на жалбата на дееца.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста, а досежно жалбата на касатора-изразява становище за нейна неоснователност.
Подсъдимият и неговият защитник настояват касационният протест да бъде оставен без разглеждане, а жалбата-да бъде уважена с посочените в нея и подробно обсъдени в съдебно заседание основания.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец настоява решението на втората инстанция да бъде оставено в сила по отношение на осъждането и уважения граждански иск, а протестът на ВтАП- да бъде уважен.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста, жалбата и възражението срещу последната с изтъкнатите в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на проверката по чл. 347 НПК, намира за установено следното:
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Й.:
Основните възражения по жалбата на подсъдимия касаят осъждането му за извършено от него престъпление по чл.152 НК. В тази връзка защитата посочва нарушение от страна на решаващите по фактите и правото съдилища на нормата на чл.14,ал.1 НПК. Необективността, невсестранността и непълнотата при изследване на доказателствената съвкупност, установима за осъществяване на изнасилването, е довела, според анализа на доводите, до незаконосъобразен разбор на доказателствата, до превратно тълкуване на фактите, до опорочаване на съдебната воля,а оттам-и до нарушение на материалния закон чрез осъждането на Й.-касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.
Касаторът не отрича осъществено с Г. Г. съвкупление. Основните доказателствени фактори, по които спори, са познанието му за малолетната възраст на момичето и употребата на сила от негова страна около извършване на съвкуплението. Атакуваният съдебен акт е изпълнен с пространни аргументи, които дават отговор на поставените за обсъждане и пред ВКС възражения. В принципен за потвърдени съставомерни характеристики на изнасилването план, касационната инстанция се съгласява с тях и намира, че следва да обърне внимание само на съществените контрапункти на защитата.
ВтАС е отделил важно място на прочита на доказателствената маса относно знанието от страна на Й. на възрастта на Г.. Вярно е изтъкнатото в жалбата, че разпечатките на водените по Скайп между подсъдимия и пострадалата разговори /макар и под псевдоними липсва какъвто и да е спор, че те са водени помежду им/ не са еднопосочни за възрастта на потърпевшата- 13 години към момента на извършване на деянията. Същевременно обаче, показанията на Г., депозирани в съдебно заседание, дават възможност да се възприеме, че тя лично е уведомила касатора за възрастта си, когато са се видели в процесната за изнасилването вечер. Липсата на персонален контакт наживо при размяна на информация чрез използуване на съвременните компютърни технологии предпоставя условия не само за представяне на лицата под друг пол /например подсъдимият е твърдял,че е момиче/ и име, но и за представянето им на различна възраст и с определен, включително и сексуален, опит. Не може да се отрече, че Г. е подходила точно по последния споменат начин при контактите си по И. с дееца. Но компютърната разпечатка на разговорите доказва и посочването от нейна страна на възраст 13 г. /л.37 от т.2 на сл.д./.; наред с представянето й и за по-голяма и с относително богат сексуален опит. Ето защо, въпреки експертните данни за външно полово развитие на Г. като непълнолетно 16-18 годишно момиче, при логичен и верен доказателствен анализ, решаващите по фактите съдилища се приели познание на подсъдимия за нейна възраст под 14 години.
Преценката на показанията на един свидетел, включително и потърпевш, както и това доколко и защо те биват кредитирани, е въпрос, решим от инстанциите до касационната такава. Казаното е така от една страна поради факта, че се рефлектира директно върху приемане на фактологията по престъпната дейност, а ВКС е само съд по правото. От друга- при липса на съществен процесуален порок при обсъждане на доказателствените материали поотделно и в тяхна взаимовръзка, водещ до накърняване на процесуалните правила, касационният съд не е легитимиран да се занимава със същността на доказателствата, защото би се стигнало до осмисляне на фактите.
В контекста на изложеното, ВтАС е възприел аргументи на ВтОС по преценка на депозираното от Г. и е направил и собствен разбор, наред със съпоставянето на показанията на момичето с другите доказателствени източници. Това че става дума за конституиране на Г. чрез нейната майка и законен представител като частен обвинител и граждански ищец, безспорно, както твърди подсъдимият в своята жалба, прави момичето заинтересовано от изхода на спора,но не го прави свидетел,комуто не бива да се вярва. Пострадалият,макар и конституиран като страна по делото не е освободен от задължението си да говори истината.
Тук е необходимо да се направи едно уточнение. Като основно възражение срещу осъществяване на изнасилването чрез използуване на сила защитата набляга на обстоятелството,че Г. не е съобщила незабавно след събитието и намирането й от патрулиращи полицаи за осъщественото спрямо нея насилие над половата й неприкосновеност, както и не е изглеждала притеснена. В тази връзка са посочени докладните записки на полицаите, които не бил обсъдени от решаващите по фактите съдилища и показанията на пострадалата,депозирани пред органа на досъдебното производство на 28.11.08 г. Първо, докладните записки не са доказателствено средство касателно предмета на доказване на престъпното деяние и на основание чл.105,ал.2 НПК не могат да бъдат ползувани. Второ, посоченият разпит не е бил приобщен по съответен процесуален ред /чрез прочит/ към годната за ценене от съда доказателствена маса. Не е допуснато обаче съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на досъдебното производство е изяснено защо на по-късен етап е получена информация как са се развили събитията по признаване от страна на Г. на случилото се с нея.
Потърпевшата е момиче от дисфункционално семейство и с характер, очертаващ личността й като пасивна. При нея се забелязва недооценъчност на ситуациите, повлияна както от характеровите й особености, така и от възрастта й. Именно поради тази причина изготвената за подсъдимия съдебно-психолого-психиатрична експертиза заключава, че личностовият капацитет на Г. е съдействувал за извършеното от Й.. Сочените белези дават отговор и на въпроса защо пострадалата не се е осмелила да съобщи веднага както на майка си, така и на органа на досъдебното производство какво точно е станало в квартирата, обитавана процесната вечер от подсъдимия. Закъснението от даване на конкретна информация в обсъждания аспект е изяснен подробно при разпитите на Г. и С., по същество взет предвид от решаващите по фактите съдилища.
Последните са се доверили изцяло и на депозираното от пострадалата за случилото се между нея и касатора досежно приетото изнасилване. Единственият аргумент на защитата, с който тази инстанция се съгласява, е че е недопустимо като довод за установеност на извършеното престъпление- изнасилване чрез употребена сила- да се приемат психотравматичните преживявания на Г. след деянието, както това е сторил ВтАС. Това е направено на база изводите по СППЕ за момичето. Няма съмнение, че експертното заключение не информира дали подсъдим или свидетел лъже или говори истината. Тази преценка се дължи от правораздавателния орган и се прави на основа всичкия събран доказателствен материал. Последващите случилото се изживявания и терзания на потърпевшата, които в случая са установени безспорно, са източник на информация за страдание, изпитвано от нея, но не доказват сами по себе си извършеното престъпление. Стъписването от възможността за разпространяване на направените снимки и “художествено филмче” на половите взаимоотношения между подсъдимия и Г. и срамът от това са немаловажен фактор за психотравматични преживявания. Същото се отнася и за проблемите в семейството, отношението на майката към поведението на дъщерята, необходимостта от споделяне на подробности по осъществяване на половия акт с органа на досъдебното производство, все фактори, споменати в жалбата на дееца. Още повече, в случая не става дума за упражняване на брутално и с физически увреди насилие, което видимо да се установява и безусловно да се отнася към престъплението изнасилване.
В светлината на последното заявено, вторият същностен аргумент по жалбата, на който набляга и защитата в съдебно заседание, е свързан с липсата на сила, употребена от касатора за сломяване съпротивата на пострадалата и осъществяване на изнасилването. Съвкуплението не се отрича, но се оценява от Й. като доброволно. Настоящата инстанция се солидаризира с всички аргументи на ВтАС при обмисляне на третирания проблем и не намира нужда да ги възпроизвежда отново. Ясно е, че е дадена вяра на казаното от пострадалата изцяло. То не звучи нелогично и неубедително и депозираните от нея показания, дали основа за възприемане на изнасилването, са последователно отстоявани и звучащи в синхрон с приетото за взаимоотношенията между Г. и подсъдимия в цялост.
Не може да се спори с казаното от защитата, че потърпевшата сама се е съблякла. Но тя го е сторила, за да бъде снимана, а не за да осъществява полов акт с дееца. Поради обсъдените вече личностови характеристика на момичето то е било сломено лесно с бутване на леглото и както само обяснява, дотолкова уплашено, че не е можело да вика. Няма доказателствена база, на която да се стъпи, за да бъдат опровергани показанията на потърпевшата и като ги е възприел изцяло, опирайки на тях приетата фактология по престъпната дейност, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Обстоятелството, на което се набляга в жалбата, че е невъзможно подсъдимият да снима с една ръка, с друга да държи ръцете на пострадалата и едновременно с това да осъществява полов акт, касае частичен детайл от цялостното съвкупление. Принципно този съд не може да се ангажира със становище дали изтъкнатото е възможно или не. По-важно е, че по същество казаното от Г. не навежда на извод за осъществяването на всички действия от страна на Й. едновременно. Първо, при проведения пред ВтОС разпит тя заявява, че подсъдимият я хвърлил на леглото, държал й ръцете и започнал да я целува. Не говори за осъществяване в този момент на полов акт. По-нататък съобщава, че с едната ръка я държал за ръцете, а с другата- снимал. И тук не говори да е осъществявал същевременно и полов акт. И накрая заявява,че деецът не е държал ръцете й през цялото време, а го е направил, след като я блъснал на кревата. Тогава си взел и фотоапарата. При преглед на веществените доказателствени средства по изготвеното от подсъдимия “произведение”, може да се заключи, че той едновременно се е справял с няколко дейности. От друга страна момичето е било уплашено и подчинено на волята на касатора и е обяснимо да не е в състояние да възпроизведе буквално естествено протеклото за известно време приготовление към и осъществяване на самото съвкупление, а и с точност- последователните действия на дееца във всеки миг от него. Казаното от Г. обаче е достатъчно ясно, за да се възприеме наличието на сила.
Целокупният съдебен преглед на доказателствата досежно изнасилването не страда от процесуални пороци, които от своя страна да се довели до нарушение на материалния закон с осъждане на Й. по обсъжданото престъпление.
При така приетото, е безсмислено да се взима отношение по възможността за оправдаване на Й. за осъщественото престъпление по чл.152 НК и отхвърляне на гражданския иск; за отмяна на акта на ВтАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда все в тази връзка; за липса или не на съставомерни характеристики по чл.151 НК. Казаното се отнася и за липса на нужда от осмисляне на явна несправедливост на наложеното наказание по чл.159 НК, доколкото то е крайно снизходително определено. Освен това генералното искане по него е за приложение на чл.66, ал.1 НК /при отпадане на осъждането за извършено изнасилване/.
Единственият фактор, който трябва да бъде обсъден във връзка с жалбата на подсъдимия, касае принципната претенция за завишеност на присъденото на потърпевшата обезщетение за неимуществени вреди. Втората инстанция е изложила пространни мотиви по този въпрос, с които настоящият съд се солидаризира изцяло. Това е така включително и досежно възприемане на тезата, че конкретизирането на предявен иск за престъплението изнасилване, е видно от мотивите на акта на първостепенния съдебен състав /при самото конституиране в съдебно заседание на 13.10.09 г.не е ясно/, макар и Г. да е пострадала и от престъплението по чл.159 НК. Действително, както се твърди в жалбата, упражненото от касатора прието за осъществено насилие не е интензивно, но останалите обсъдени от решаващите по фактите съдилища релевантни обстоятелства, дават възможност на ВКС да не приеме позиция за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Най-решаващите аргументи в тази насока са унижението на малолетното момиче и възможността за препятствуване на бъдещо общуване с лица от мъжки пол в интимен план.
Генерално е налице възприемане на аргументите по писмените възражения на частния обвинител и граждански ищец срещу жалбата на подсъдимия. Пресилено съждение е единствено тезата, споделена и от ВтОС, че стореното /с приетите конкретни негови параметри/ може да попречи на репродуктивните възможности на потърпевшата в по-късен етап от нейния живот, което да е важен фактор при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Вярно е, че това е споменато във връзка с ограниченията към интимност, които е възможно момичето да търпи, но все пак става дума за същински физиологичен, а не за психически фактор,който може да има друго обяснение.
ПО ПРОТЕСТА:
Видно от присъдата на първостепенния съд, е постановено определени веществени доказателства да се върнат на собствениците им, които се явяват подсъдимият и пострадалата, а други-да бъдат унищожени. Конкретни прецизни аргументи в тази насока, извън изреждане на вещите, липсват в мотивите към присъдата на ВтОС. Пред въззивния съд няма протест или жалба на частното обвинение в тази насока. Едва в ход на съдебни прения представителят на ВтАП е поискал въззивната инстанция директно да се произнесе по веществените доказателства в насока на отнемане на някои от тях, принадлежащи на дееца-на основание чл.159,ал.7 НК във връзка с чл.53 НК.
В мотивите към решението на ВтАС е отразено,че иде реч за отнемане на основание чл.53,ал.1,б.А НК-що се касае до вещите, собственост на подсъдимия и послужили за извършване на умишлени престъпления, а на основание чл.159,ал.7 НПК е следвало да бъде отнет предметът на престъплението по посочения законов текст. Поради липса на протест или жалба на частния обвинител е счетено,че това е невъзможно да бъде сторено от въззивния съд.
Възприетото от ВтАС е дало повод на ВтАП да депозира касационен протест и да претендира, че и без въззивен протест втората инстанция е имала правна възможност да се произнесе по приложение на чл.159,ал.7 НК и по чл.53,ал.1,б.А и ал.2,б.А НК. Видно от аргументацията по това какво се иска за отнемане и на кое основание, тази инстанция е склонна да възприеме позицията на въззивния съд, че се касае за претенция за влошаване положението на подсъдимото лице, макар и несвързано директно с основното наказание. За да е допустимо произнасяне, ВтАС се е нуждаел от протест на прокурора от ВтОП или на жалба на частното обвинение. Всъщност, прокурорът от ВтОП в ход на съдебни прения е бил длъжен сам да вземе отношение по разискваната проблематика,каквото не е сторил. Не е реагирал и когато съдът се е произнесъл служебно, макар и като държавен обвинител да е задължен да обгрижва интересите на държавата и на всяка страна в едно наказателно производство.
В горния смисъл протестът на ВтАП следва да бъде оставен без разглеждане. Няма пречка да се отбележи, че при необходимост и прецизиране на съответно законосъобразно отправено искане по веществените доказателства, първостепенният съд може да се произнесе в процедура по чл. 306, ал.1,т.4,пр.1 НПК вр.чл.53 НК.
Върховната инстанция по наказателни дела в принципен план се разпростира в рамките на възраженията, отправени пред нея по съответни касационни основания за определен съдебен акт. Въпреки това тя следи за спазване на конституционно и законоустановените права на подсъдимите лица, в границите на приетата от съдилищата по фактите фактология по престъпната дейност, за която е сезирана, когато с отстраняване на съзрени от нея самата неблагополучия ще се стигне до облекчаване положението на подсъдимия/ата.
С присъдата на ВтОС, постановена на 26.01.10 г., е приспаднато времето, през което Й. е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Д. арест, считано от 04.12.10 г.до влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59,ал.1,т.2 НК два дена Д. арест са зачетени за един ден лишаване от свобода. В тази част присъдата е потвърдена.
Подсъдимият е задържан с мярка за неотклонение Д. арест преди измененията на материалния закон-чл.59,ал.1 НК, публикувани в Д.в-к, бр.27 от 2009 г.и продължава и след влизането им в сила. По стария ред един ден Д. арест се приравняваше към един ден Задържане под стража, а понастоящем два дена Д. арест се приравняват към един ден Задържане под стража. С тълкувателно решение № 1/10 г.на Общото събрание на НК на ВС на РБ въпросът бе решен еднозначно, като по неприключилите към 14.04.2009 г. наказателни производства, до привеждане на присъдата в изпълнение, от определеното наказание лишаване от свобода се приспада целият период на взетата и изпълнена мярка за неотклонение Д. арест, в определеното с чл. 59, ал. 1 НК съотношение, в редакцията на нормата преди нейното изменение.
Подсъдимият по настоящото дело попада в ситуация като обсъжданата и тъй като спрямо него няма влязла в сила присъда, е възможно ВКС да измени второинстанционния съдебен акт, прилагайки правилото, заложено в ТРОСНК 1/10 г.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение №88/22.04.10 г.,постановено по В.Н.Д.75/10 г.по описа на АС-Велико Т. /ВтАС/,като приспада времето, през което подсъдимият Д. Й. е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Д. арест, считано от 04.12.08 г.до влизане на присъдата в сила, като един ден Д. арест са зачита за един ден Задържане под стража.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане касационния протест на прокурор от ВтАП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|