О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141 гр.София, 20.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 91/ 2012 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. У. срещу определение на Варненски окръжен съд № 3587/ 21.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 2391/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд по гр.д.№ 10443/ 2011 г. за прекратяване на производството по предявения от частния жалбоподател против [фирма] иск. Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като неправилно е счетено за него да липсва правен интерес от искова защита. Твърди, че не е претендирал установяване на факт, а признаване на правото му да бъде купувач на електроенергия от ответното дружество. Поставя правния въпрос дали искът за установяване на наличието на предпоставките, при които ответникът е длъжен да доставя електроенергия в имота му, е такъв за установяване на факт и допустимо ли е предявяването му. Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му. Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба и счита, че жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с допускане на обжалването. По същество поддържа, че жалбоподателят претендира установяване не на правоотношение, а на факти с правно значение, без законът изрично да предвижда възможност за установяване на тези факти по съдебен ред. Поради това моли въззивното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално – да бъде потвърдено. Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Не следва да бъдат уважени възраженията на ответната страна, че касаторът не е поставил правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК. Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС изяснява, че касационният съд не може да допуска обжалването по въпрос, неформулиран от касатора (освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалвания акт), но допуска възможност съдът да уточни и поясни въпроса, когато той е поставен, но не е формулиран прецизно. Такъв е настоящият случай, тъй като в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът изрично настоява, че е допустим искът за признаване за установено, че едно физическо лице отговаря на изискванията да бъде потребител на електроенергия, съответно – че ответникът е длъжен да му доставя такава. Съдът намира този въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне. На въпроса следва да се отговори в смисъл, че процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение. Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може да бъде установяван в самостоятелно производство, освен ако законът изрично допуска това. Правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по делото, по едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията по съответното правоотношение. Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим. В конкретния случай ищецът е претендирал да се установи по отношение на ответника, че „...към 07.07.2008 г. (датата на подаване на заявлението-искането с вх.№ 64529/07.07.2008 г. за начало на продажба на електрическа енергия) заявителят К. Г. У. ... е отговарял на всички определени от Общите условия на за продажба на електрическа енергия на [фирма] изисквания за потребител на електрическа енергия ...”. По дадени от съда указания ищецът е уточнил петитума в смисъл, че претендира установяване на тези обстоятелства към датата на исковата молба, както и че претендира да се установи неправомерният отказ на ответника за възстановяване на електрозахранването в имота му и сключване на договор за продажба. Така предявените претенции не са за установяване на права и задължения, а са за установяване на конкретни факти, при които тези права и задължения възникват. Тъй законът не предвижда изрично възможност за установяване на тези факти в самостоятелно производство, предявеният иск е недопустим. Фактите могат да бъдат установени в производство, образувано по иск за реално изпълнение на задълженията на ответника (какъвто е ищецът първоначално е заявил, но впоследствие е оттеглил) или в производство по иск за обезщетяване на вреди, но не и в отделно производство. Предвид тези мотиви обжалваното определение, съдържащо същите правни констатации, се явява законосъобразно и няма основание за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски окръжен съд № 3587/ 21.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 2391/ 2011 г. ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски окръжен съд № 3587/ 21.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 2391/ 2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: