Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр.София, 25.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 686 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената С. С. Н. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 19/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Изтъкват се доводи за поведение на член на съдебния състав, разкриващо предубеденост, за нарушения на процесуалните задължения при проверка на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за приложението на чл. 66, ал. 1 НК или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците (адв. М. и адв. И.) поддържат искането на осъдената по подробно развитите съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че по делото следва отново да се прецени възможността за условно наказание на подсъдимата. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 71 от 15.11.2012 г. по н. о. х. д. № 347/2012 г. Девненският районен съд е признал подсъдимата С. С. Н. за виновна в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от единадесет месеца лишаване от свобода; по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 НК е наложил наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода; по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за всяко от които при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание пробация. На основание чл. 23 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание от две години и единадесет месеца, първоначален общ режим на изтърпяване и затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е подсъдимата Н. да заплати обезщетение на гражданските ищци за причинени имуществени вреди и в нейна тежест е оставил разноските. Разпоредил се е и с веществените доказателства по делото. С решение № 52 от 21.02.2013 г. по в. н. о. х. д. № 19/2013 г. Варненският окръжен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. В подкрепа на същественото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в искането се твърди, че въззивният съд не е извършил цялостна проверка на присъдата и с аргумента за „процесуална икономия” не е взел отношение налице ли са предпоставките за осъждане по всяко едно от обвиненията. Доводите следва да бъдат възприети. Варненският окръжен съд се е задоволил напълно формално да посочи в мотивите на своето решение, че фактическата обстановка се подкрепя от всички доказателства, които районният съд надлежно е проверил; че споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните доказателства; че заради „процесуална икономия” няма да преповтаря установените факти по делото. От мотивите на присъдата обаче не личи Девненският районен съд прецизно да е изпълнил процесуалните си задължения, тъй като липсват съображения, разкриващи анализ на събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът е пресъздал абсолютно дословно обвинителния акт. Не се установява да е обсъждал доказателствените материали, внимателно да ги е анализирал и да е изложил подробно съображенията, поради които е направил заключение, че възприетите фактическите положения са доказани по несъмнен начин. Липсват и собствени мотиви защо съдът приема, че съответно извършеното деяние от подсъдимата Натова покрива в обективно и в субективно отношение съставомерните признаци на престъплението. Принципно въззивният съд може да инкорпорира съображенията на първоинстанционния съд, когато те са съвместими с неговите собствени, поради което и в мотивировката на съдебния си акт да бъде по-лаконичен. Това обаче е възможно, ако първоинстанционният съд реално е изследвал основните въпроси по делото и сам е мотивирал коректно своето решение. Неизпълненото задължение от въззивния съд да изложи признатите за установени по делото факти, от които произтича възприетата правна квалификация на всяко от деянията по повдигнатите обвинения няма нищо общо с изискването в наказателния процес за процесуална икономичност. Въззивният не е констатирал и не е отстранил съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд и е допуснал такива нарушения, което обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо става излишно да се обсъждат оплакванията на осъдената Н. за нарушение на правото на безпристрастен съд по чл. 6.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, извеждано от въпроси и реплики на председателя на въззивния състав, оставили впечатление за пристрастност както у подсъдимата, така и в процесуалния представител на гражданския ищец [фирма] (според писменото му становище - за свързаност на подсъдимата с други престъпления и основателна причина за съмнения в чистото й съдебно минало), съответно и довода за отказ на достъп до звукозапис на проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд. Поначало условието за безпристрастност на съда по чл. 6.1 от Конвенцията безспорно налага на съдиите да се въздържат от всякакви прояви, които биха могли да породят основателно съмнение в личната им безпристрастност при разглеждане и решаване на делото. Безпредметно е да се излагат и съображения по наведените аргументи за наказанието, които следва да бъдат аналитично преценени при новото разглеждане от друг съдебен състав на Варненския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 19/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 52 от 21.02.2013 г. по в. н. о. х. д. № 19/2013 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския окръжен съд от съдебно заседание Настоящето решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: