РЕШЕНИЕ   N 68   София, 21.04.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 10 април  две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 697-2008 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната-г. София/МО/ срещу въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. №215/2008г. на ОС-г. Варна, с което е отменено първоинстанционното решение от 10.01.07г. по г.д. №7350/07г. на РС-г. Варна, в частта с която ЕТ”С” и ЕТ”Х” и двамата от г. Варна са осъдени солидарно да заплатят на М. на отбраната-г. София сумата 5001.15лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане държането на нает имот, представляващ терен с площ от 10 кв.м. в г. Варна, ул. Д-р П. ”№5 за поставяне на барака за услуги по т.14 от договор за наем № 4-16/22.01.1996г. за периода 11.09.04г.-26.01.06г., както и в частта с която са осъдени да заплатят сумата 1480.64лв. представляваща мораторна лихва върху договорните неустойки за задължението за връщане на имота за периода 11.09.04г.-26.01.06г. в размер на 303.10 лв. месечно, считано от 1.10.04г. до датата на предявяване на иска-11.09.07г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от М. на отбраната-г. София искове с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД като неоснователни. Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на съдилищата-чл.280 ал.1 т.2 ГПК и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба ЕТ”С” и ЕТ”Х” поддържат, че не са налице основанията, релевирани от касатора за допускане касационно обжалване на въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. №215/2008г. на ОС-г. Варна. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът развива съображения в касационната жалба, че съществените материално правни въпроси по делото се свеждат до следните: -дали уговорената в т.14 от договора неустойка в размер на петорния наем се дължи еднократно или за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора -дължи ли се обезщетение за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора на основание чл.236 ал.2 ЗЗД или се дължи само уговорената в т.14 от договора неустойка ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приема, че и двата материално правни въпроса, релевирани в касационната жалба са съществени за изхода на спора. От доказателствата по делото се установява, че от сключения между МО и ЕТ”С” и ЕТ”Х” договор от 22.01.1996г. между страните е било породено валидно срочно наемно правоотношение при действието на чл.7 ЗС с крайна дата 31.12.1998г. съгласно т.2 от договора за наем и чл.16 ал.2 ЗДС. Наемателите по договора ЕТ”С” и ЕТ”Х” са продължили да заемат процесния имот въпреки изричното противопоставяне от страна на наемодателя МО, обективирано в п-мо от 8.10.03г. до тях. Това е обусловило правния интерес на МО да предяви в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, които са предмет на настоящето дело. ВКС-ТК намира, че при тълкуване на т.14 от договор за наем № 4-16/22.01.1996г. при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че санкцията, уговорена в цит. договорна клауза в размер на петорния наем за времето, през което наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора /от 23.10.03г. до 26.01.06г./по своята правна характеристика е неустойка, която не се дължи еднократно, както неправилно е приел въззивният съд. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.236 ал.2 ЗЗД, според която ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, какъвто е настоящия случай, той дължи обезщетение. Няма законова пречка, с оглед договорната автономия на страните в пределите, установени от чл.9 ЗЗД те да уговорят отнапред размера на това обезщетение под формата на неустойка, както това е направено в т.14 от договора за наем №4-16/22.01.1996г. Тази неустоечна клауза освобождава наемодателят от задължението да доказва всеки път размера на обезщетението, което му се дължи вследствие лишаването му от ползване на вещта, тъй като то е било уговорено отнапред в наемния договор под формата на неустойка. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС и на съдилищата, която в случая не е съобразена от въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Ето защо обжалваното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивният съд на основание чл.293 ал.3 ГПК предвид обстоятелството че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по определяне конкретния размер на дължимата се неустойка при съобразяване на направеното на основание чл.111 б.”б” ЗЗД възражение за погасителна давност от страна на ответниците по иска. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 14.05.08г. по г.д. №215/2008г. на ОС-г. Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-г. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: