Р Е Ш Е Н И Е № 19 / 08.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар Ил.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора Г.СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1139/2021 година. Касационното производство е образувано по жалби, подадени от защитниците на подс. Р. И. С. – адв.Е. Д. и адв.Е. В., както и по жалба на защитника на подс. П. С. И.- адв.С. З. срещу въззивна присъда от 02.04.2021г., постановено по ВНОХД № 371/2020г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. В жалбите на защитниците на подс.С. се сочат и трите основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакванията касаят осъдителната част на присъдата и могат да се обобщят така: твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в липсата на обективен доказателствен анализ- игнориране на доказателства ползващи защитата и фаворизиране на обвинителни такива, невярна интерпретация на гласни доказателства, а именно обясненията на подсъдимите П. и Г., процесуални нарушения при проведените от апелативния съд разпити на свидетели чрез видеоконференция, неизпълнени указания дадени от касационната инстанция в предходно отменително решение. Всичко това според защитниците води до незаконосъобразни изводи относно авторството на деянията по чл.321, ал.6 НК и умисъла в действията на под.С., респективно така се е стигнало до неправилното му осъждане. Излагат се аргументи и срещу размера на наложеното наказание, като се акцентира на дългия период от време изминал от извършване на престъпленията. Иска се от касационната инстанция да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съда или да намали наложеното наказание и прилагайки разпоредбата на чл.66 НК за отложи изтърпяването му. В жалбата на подс.И., подадена чрез защитника му, също се визират и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Доводите за нарушения на процесуалните правила се съсредоточават върху нарушения допуснати при проведените от въззивната инстанция разпити чрез видеоконференция. Твърди се, че не са изложени убедителни мотиви относно авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.И.. Аргументите за нарушение на материалния закон, се основават на твърденията, че не е установено по безспорен начин, подсъдимият да е осъществил престъпление по чл.210, ал.1,т.2, вр. чл.209 НК. Касационното основание по чл. 348, ал.1,т.1 НПК се ангажира и по повод приложението на чл.68 НК по отношение на предходно осъждане на подсъдимия. Защитата намира, че е изтекла абсолютната давност на изтърпяването му, което не е съобразено от въззивния съд. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитата на подс. С. – адв. В., заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи за материално правни и процесуални пропуски и направените искания. Подс.С. поддържа аргументите на защитника си. Подсъдимият И. и защитникът на подс.И. не се явяват пред касационния съд. Защитникът на подс.Г.- адв.М. прави изявление, че се присъединява към жалбите на останалите двама подсъдими и излага аргументи за нарушение на материалния закон по отношение на подзащитния й, както и за несправедливост на наложеното му наказание. Подс.П. и защитникът му адв.Х. не се явяват. Частният обвинител Р. К. не се явява и не взима отношение по депозираните касационни жаби от подс.С. и подс.И.. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Не споделя аргументите на защитниците на подсъдимите за допуснати съществени процесуални и материално-правни нарушения. Счита, че деянията, за които подсъдимите са признати за виновни, са установени с нужната категоричност по време, място и начин на извършване, доказателственият материал е анализиран при спазване на процесуалните правила без да се допуснати нарушения на чл.13 и 14 НПК. Наказанията са индивидуализирани правилно, поради което не е налице и твърдяната несправедливост. Счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. С последната си дума подс. С. желае да се уважат жалбите на защитниците му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подс.С. и подс.И., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 27.04.2018 г., постановена по НОХД № 292/2015 г., Специализираният наказателен съд е признал : Подсъдимия Р. С. за невинен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 6 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 27.10.2010 г – 03.01.2011 г.; по чл. 210, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 04.02.2012 г. – 15.06.2012 г. ; Подсъдимия Д. Г. за невинен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 6 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 27.10.2010 г.– 03.01.2011г.; по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 19.02. 2012 г.– 22.04.2012г.; Подсъдимия М. П. за невинен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 6 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 27.10.2010 г. – 03.01.2011 г. Подсъдимия П. И. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода 22.04.2012 г.- 15.06.2012 г.; Отхвърлен е и предявеният граждански иск от Р. К. против подсъдимите Р. С., Д. Г. и М. П.. Срещу постановената присъда е подаден въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 446/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. С нова присъда, постановена на основание чл. 336, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и е 1. Признал подсъдимия Р. С. за виновен : - в това, че на 27.10.2010 г. се сговорил с подсъдимите Д. Г. и М. П. да върши в страната престъпления – измами по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и с които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години „лишаване от свобода“; - в това, че в периода 27.10.2010г. – 03.01.2011г., при условията на продължавано престъпление – с четири деяния, с цел да набави за себе си, за Г. и П. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани (Т. Д., К. Б., М. К., И. А.) и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 18 976 лева, като С. се представял за длъжностно лице, измамата е осъществена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване (С. и Г.), в съучастие с подсъдимия П. – помагач и вредата е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на пет години „лишаване от свобода“. Подсъдимият С. е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението и по отношение на лицата Г. К., И. К., И. Б., както и за това измамата да е извършена при предварителен сговор с подсъдимия М. П. и за разликата над 18 976 лева до 22 976 лева; - в това, че в периода 19.02.2012г. до 15.06.2012г., при условията на продължавано престъпление – с четири деяния, с цел да набави за себе си, за Г. и И. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани (З. Ж., Й. Н., К. А., С. Р.), като измамите са извършени от две и повече лица, сговорили се предварително и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 8200 лева, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият С. е признат за невинен и е оправдан да е извършил престъплението и по отношение на П. С., за това в инкриминирания период, измамата при условията на продължавано престъпление да е извършена с участието на Х. С. и за разликата от 8 200 лева до 10 200 лева; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Приложена е и разпоредбата на чл. 59, ал.1, т. 1 и т. 2 от НК. 2. Подсъдимият Д. Г. за виновен : - в това, че на 27.10.2010 г. се сговорил с подсъдимите С. и П. да върши в страната престъпления – измами по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и с които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода; - в това, че в периода 27.10.2010г. – 03.01.2011г. при условията на продължавано престъпление– с четири деяния, с цел да набави за себе си, за С. и П. имотна облага поддържал заблуждение у различни граждани (Т. Д., К. Б., М. К., И. А.) и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 18 976 лева, като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително (С. и Г.), в съучастие с подсъдимия П. – помагач и вредата е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан да е възбудил заблуждение у посочените пострадали лица, както и да е възбудил и поддържал заблуждение у Г. К., И. Б., И. К., за това измамата да е извършена при условията на предварителен сговор и с М. П. и за разликата от 4 000 лева от предмета на обвинението; - в това, че в периода 19.02.2012г. – 22.04.2012г. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, за С. и И. имотна облага поддържал заблуждение у З. Ж., Й. Н., К. А., като по отношение на измамите за последните двама е действал като помагач и причинената вреда е в размер на 7 000 лева, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е възбудил заблуждение у З. Ж. и да е възбудил и поддържал заблуждение у Й. Н. и К. А.; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно най – тежко наказание, а именно три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Приложена е и разпоредбата на чл. 59 от НК. 3. Подсъдимият М. П. за виновен : - в това, че на 27.10.2010 г. се сговорил с подсъдимите С. и Г. да върши в страната престъпления – измами по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода; - в това, че в периода 27.10.2010г. до 03.01.2011г. при условията на продължавано престъпление – с четири деяния, с цел да набави за себе си, за Г. и С. имотна облага, в съучастие като помагач с последните, умишлено ги улеснил да възбудят и поддържат заблуждение у различни граждани (Т. Д., К. Б., М. К., И. А.) и с това им причинил имотна вреда в размер на 18 976 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 2 и т.5 във вр. с чл. 209, ал.1 във с чл. 20, ал.4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен да е възбудил и поддържал заблуждение у посочените лица, признат е за невинен в това да е възбудил и поддържал заблуждение у Г. К., И. Б., И. К., признат е за невинен в това измамата да е извършена при условията на предварителен сговор с подсъдимите Р. С. и Д. Г., както и за сумата от 4 000 лева от предмета на престъплението, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в посочения смисъл ; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно най – тежко наказание, а именно три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Приложена е и разпоредбата на чл. 59 от НК. 4. Подсъдимият П. И. за виновен: - в това, че в периода от 22.04.2012г. до 15.06.2012г., при условията на продължавано престъпление – с две деяния, с цел да набави за себе си и за подсъдимите С. и Г. имотна облага поддържал заблуждение у различни граждани (К. А. и С. Р.), след предварителен сговор с подсъдимите С. и Г. - помагач за първото деяние, а за второто с подсъдимия С., и с това им причинил имотна вреда в размер на 3 700 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението да е възбудил заблуждение у посочените пострадали. Приложена е и разпоредбата на чл. 59 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по присъда, постановена по НОХД № 640/2008 г. от Районен съд – Велико Търново. На основание чл. 189, ал.1 от НПК съдът осъдил подсъдимите за заплатят сторените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. Въззивният съдебен акт е бил обжалван в осъдителната му част пред касационния съд от подсъдимите С. и И.. С решение №78 от 17.07.2020г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение по нд № 231/2020г. е отменена въззивна присъда от 18.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 446/2018г. от Апелативния специализиран наказателен съд, в частта, с която подсъдимите Р. И. С., Д. Г. Г., М. С. П. и П. С. И. са признати за виновни и осъдени, относно приложението на чл. 23, ал.1 от НК и относно възложените им разноски. Делото е върнато за ново разглеждане в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто разглеждане на делото от Апелативния специализиран наказателен съд, е постановена присъда от 02.04.2021г. по ВНОХД № 371/2020г., с която въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и прилагайки законосъобразно забраната за reformation in pejus е 1. Признал подсъдимия Р. С. за виновен : - В това, че на 27.10.2010 г. в [населено място] и [населено място] се сговорил с подсъдимите Д. Г. и М. П. да вършат в страната престъпления – измами по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и с които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години „лишаване от свобода“; - В това, че в периода 27.10.2010г. – 03. 01.2011г., в [населено място], [населено място] и селата Г., Г. Д. при условията на продължавано престъпление – с три деяния, с цел да набави за себе си, за Д. Г. и М. П. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани / Т. Д., М. К., И. А./ и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 8150 лева, като С. се представял за длъжностно лице, измамата е осъществена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване (С. и Г.), в съучастие с подсъдимия П. – помагач, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 1, пр.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години „лишаване от свобода“. Подсъдимият С. е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението и по отношение на К. Б., както и частично за причинената вреда в размер на 2000 щатски долара и 2000 евро на И. А., са разликата от 10826лв. до предявения размер на причинените вреди, както и за това вредата да е в големи размери. Със същата присъда подс.С. е признат за виновен и - В това, че в периода 19.02.2012г. до 15.06.2012г., при условията на продължавано престъпление на територията на обл.Стара З., обл.Я., обл.П., [населено място], [населено място] градец, общ.Р., [населено място], обл.Я. и [населено място] – с четири деяния, с цел да набави за себе си, за Д. Г. и П. И. имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани (З. Ж., Й. Н., К. А., С. Р.), като две от измамите да извършени от две лица сговорили се предварително, а една при условията на съучастие и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 8200 лева, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 1, пр.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание в размер на четири години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Осъден е и да заплати направените по делото разноски. 2. Признал подсъдимият Д. Г. за виновен : - В това, че на 27.10.2010 г. в [населено място] и [населено място], като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, се сговорил с подсъдимите Р. С. и М. П. да върши в страната престъпления – измами по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и с които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години „лишаване от свобода“; - В това, че в периода 27.10.2010 г. – 03.01.2011г. в селата Г. и Г. Д. и [населено място], като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление– с три деяния, с цел да набави за себе си, за Р. С. и М. П. имотна облага поддържал заблуждение у различни граждани (Т. Д., М. К., И. А.) и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 8150 лева, като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително (С. и Г.), в съучастие с подсъдимия П. – помагач , поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК го осъдил на две години „лишаване от свобода“. Подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението и по отношение на К. Б., както и частично за причинената вреда в размер на 2000 щатски долара и 2000 евро на И. А., са разликата от 10826лв. до предявения размер на причинените вреди, както и за това вредата да е в големи размери. Подс.Г. е признат за виновен и в това, че в периода 19.02.2012г. – 22.04.2012г. в [населено място], [населено място] градец, общ.Р., [населено място], обл.Я. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, за Р. С. и П. И. имотна облага поддържал заблуждение у З. Ж., Й. Н., К. А., като две от измамите да извършени от две лица сговорили се предварително, а една при условията на съучастие и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 7000 лева, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т. 1, пр.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години „лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно най – тежко наказание, а именно три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. 3. Признал подсъдимият М. П. за виновен : - В това, че на 27.10.2010г. в [населено място] и [населено място] се сговорил с подсъдимите Р. С. и Д. Г. да върши в страната престъпления по чл. 210 и чл. 209 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години „лишаване от свобода“; - В това, че в периода 27.10.2010 г. до 03.01.2011г. в селата Г. и Г. Д. и [населено място] при условията на продължавано престъпление – с три деяния, с цел да набави за себе си, за Д. Г. и Р. С. имотна облага, в съучастие като помагач , умишлено улеснил Д. Г. и Р. С. (действащи при предварителен сговор) да възбудят и поддържат заблуждение у различни граждани (Т. Д., М. К., И. А.) и с това им причинил имотна вреда в размер на 8150 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1 във с чл. 20, ал.4 във вр. С чл. 26, ал.1 от НК го осъдил на две години „лишаване от свобода“. Подсъдимият П. е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението и по отношение на К. Б., както и частично за причинената вреда в размер на 2000 щатски долара и 2000 евро на И. А., са разликата от 10826лв. до предявения размер на причинените вреди, както и за това вредата да е в големи размери и деянието да е извършено при наличието на квалифициращия признак по чл.210, ал.1, т.2 НПК. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подс. П. е определено едно най-тежко наказание, а именно три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Осъден е да заплати направените по делото разноски. 4. Признал подсъдимият П. И. за виновен - В това, че в периода от 22.04.2012г. до 15.06.2012 г. в [населено място], обл.Я. и [населено място], обл.Стара З., при условията на продължавано престъпление – с две деяния, с цел да набави за себе си и за подсъдимите Р. С. и Д. Г. имотна облага, поддържал заблуждение у различни граждани (К. А. и С. Р.), като при първия действал в предварителен сговор с подс.Р. С. и в съучастие с помагач- подс.Г., а при втория в предварителен сговор с подс.Р.С. и с това им причинил имотна вреда в размер на 3 700 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. С чл. 209, ал. 1 във вр. С чл. 26, ал.1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“, които да се изтърпят при „общ“ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено му по присъда, постановена по НОХД № 640/2008 г. от Районен съд – Велико Търново. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. Върховният касационен съд намира жалбите на подс.С. и подс. И. за неоснователни. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК: Общото оплакване в касационните жалби и на двамата подсъдими е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при провеждане на разпити на свидетели чрез видеоконференция. Касаторите твърдят, че не е взето становището им за прочитане на свидетелски показания, с което очевидно възразяват срещу възможността те да се приобщят към доказателствената маса. Начинът на формулиране на оплакването оставя впечатлението, че се отнася, както за посочените два разпита чрез видеоконференция, така и за приобщените чрез прочитане показания на останалите свидетели. В съдебно заседание на 02.04.2021г. въззивният съд е провел разпит чрез видеоконференция на свидетелките К. Б. и И. А.. Констатирал е, че са налице основания за прочитане на показанията им, като изрично е разяснил на подсъдимите последиците от приобщаването им към доказателствения материал. Становище са изразили и защитниците на подсъдимите, преди да се пристъпи към това процесуално действие (стр.220-221 от съдебното следствие по ВНОХД № 371/2020г.), не са изразили съгласие, което е дало повод на съда, съобразно чл.281, ал.4, вр..1, т.2 НПК да прочете показанията на свидетелките. Очевидно недоволството на касаторите не може да се сподели, тъй като въззивният съд не е пренебрегнал задълженията си да изслуша становищата им и законосъобразно е приложил процесуалните възможности на чл.281 НПК. Процесуалната годност на показанията на св. Б. се оспорва и на друго основание. Без изрично да се цитира въпросната свидетелка, в касационните жалби се посочва, че при разпит, проведен чрез видеоконференция, една от свидетелките не е отговаряла на поставените й от съда въпроси, а подс. И. уточнява, че това е сторила дъщеря й. Въпреки че по отношение на подс. И. няма повдигнато обвинение, касаещо св.Б., касационната инстанция ще разгледа оплакването му, доколкото то съдържа аргументи за процесуална незаконосъобразност В приложения протокол от проведено съдебно заседание на 02.04.2021г. е отбелязано, че на разпита на св.Б. (към тази дата на 90 години) е присъствала дъщеря й, явно с оглед напредналата възраст и здравословно състояние на свидетелката. Свидетелката е направила изявление за липса на точен спомен за случилото се, дало основание на съда да приобщи показанията й чрез прочитане. Твърденията на защитата, че дъщерята на свидетелката е отговаряла вместо нея, не се подкрепят от отразеното в протокола, който удостоверява направените от участниците в процеса изявления. Възражения не са изразени от никой в съдебно заседание, за да се обоснове поне съмнение относно коректното провеждане на посоченото следствено действие и верността на направените от свидетелката волеизявления. Може да се обобщи, че не се констатират основания, които да споделят доводите на защитата на подс. И. за подмяна на свидетелските показания с изявления на други, странични лица и на това основание да се компрометират въпросните показания. Не е пропуснато да се поиска съгласието на страните за приобщаване чрез прочитане и на други гласни доказателства. С оглед на абстрактно направеното възражение, без да се посочи конкретен свидетел, не би могло и да се даде по-детайлен отговор. Очевидно процесуални нарушения не са допуснати в хода на съдебното следствие и обсъжданите свидетелски показания са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, като впоследствие са намерили и място в мотивите на въззивния съд при анализа на гласните доказателства. Поради това не могат да се споделят възраженията в жалбите на двамата подсъдими за опорочен процес по приобщаване на доказателства, който да дискредитира същите. Допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от контролирания съд са изложени в жалбата на подс. С., изразяващи се в следното: Подчертавайки правомощията на касационната инстанция, които не се простират по отношение обосноваността на съдебния акт, защитата намира за нужно все пак да подчертае, че присъдата на въззивния съд е необоснована по отношение на неговия подзащитен. Изказва становището, че оправдателната присъда на първата инстанция изпълва критериите за правилност, законосъобразност и обоснованост, но не и въззивния акт. В тази връзка следва да се подчертае, че на касационна проверка подлежи присъдата на въззивната инстанция, а не първоинстанционният съдебен акт. За това и няма да се вземе отношение по обосноваността на първоинстанционната оправдателна присъда. Що се отнася до недоволството на касатора от кредитираните доказателства, то въпросът за това на кои доказателства съдът ще се довери, кои ще отхвърли, както и преценката относно достатъчността на доказателствата, подкрепящи определен факт, е суверенно право на решаващия съд. Касационната инстанция може да контролира единствено законосъобразността на доказателствата въз основа, на които се градят изводите на проверявания съд и тяхната коректна интерпретация, но не и да коригира волята му на кои да даде вяра. Твърди се, че присъдата на въззивната инстанция е основана на предположения, а не на безспорно установени факти, че изводите за авторството, касаещи подс. С. се извеждат само и единствено от обясненията на подс. Г. и подс. П., които според защитата не са категорични, че обвинителните доказателства са фаворизирани, че не са обсъдени противоречивите такива. Всъщност оплакването за формален подход към доказателствения анализ и липса на обективност, е направено изключително схематично, което затруднява касационния съд, поставяйки го в положение да предполага основанието за недоволството. При тази липса на конкретика касационната инстанция може единствено да отбележи, че не се констатират пропуски в аналитичната дейност на въззивната инстанция по повод доказателствения анализ, доказателствените източници са законосъобразно събрани и правилно и логично анализирани. Безспорно доказателственият материал е изключително обемен, обвинението обхваща дълъг период от време и множество пострадали лица. Самата престъпна деятелност, в която са взели участие подсъдимите, се характеризира с конспиративност, която по своята същност не включва афиширане на участниците и осветляване на дейността им. Конспиративността включва не само в максимална степен прикриване самоличността на участниците в техните вътрешни отношения (подс. С. е контактувал с останалите само по телефона, те от своя страна са оставяли пакетите с парите на определени от него места), но и представянето им пред пострадалите е с чужда самоличност, указана от подс. С. (като синове на прокурори или лица, действащи от тяхно име). При наличието на тези характеристики на престъпното поведение, изпълващо признаците на престъплението по чл.321, ал.6 НК (за подс. С., П. и Г.) и на вторичната престъпна дейност по чл.210 НК, въззивният съд е провел обективно разследване, без да се констатират нарушения на процесуалните правила, обсъдил е с нужната пълнота и всеобхватност всички доказателства, без да са игнорирани които и да са от тях. Съпричастността на подс. С. към инкриминираната престъпна дейност не е изводима единствено от обясненията на подс. П. и Г., както възразява защитата му. Въззивният съд е обсъдил детайлно този въпрос (стр.278,279,306,308), като правилно е подчертал, че обясненията на двамата подсъдими не са колебливи, както твърди защитата, а достатъчно конкретни относно организацията, която подс. С. е създавал за извършване на телефонните измама, начина на формиране на невярната представа у пострадалите възрастни лица, че техни близки са причинили пътни инциденти, при които сериозно са пострадали други лица, както и че за да избегнат наказателна отговорност следва да се плати определена сума пари. Доказателственият анализ включва съпоставка на обясненията на П. и Г. за указанията, които са получавали от подс. С., с показанията на свидетелите таксиметрови шофьори (И., Я., А., Н.), осигурявали транспорт на подсъдимите, с показанията на пострадалите относно измамния начин, по който подсъдимите са се представяли, с ВДС, събрани от експлоатацията на СРС. Обясненията на подс. П., досежно инцидентното визуално възприемане на подс. С., са намерили потвърждение и в резултатите от проведеното претърсване в дома на последния и установяване на автомобил от същата марка и с регистрация, посочени от подс.П. Подс. С. е разпознат от подс. П. и подс. Г., като лицето, представящо се в телефонните им разговори като „С.“, при воденето на наказателно производство пред РС Ямбол по сходно обвинение по чл.210 НК. Въпреки че изготвената и приета по настоящото дело фоноскопска експертиза не касае пряко идентификацията на гласа на подс. С. (подсъдимият е отказал да предостави сравнителен материал), същата е анализирана от въззивния съд в единство с останалите доказателства, за да провери обясненията на подс. Г. и П., да мотивира с достатъчна прецизност извода, че именно С., представяйки се първоначално като „С.“, е провеждал телефонните разговори с тях и с пострадалите. Налице са твърде изобилни доказателства, които са отчетени законосъобразно от апелативния съд, за да се мотивира извода относно авторството на деянията и той не е направен единствено на базата на „оговор“. Несподеляемо остава възражението на подс. С. относно неизпълнени указания дадени в предходното касационно решение, доколкото част от тях касаят обясненията на подс.П.. Направеният от апелативния съд доказателствен анализ преодолява констатираните пропуски и процесуални нарушения, допуснати при първото разглеждане на делото. Указанията на касационната инстанция са изпълнени и са ценени единствено процесуално допустими доказателства, в това число обясненията на подс. П., дадени в съдебна фаза и тези, дадени на ДП т.18, л.46, като не са включени в доказателствената маса обясненията, дадени по друго дело, а именно по ДП 76/2010г. Установените от първия касационен състав процесуални пропуски относно кредитираните протоколи за разпознаване са законосъобразно преодолени от настоящата въззивна инстанция. Авторството на деянието по чл.321 е изведено от въззивния съд и на базата на спецификата на вторичната престъпна деятелност, която разкрива еднотипност в действията на подсъдимите, определено насочена към постигане на целения престъпен резултат. Може да се направи крайният извод, че достоверността на съобщените от подс. П. и Г. факти е потвърдена и от останалите доказателствени източници, които макар и по косвен път са свързани с предмета на доказване и подкрепят извода, че именно подсъдимият С. е участвал в извършване на престъпленията по чл.321 и чл.210 НК. Законосъобразно осъществената аналитична доказателствена дейност на съда, при спазване изискванията за обективност и всестранност е довела и до правилното приложение на закона, вследствие на което подс. С. е признат за виновен и осъден по обвиненията по чл.321 и чл.210 НК. Относно възраженията за нарушения на материалния закон в жалбата на подс. И.: Подс. И. оспорва съставомерността на деянието, за което е признат за виновен и осъден от апелативния съд, като прави възражения, че не се е облагодетелствал материално от престъплението и единствен е върнал паричната сума на пострадалия А.. В настоящия случай обективните и субективни признаци на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс. И. са законосъобразно установени от въззивния съд. Изложени са мотиви относно времето, мястото и начина на осъществяване на продължаваното престъпление. Двете деяния, включени в неговата рамка, са фиксирани с нужната категоричност, като за това са изложени изчерпателно мотиви, аргументирани с надлежно събрани доказателства. Изрично е обърнато внимание на времето, през което е осъществено деянието с пострадал св. А., като въззивният съд детайлно и по часове и проследил действията на подсъдимите. Това е довело и до изричното уточнение, че деянието е осъществено от 22.04.2012г. до около 01,00ч. на 23.04.2012г., без по този начин да се засягат негативно правата на подсъдимите (стр.339 от въззивното производство). Прецизирана е ролята на подс. И., като е уточнено, че същият единствено е поддържал заблуждение у двете пострадали лица - св. А. и св. Р., което е било вече възбудено от подсъдимия С., а именно, че техни близки са предизвикали пътен инцидент, при който има пострадали хора и за избягването на наказателна отговорност следва да се плати определена сума пари. Престъплението е извършено при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.2 НК, като аргументите на въззивния съд, за да приеме, че е налице предварителен сговор между подс. И. и подс. С., са правно издържани. Координирането на действията между тях, следването на начертан план с разпределение на ролите, и не на последно място - предходната им сходна престъпна деятелност, законосъобразно са мотивирали изводите относно субективната страна на деянието. Без правно значение е дали подсъдимият лично се е облагодетелствал от парите, получени от пострадалите лица чрез измама. Въпреки това, в конкретния казус са налице достатъчно категорични доказателства, правилно интерпретирани от въззивния съд, които са мотивирали заключението, че подс. И. е получил част от парите, взети от пострадалите чрез телефонни измами. Възстановяването на сумата, с която е причинена имотна вреда на св. А., не изключва наказателната отговорност на подс. И.. Законодателят не е предвидил такава възможност, нито е налице наказателен състав, третиращ деянието като по-леко наказуемо. Въззивният съд е изложил аргументи и защо не би могло да се оцени стореното от подс. И. като маловажен случай, като с изложените доводи настоящият съд се съгласява напълно. Нарушение на материалния закон се твърди и при определяне наказанието на подс. И. и по-точно при активиране на отложеното такова по реда на чл.68 НК. Защитата е на мнение, че е изтекла абсолютната давност за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 640/2008г. по описа на РС Велико Търново. Възражението е направено и пред апелативния съд, който правилно го е отхвърлил като неоснователно. В посочената присъда по въпросното дело на районния съд на подс. И. е било определено условно наказание - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила - 05.07.2008г. Безспорно престъплението, осъществено от подс. И. по настоящото дело е в изпитателния срок - 22.04.2012 до около 01,00ч. на 23.04.2012г. и на 15.06.2012г. Давността по чл.82, ал.1, т.4 НК, на която защитата основава твърденията си за неправилно приложение на закона, не би могла да се приложи по начин, визиран в жалбата, тъй като всъщност са налице предпоставките на чл.82, ал.2 НК. В изпитателния срок на предходно осъждане подс. И. е извършил престъпление, което води и до активиране на отложеното му наказание съобразно разпоредбата на чл.68 НК. Въпреки несъгласието си с възприетите от първия въззивен съд аргументи, водещи до индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. И. при условията на чл.55 НК, настоящата въззивна инстанция, водена от забраната за влошаване положението на подсъдимия, с оглед липсата на протест, не е увеличила наказанието му. По-голяма снизходителност не би могла да се търси от подс. И. с оглед изложените отегчаващи вината обстоятелства. Не се открива и основание касационната инстанция да ревизира наказанието на подс. С. в по-благоприятна за него насока. Наказанието му е определено, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Изтеклият срок от време от извършване на деянието е оценен като единственото смекчаващо вината обстоятелство, но правилно не е дефиниран като изключително такова предвид процесуалното поведение на подсъдимия, станало причина за отлагане разглеждането на делото и удължаване на този срок. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. Г. - адв.М., заявява желание да се присъедини към жалбите на останалите двама подсъдими и формулира оплаквания за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. За да очертае правилно границите, в които се простира касационната проверка, следва да се отбележи, че присъединяване към касационна жалба не е предвидено в процесуалния закон, за разлика от възможността по чл.320, ал.6 НПК. Касационната инстанция разполага с правомощия да интервенира в атакувания съдебен акт по отношение на неподалия касационна жалба подсъдим единствено при условията на чл.347, ал.2 НПК - може да отмени или да измени присъдата или решението и по отношение на необжалвалия подсъдим, ако основанията за това са в негова полза. Това са хипотезите на: допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, неправилно приложение на материалния закон в благоприятна за необжалвалия подсъдим насока. При направената проверка на въззивната присъда касационната инстанция не констатира нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения по повод на подадените касационни жалби, а и не се установяват такива нарушения от категорията на съществените спрямо подс. Г., поради което няма основание да се променя произнасянето на въззивния съд в исканата от защитата посока. Въпросът за психическата годност на подсъдимия, относима към дефинирането му като наказателно отговорно лице е обсъдена, както по повод непълнолетието му при осъществяване на деянията през периода 2011г., така и с оглед данните за умствени и психологически дефицити. Установената по експертен път вменяемост на подсъдимия и способност на съзнава характера и значението на постъпките си и да ги ръководи е детайлно анализирана от въззивната инстанция, за да преодолее възраженията на защитата за липса на вменяемост (стр.344-345 от въззивното производство). Извън обхвата на чл.347, ал.2 НПК остава явната несправедливост на наказанието, за което пледира служебният защитник на подс. Г.. Оценката, която прави съдът относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, е строго индивидуална за всеки от подсъдимите и дори да се констатира явна несправедливост по отношение наказанието на един от тях, това не означава, че такава е налице и по отношение на необжалвалия. Ето защо поначало няма как да бъде удовлетворено искането на служебния защитник на подс. Г. за намаляване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав установи, че не са налице сочените в жалбите на подс. С. и подс. И. касационни основания и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 02.04.2021г. по ВНОХД № 371/2020г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.