решение по гр.д. № 829/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 101 София, 05. април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 829 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на К. окръжен съд от 05.02.2009 г. по гр.д. № 713/2008, с което е потвърдено решението на К. районен съд от 15.10.2008 г. по гр.д. № 582/2008, с което е уважен предявеният иск за прогласяване недействителността на договор за продажба, извършен от ненадлежно упълномощен представител и е отменен нотариалния акт за сделката. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за формата на упълномощаването за сделка с недвижим имот, извършено в чужбина от чужд нотариус. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото,което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката (locus regit formam actus). Овластителната сделка за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот в България може да бъде извършена в чужбина според изискванията за форма на българския закон. Формата обаче ще бъде спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластавяне в държавата, в която е извършена овластителната сделка. Когато пълномощието за сключване на сделка, с която се учредяват, променят или прекратяват права върху имот, е дадено в чужбина след 01.03.2008 г., не е необходимо волеизявлението да бъде автентифицирано със саморъчен подпис и изписване на пълното име (според изискванията на чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК), ако това не е обичайният начин за автентифициране на писмените изявления в тази държава. А когато българският закон изисква форма на нотариален акт за сделката, не е необходимо пълномощието да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно (според изискванията на чл. 37 ЗЗД), ако е спазена изискваната в тази държава форма за овластявяне с такива правомощия. Следва да се има предвид също, че макар и да е извършено в чужбина, удостоверяването на пълномощието от български консул трябва да е подчинено на изискванията на българския закон, т.е. автентифицирането на волеизявлението във всички случаи трябва да е със саморъчен подпис и изписване на пълното име (според изискванията на чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК), а когато българският закон изисква форма на нотариален акт за сделката, пълномощието да е с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно (според изискванията на чл. 37 ЗЗД). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът е недействителен, тъй като ищецът е упълномощил втория ответник да продаде неговата част от имота пред руски нотариус, който е удостоверил подписа му. Пълномощното не отговоря на изискванията за форма на чл. 37 ЗЗД за нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че неспазването на изискваната от българския закон форма за действителност на упълномощаването за разпореждане с недвижим имот води до недействителност на извършената с участието на така упълномощения представител разпоредителна сделка и когато упълномощаването е извършено на територията на чужда държава в изискваната там форма. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 22.03.2006 г. ищецът е упълномощил втория ответник да продаде неговата част от имота пред руски нотариус, който е удостоверил само подписа му, а оспорваната сделка е извършена на 28.08.2006 г. Когато представителната власт е материалноправна, по общо правило новият закон не променя заварените правоотношения. Надлежно учредената материалноправна представителна власт не може да бъде погасена, освен ако новият закон има обратно действие. Когато надлежно учредената представителна власт не е погасена, тя продължава да съществува и може да бъде упражнена до прекратяването й. От 01.03.2008 г. упълномощаването за изповядане на нотариален акт се урежда от две нови разпоредби: чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК, който урежда начина автентифициране на волеизявлението и чл. 37 ЗЗД, който урежда нотариалното му удостоверяване. За да бъде разбрано действието на тези две правни норми във времето, следва да се има предвид, че овластителната сделка е материалноправна независимо от това дали с нея се учредява материалноправна или процесуалноправна представителна власт. В гражданското право валидно възникналите субективни права съществуват и се зачитат, докато не бъдат прекратени. Затова, когато урежда заварени правоотношения, новият материалноправен закон може да ги прекрати, само ако изрично установи такова правило. Липсва ли изрично правило, заварените субективни права продължават да съществуват и може да бъдат упражнявани при действието на новия закон. Да се приеме, че едно субективно право продължава да съществува, но вече не може да бъде упражнено, означава то да бъде отречено. Субективните права съществуват, за да може титулярът им да ги упражни добросъвестно, когато пожелае. Не бива да се смесва материалноправната представителна власт, която пълномощникът притежава в отношенията с другата страна по изповяданата във форма на нотариалния акт сделка, с процесуалноправната представителна власт, която пълномощникът притежава в отношенията с нотариуса. Отношенията между страните по сделката са материалноправни, отношенията между участника в нотариалното производство и нотариуса, са процесуалноправни. Само в тези отношения страната по сделката има процесуалното качество участник в нотариалното производство и процесуални са само тези нейни действия, чийто адресат е нотариусът. Между страните по сделката няма процесуално правоотношение и те не извършват процесуални действия една спрямо друга. Процесуални действия извършват страните, когато техен адресат е нотариусът. Процесуални действия извършва и нотариусът, техен адресат са страните. Ако молбата за съдействие не е подписана от страната по сделката, тя може да бъде подписана по пълномощие. Пълномощникът, който в това си качество подписва молбата за съдействие, упражнява процесуална представителна власт, но правилата, уреждащи учредяването на процесуалната представителна власт (чл. 33 ГПК) не са променени. В тези правоотношения титуляр на процесуалните права е страната – тя ги упражнява (лично или чрез представител) като извършва волеизявления, а адресат на тези волеизявления е нотариусът, който е длъжен да разгледа и разреши подадената молба за съдействие (чл. 2 ГПК). Представителната власт, която е надлежно учредена при действието на закона преди 01.03.2008 г., може да бъде упражнена след това. При сключването на сделка във формата на нотариален акт, пълномощникът е овластен, като овластителното волеизявление е автентифицирано със саморъчен подпис, който е нотариално удостоверен; но в нотариалния акт той ще автентифицира своето волеизявление, като положи саморъчен подпис и изпише пълното си име. По същия начин пълномощникът ще постъпи и ако след 01.03.2008 г. той преупълномощи някого да извърши сделката във формата на нотариален акт от името на упълномощителя. Своето волеизявление той ще автентифицира като положи саморъчен подпис и изпише пълното си име, а пълномощното ще бъде с нотарилано удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Видно от изложеното оспорваното упълномощаване е извършено преди изменяването на чл. 37 ЗЗД (ДВ, бр. 59/2007), поради което представителната власт на пълномощника е учредена надлежно и може да бъде упражнявана и след изменението на закона, считано от 01.03.2008 г. В случая обаче представителната власт е упражнена на 28.08.2006 г., поради което договорът не е сключен от представител без представителна власт и не се нуждае от потвърждаване. Подлежат на отменяване или изменяване (пълно или частично обезсилване) по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК (чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК отм.) само констативните нотариалните актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, тъй като само те могат да засегнат права на трети лица. Когато третото лице или прокурорът предяви засегнатото право с иск, при уважаване на иска, съдът отменява или изменяна издаденият акт. Страните по удостоверената сделка не са трети лица, всички те са молители в нотариалното производство. Затова не подлежат на отменяване или изменяване (пълно или частично обезсилване) по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК (чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК отм.) нотариалните актове за сделки, когато сделката е прекратена, развалена, отменена или е установен някакъв неин порок. Страната по опорочената, прекратена, отменена или развалена сделка, както и третите лица чиито права са засегнати от порок на удостоверената сделка противопоставят признатото им от съда право чрез вписването на исковата молба и отбелязването на съдебното решение в нотариалните книги. Ответницата С. Т. С. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на К. окръжен съд от 05.02.2009 г. по гр.д. № 713/2008. ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. С., Е. [ЕГН] срещу С. Т. С., Е. [ЕГН] за прогласяване прогласяване недействителността на договора за продажба, извършен на 28.08.2006 г. с нотариален акт № 146 том V рег. № 5605 н.д. № 863 по описа на нотариус Е. П. с район на действие К. районен съд за 2006 г., вписан в С. по вписванията с Вх.рег № 3093/28.08.2006, акт 55 том ХІІ д. 255/2006, като сключен от ненадлежно упълномощен представител на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, както и предявения иск за отменяване на същия нотариален акт на основание чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК (отм.). Решението е постановено при участието на З. С. С., Е. [ЕГН] като трето лице помагач на страната на ответницата С. Т. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.