Р Е Ш Е Н И Е № 113 София , 18.07.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 285 /2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби от подсъдимите Л. И. С., Ю. М. М., Л. М. Ш. и от защитника на подсъдимия И. А. С. адвокат Х. Б. против решение № 1 от 10.01.2019 г. по внохд № 424/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата от Л. И. С. се излагат съображения за непълнота на доказателствата поради на липса на процесуална активност от разследващите органи и съда, с която е ограничено правото му на защита. Според жалбоподателя не са положени усилия да се намери лицето, което го е склонило към извършване на престъпление от общ характер чрез отправяне на заплахи . Касаторът намира, че е наложено явно несправедливо наказание, тъй като смекчаващите отговорността му обстоятелства са останали недооценени. Настоява за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото или за намаляване на наложеното наказание от касационния съд. В жалбата от подсъдимия Ю. М. М. се сочи, че атакуваното решение е „неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на закона”. Жалбоподателят твърди, че в процесуален план дейността на въззивната инстанция не е съобразена изцяло със законовите изисквания за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване. Изтъква, че предходните съдебни състави неправомерно са отказали да съберат доказателства за търсене на обективната истина, като са игнорирали данните относно лицето „И.” от П. и безкритично са се доверили на показанията на свидетеля с идентификационен номер 45. В жалбата е оспорена и процесуалната легитимност на използваните специални разузнавателни средства и получените чрез тях веществени доказателствени средства. Въззивното решение е критикувано и поради липса на мотиви, тъй като не съдържа отговор на направените от защитниците възражения. In fine касаторът се позовава на явна несправедливост на наложените наказания, които определя като несъответни на целите на наказателната санкция по чл. 36 от НК. С изложените аргументи се обосновават две искания при условията на алтернативност - въззивното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд или да се измени, като се намалят размерите на наказанията лишаване от свобода и глоба. В жалбата от подсъдимия Л. М. Ш. се цитират касационните основание на чл. 348 , ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът навежда доводи за нарушаване на чл. 303, ал. 1 от НПК поради неправилни, базирани на предположения заключения на съда „относно пълнотата и обективността” на показанията на свидетелите с тайна самоличност и на свидетелите – полицейски служители. Жалбоподателят обосновава схващане, че съдът е подходил принципно погрешно при проверка на обективността и надеждността на доказателствените източници, поради което не е стигнал до убедителни изводи за вината на подсъдимия Л. М. Ш.. В писмени бележки пред касационния съд защитниците на този подсъдим адвокатите М. В. и Д. К. доразвиват изложените оплаквания. След подробно изложение на установените по делото факти, срещу които принципно не възразяват, те оспорват извода за съпричастност на подзащитния им в инкриминираната дейност поради инцидентната му роля на шофьор. На следващо място се изразява несъгласие с интерпретацията на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, за която се твърди, че не държи сметка за каузалния принос на подсъдимия в изследваните събития и поставя Л. Ш. в по - неблагоприятно положение от останалите подсъдими. В жалбата от защитника на подсъдимия И. А. С. и допълнение към нея се аргументират касационните основания на чл. 348, ал.1, т 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Акцентира се върху анализа на доказателствения материал, който се окачествява като тенденциозен и погрешен. Нарушение на процесуалните правила касаторът вижда в кредитирането на показанията на свидетеля П. и на веществените доказателствени средства (ВДС) , придобити чрез експлоатация на специални разузнавателни средства. Независимо от тези оплаквания, при условията на алтернативност, се излагат и твърдения за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания и за неясна формулировка на правната квалификация на деянието. С изложените доводи се отправят три искания – да се отмени въззивното решение и подсъдимият С. да бъде оправдан; да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснати процесуални нарушения ; да се измени решението като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателите и техните защитници поддържат изразените становища. Прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение. Обръща внимание на изключително подробните мотиви на въззивния съдебен акт, в който са намерили отговор всички поставени от подсъдимите и защитниците им въпроси. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Пловдив с присъда № 40 от 20.04. 2018 г. по нохд №1333/2017 г. признал подсъдимите · Л. И. С. за виновен в това, че в периода 06.11.2016 г. – 20.12.2016 г., при условията на продължавано престъпление, в [населено място], в [населено място] и в района на бензиностанция „Е.” на АМ „Т.”, 122 километър, без надлежно разрешително като извършител и като помагач на Ю. М. М., Л. М. Ш. и И. А. С., последните като извършители, умишлено улеснил Ю. М. М. да разпространи високорисково наркотично вещество и умишлено улеснил Ю. М. М., Л. М. Ш. и И. А. С. да държат с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери на стойност 261 182,67 лева и сам разпространил и държал с цел разпространение такива, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, изр.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лева, като зачел задържането му в рамките на процеса · Ю. М. М. за виновен в това, че в периода 06.11.2016 г. – 14.12.2016 г. при условията на продължавано престъпление в [населено място] и в района на бензиностанция „Е.” на АМ „Т.”, 122 километър, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л. И. С. като помагач и Л. М. Ш. и И. А. С. като извършители държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества в особено големи размер на обща стойност 260 306,52 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лева, като зачел задържането му в рамките на процеса · Л. М. Ш. за виновен в това, че на 14.12.2016 г., в района на бензиностанция „Е.” на АМ „Т.” , 122 километър, без надлежно разрешително, като извършител, в съучастие с Л. И. С. като помагач и Ю. М. М. и И. А. С. като извършители, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размер на стойност 248 029,20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр.2, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000 лева, като зачел задържането му в рамките на процеса · И. А. С. за виновен в това, че на 14.02.2016 г. в района на бензиностанция „Е.” на АМ”Т.”, 122 километър, без надлежно разрешително като извършител, в съучастие с Л. И. С. като помагач и Л. М. Ш. и Ю. М. М. като извършители, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери на стойност 248 029,20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 , изр. 2 , вр. с ал. 1, изр. 1 вр с чл. 20, ал .2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000 лева, като зачел задържането му в рамките на процеса. Пловдивският апелативен съд с решение № 1 от 10.01.2019 г. по внохд № 424/2018 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения: По жалбата на подсъдимия Л. И. С. Касаторът и неговият защитник поддържат тезата, че съдът се e отклонил от задълженията си по чл. 107, ал. 2 от НПК като не е удовлетворил искането на защитата да се издири лицето „И.”, което чрез заплахи го принудило да извърши инкриминираното деяние. В жалбата се заявява, че за това лице е имало достатъчно информация и, макар да не е известно фамилното му име, свидетели знаели къде живее баща му и кой му е съсед. Според жалбоподателя при тези данни съдът е бил длъжен да проведе разследване за идентифициране и призоваване на „И.” дори по свой почин, за да изпълни ангажимента си към установяване на обективната истина съгласно чл. 13 от НПК. Настоящият съдебен състав не споделя позицията на касатора. Предходните инстанции не търпят упрек за бездействие, довело до нарушаване на правото на защита. Принципно върху съда не следва да се прехвърлят задължения, които процесуално са възложени на други участници в наказателния процес. Както е добре известно досъдебно производство се образува с постановление на прокурора или по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. След преценка, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора и когато той е убеден, че са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинение пред съда, съставя обвинителен акт. В неговите рамки се развива съдебната фаза на наказателното производство. Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл.14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му. Това изискване винаги търпи ограниченията на предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК и не може да се тълкува разширително до степен съдът да заеме процесуалното място на някоя от страните като се впусне в разработване на версии, свързани с наказателна отговорност на лица, по отношение на които не е повдигнато обвинение. В настоящия казус предходните съдебни състави правилно са осмислили функционалните си правомощия по чл. 27, ал.1 от НПК в светлината на чл.13 и чл.14 от НПК. Те са оценили съобразно чл. 107, ал. 3 от НПК значението на твърденията на подсъдимия С. за оказано от „И.” влияние върху вменената му престъпна дейност. Още първата инстанция е положила усилия да открие това лице на базата на всички съобщени от подсъдимия данни. За целта съдът изпратил нарочно писмо до МВР – гр. Перник с коректно изложение на информация за възраст, вид, занятие и местоживеене на издирвания. Според отговора от началника на Първо РПУ – гр. Перник (л.267 от досието на нохд № 1333/2017 г. на ОС - гр. Пловдив), извършената справка в информационните масиви на МВР, както и проведените беседи с жители на посочения район, не довели до установяване на „И.”. Тъй като част от защитниците изразили становище, че същото лице е сътрудничило на полицията и е познато на служителя под прикритие с идентификационен номер 45 ( свидетел с идент.№ 45) въззивната инстанция провела допълнителен разпит на последния. Свидетелят заявил, че не познава „И. от П.”. Апелативният съд задълбочил изследването, конституирайки като свидетели И. К. А. и К. М. Г., собственици на мобилни телефонни номера, на които подсъдимият С. заявил, че е разговарял с „И.”. И. А. категорично отрекъл да познава подсъдимия или да е предоставял другиму телефона си, като уточнил, че при задгранични командировки съхранява картата му в дома си. К. Г. не бил изслушан поради тежко здравословно състояние, изключващо комуникация. Резултатите от издирването на „И.” дали допълнително основание на съда да отхвърли както версията на подсъдимия за подбудителство, така и за провокация към престъпна дейност. С решаващо значение за тези изводи обаче е подробният, логичен и процесуално екзактен анализ на останалите доказателства и доказателствени средства, свързани с инкриминираните действия на подсъдимия С.. Той разкрил една добре планирана, целенасочена и базирана на широка мрежа контакти активност, свързана с държане и разпространение на наркотици. Убедително е изяснен финансовият мотив на подсъдимия да участва в инкриминираните деяния. Данните, съдържащи се в приложените ВДС , в показанията на свидетелите с идент. № 45 и идент. № 43, както и в част от обясненията на самия жалбоподател, не подкрепят представа за манипулиране на свободната му воля чрез принуда, осъществена както от „И.”, така и от свидетеля с идент № 45, който, като служител под прикритие с име „Т.” е имал ролята на клиент на С.. В тази връзка съдът е привел задълбочени доводи за непоследователност в обясненията на подсъдимия, описващи участието му в установяваните събития. В крайният им вариант, изложен на 23.03.2018 г., С. завил , че „И.” го притеснявал и заплашвал „пред роднините” с искане да му намери каптагон в продължение на осем месеца и накрая го запознал с клиента „Т.”, който обаче не го е тормозел. По делото не са събрани данни, че след свързването на С. с „Т.” т.нар.”И.” се е намесвал или изобщо е оказвал някакво влияние в последвалите инкриминирани сделки. Безспорно е обаче, че жалбоподателят е положил значителни усилия за тяхното организиране и реализиране, демонстрирайки познания, връзки и конспиративни умения. Ето защо съдът, при спазване на процесуалните правила, е извел фактически изводи относно подбудите на подсъдимия С., които установят самостоятелното им формиране. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложената санкция. При индивидуализиране на определените наказания лишаване от свобода и глоба предходните инстанции са обсъдили смекчаващите отговорността на подсъдимия Л. С. обстоятелства, при което правилно са стигнали до заключение, че те не са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Тази квалификация е възможна само тогава, когато натрупването на смекчаващи обстоятелства предпоставя значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката на съда е винаги конкретна и комплексна. В настоящия случай въззивната инстанция, противно на твърденията в касационната жалба, е констатирала смекчаващия характер на законосъобразното минало на подсъдимия и позитивните му прояви в семеен кръг и не е игнорирала значението на подробните му самопризнания като индиция за започнал процес на разкаяние и преоценка на поведението. Те са съпоставени с отегчаващите обстоятелства – продължителността на престъпната дейност, нейната активност, настойчивост и мащаби и са обусловили извод за превес на смекчаващите обстоятелства, но без екстремния коректив на чл. 55, ал. 1 от НК. В конкретизирания от предходните състави вид и размер определената на подсъдимия Л. С. наказателна санкция съответства на целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция, поради което не е налице основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за нейното смекчаване. По жалбата на подсъдимия Ю. М. М. Съображенията на съда, с които са отхвърлени доводите на защитата, са подробни, последователни и изчерпателни, поради което обобщаващото оплакване на касатора за липса на мотиви не намира потвърждение. Възраженията на М. относно спазването на процесуалния стандарт за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване, са несподелими. Те напълно се опровергават при внимателен прочит на въззивното решение. Част от доводите се свеждат до твърдения за неизяснено участие на лицето „И. от П.”, които вече бяха коментирани и отхвърлени по - горе във връзка с жалбата на подсъдимия Л. С.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че упрекът към съда за неправомерен отказ от разпит на свидетеля К. Г. не държи сметка за събраните данни за неговото здравословно състояние (л. 160 - стр.180). Актуалният здравен статус на свидетеля е установен с медицинско направление от 28.11.2018 г., адресирано до съдебните власти, в което е отбелязано, че пациентът страда от редица заболявания, довели до силно намалени слух и зрение и до невъзможност да пътува без чужда помощ. В същата насока са и данните от приложената докладна записка от служителя от ОЗ „Охрана”, на когото било възложено принудително довеждане на свидетеля. Той информирал апелативния съд, че Г. е трудно подвижен, с нарушено зрение, слух и говор и не е в състояние да провежда разговори и да пътува. По - важно е обаче да се отбележи, че въззивната инстация е обсъдила възможността да бъде изслушан К. Г. едва на второ място, като преди това е преценила необходимостта от неговия разпит. В мотивите към протоколно определение от 17.02.2018 г. е отбелязано, че с информацията от съдебното следствие пред първата инстанция, допълнена във въззивното производство съд чрез повторен разпит на свидетеля с идент. № 45 и разпита на свидетеля И. А., е постигнат достатъчен обем на доказателства относно „И.” и неговата роля в инкриминираната по делото дейност, което е основната причина да не продължават действията по неговото призоваване и изслушване. Тук се налага отново да се подчертае, в отговор на касационната жалба на подсъдимия М., че лицето „И.” се споменава единствено в обясненията на подсъдимия Л. С. и то в контекста на подбудител към неговата престъпна дейност. Не се твърди и няма данни, че и останалите подсъдими са били тормозени, заплашвани и мотивирани от това лице да се включат в сделки с наркотици. Нещо повече, в съдебно заседание на 23,03.2018 г подсъдимият М. заявил, че „аз И. не го познавам”. Касационната проверка не намери основания да оспори оценката на въззивния съд относно кредибилността на показанията на свидетеля с идент. № 45. Съмненията на подсъдимите и защитниците, продиктувани от сходство на съдържанието на разпитите на свидетеля пред различни органи, са изцяло преодолени чрез изслушването му по реда на чл. 141а от НПК. Използваната телефонна конферентна връзка напълно е изравнила правата на обвинението и защитата при разпита на служителя под прикритие. Подсъдимите и адвокатите им са имали и са използвали възможността да поставят въпроси и да правят съответни изводи от логичността и изчерпателността на отговорите. По този начин е изяснено, че свидетелят използва едни и същи подробни бележки – негово право, произтичащо от чл. 122, ал. 1 от НПК, а освен това разчита на професионално тренирани наблюдателност и памет. Ето защо съдът правилно е отказал да се съгласи със защитата, че свидетелят депозира показания по предварителен сценарий. Обратното не следва и от обстоятелството, че тяхното съдържание не верифицира обясненията на подсъдимия Л. С. относно „И. от П.”, а оше по-малко от зле разбраните (според адв.Г.) въззивни прения на адвокатите във връзка с показанията на служителя под прикритие. Ноторно е, че коментарите на защитниците не освобождават съда от задължението да проведе обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включващо и внимателна проверка всички доказателства по делото независимо от оценката им от страните. В конкретния казус въззивният съд е спазил това изискване и е обсъдил подробно и задълбочено показанията на свидетеля с идент. № 45 в общия доказателствен контекст, отговаряйки на всички възражения на адвокатите относно тяхната достоверност, повторени и пред настоящата инстанция. Неоснователни са и оплакванията на защитника на подсъдимия М. за недопустимост на веществени доказателствени средства, получени чрез специални разузнавателни средства (СРС), поради нарушена процедура по разрешаване на прилагането им. Касационната проверка не намира, че чрез изброени в жалбата отклонения от процедурния ред за искане и даване на разрешение за СРС е компрометиран процеса на тяхната експлоатация, предпоставил опорочаване на събраните ВДС. Още от първата инстанция е установено, че исканията са отправени до съответния съд според актуалното към момента обвинение, а разрешенията съдържат изискуемите легални атрибути. В частност, в тях са изложени, макар с лаконичен изказ, както съображения за допустимост на исканите СРС, така и достатъчно данни за времевия им обхват чрез вписване в графата „считано от... ”. Разбирането на защитата, че се дължи посочване и на часа, от който се разрешава приложението на СРС, надхвърля изискванията за съдебния контрол върху тях, а освен това не е съобразено с техническите механизми за приложението им. Същото важи и за претенцията в искането да бъде фиксиран точен ден и час за започване на експлоатация на СРС, което не кореспондира с предвидения ред за тяхното разрешаване. Обобщено, при събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, които могат да се субсумират под текста на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В касационната жалба на подсъдимия Ю. М., макар само риторично, отново се повдига въпросът за наличие на провокация към извършване на престъпление. Важността на неговия отговор въпрос обяснимо е ангажирала вниманието на предходния съдебен състав. На стр.31 - стр.35 от въззивното решение той е изложил подробни съображения защо намира тази версия за неосъществена. Несъмнено общественият интерес от борба с престъпността не оправдава използване на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление от страна на служител под прикритие, тъй като това изначално би изложило обвиняемия на риск да бъде лишен от справедлив съдебен процес. Вж. Решение № 457 от 15.01.2015 г. по наказателно дело № 1225/2014 г., второ наказателно отделение на ВКС, Решение № 160 от 11.02. 2019 г. по нд № 744/2017 г., второ наказателно отделение на ВКСи цитираната там практика на ЕСПЧ Въззивният съд внимателно е обсъдил всички доказателства по делото, относими към разграничаване на подстрекателството към извършване на престъпление от страна на полицията от законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства като разследване чрез служител под прикритие и доверителни сделки. Установено е, че акцията под прикритие е предизвикана от оперативна информация за развивана от подсъдимите С. и М. дейност по разпространение на наркотици, която е намерила потвърждение в процеса чрез събраните данни за предходни сделки и контакти на подсъдимите. Операцията била планирана и били получени всички легални разрешения за нейното провеждане с ясни параметри на полицейското участие. По делото няма данни служителят под прикритие „Т.” да е оказвал под някаква форма натиск върху подсъдимите за извършване на престъпна дейност. Доказателства за противното не могат да се извлекат и от обясненията на подсъдимия С., че той и негови близки били тормозени и заплашвани от „И.” , а последният бил лицето, което го запознало с „Т.”. При цялата непоследователност на позицията на С., обсъдена по повод на неговата жалба, тя не съдържа твърдение, че „Т.” е действал от името или в полза на „ И.”. Напротив, констатирана е доброволна, целенасочена и белязана с голяма инициативност дейност на С. по свързването на служителя под прикритие с подсъдимия М., предлагане, търсене и намиране на наркотици с различен характер и качество, предоставяне на мостри и осигуряване на крайна доставка. В нито един момент агентът под прикритие не е надхвърлил пределите на допустимата намеса при разследване на престъпна дейност, за която е имало предварителна информация, и не е упражнил такова въздействие върху подсъдимите С. и М., която да ги е мотивирала да извършат деянията, за които са предадени на съд. Неоснователно е и в твърдението за явна несправедливост на наложените на Ю. М. наказания. Посочените в касационната жалба смекчаващи обстоятелства - утежнено семейно положение и влошено здраве на съпругата му, която сама се грижи за две непълнолетни деца, са обсъдени и разумно оценени в съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тук е място да се подчертае, че незаконосъобразно въззивният съд е обсъждал в контекста на лоши характеристични данни предходни осъждания на подсъдимия, за които той реабилитиран. Настоящият съдебен състав изразява становище, че по силата на чл. 85, ал. 1 от НК за съда възниква безусловна забрана след реабилитация на подсъдимия да отчита същото осъждане при индивидуализация на наказанието. Вж решение № 426 от 03.02.2009 г. по нд № 398/2008 г.на ВКС , второ наказателно отделение, решение № 40 от 12.03.20113 г. по нд № 2159/2012 г. на ВКС , второ наказателно отделение, решение № 217 от 01.06.2015 г. по нд№ 413/2015 г. на ВКС, второ наказателно отделение,решение № 459 от 11.02.2015 г. по нд № 1462/2014 г. на ВКС , трето наказателно отделение, решение № 191 от 17.10.2016 г. по нд № 879/2016 г.на ВКС , второ наказателно отделение решение № 263 от 17.11.2017 г. по нд № 936/2017 г. на ВКС , второ наказателно отделение, решение № 327 от 26.01.2018 г. по нд № 111/2017 г. , второ наказателно отделение и др., както и П., И. Съдебни подходи към чистото съдебно минало на извършител на изключително тежко престъпление при индивидуализацията на доживотен затвор без замяна , Сборник доклади от научна конференция, проведена в София на 29.02.2016 г., Университетско издателство „Св К. О.” 2016 г.,стр.184-199 Тази констатация не се отразява върху крайния извод на въззивния съд за значителен превес на смекчаващите обстоятелства, което е обусловило и определяне на наказание лишаване от свобода близо до легалния минимум и глоба в най-малкия размер, предвиден в санкционната част на чл. 354а, ал. 2, изр. 2 от НК. В заключение, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и извършителя и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. По жалбата от подсъдимия Л. М. Ш. Защитата на касатора отстоява позиция за недоказаност на обвинението по отношение на Л. Ш.. Част от възраженията относно процесуалната годност на показанията на свидетеля с идент.№ 45 и издирването на „И. от П.” вече бяха разгледани по повод жалбите на подсъдимите С. и М.. В касационната жалба от защитника на Л. Ш. адвокат Е. се внася уточнение относно процесуалния подход на проверка на свидетелските, приложен от въззивния съд. Той се атакува като предубеден, нелогично субективен и „благосклонен”(към показанията на полицейските служители). Касационният съдебен състав не се съгласява с тези оценки. Вътрешното убеждение на съда по фактите не почива на произволни съждения или на избирателно подбрани и непроверени доказателствени източници. Точно обратното личи от мотивите на обсъждания съдебен акт. Информацията, съобщена от свидетелите с идент. № 45 и идент. №43, както и от полицейските служители Х. и П., е коментирана задълбочено и детайлно във връзка с данните от веществените доказателствени средства от доверителните сделки, от приложените протоколи за СРС относно комуникациите между подсъдимите и, не на последно място – от обясненията на подсъдимите С. и М.. Не се установява игнориране или превратно възприемане на доказателства, които биха ползвали подсъдимия Ш.. Въззивният съд е поправил грешката на първата инстанция и е изключил от доказателствената съвкупност т.нар. оперативни беседи, проведени от свидетеля Х. с подсъдимите М. и С., но правилно е заключил, че и без тях обвинението е доказано по несъмнен начин. Обективността на показанията на свидетеля П., който наблюдавал действията на подсъдимия Ш. на 14.12.2016 г., също е била подложена на задълбочена проверка. На стр. 27 и сл. от въззивното решение се съдържа отговор на възражението на защитата, че полицаят П. не е могъл да възприеме изложените от него факти от заявеното двадесетметрово отстояние. Съдът правилно е коментирал, че точното местоположение на свидетеля в конкретния казус е относимо към техническите параметри на наблюдението и описанието му е резултат на субективно възприятие и пространствена ориентация. Те не оказват влияние върху достоверността на дадените показания, защото не се установява, че свидетелят е бил лишен от видимост към паркинга на магистралното заведение „Х.” и случващото се там между подсъдимите С. и Ш.. Най-сетне въззивната инстанция се е доверила на казаното от П. едва след като го е съпоставила с показанията на свидетеля с идент.№ 45 и е установила убедителна еднопосочност. Версията на защитата, че подсъдимият Ш. е бил в пълно неведение относно сделката на 14.12.2016 г., тъй като е имал единствено роля на шофьор на М., е отхвърлена поради доказателствена и логическа несъстоятелност. Установено е по делото, че Л. Ш. е присъствал при разговорите между подсъдимия М. и служителя под прикритие и размяната на мостри от наркотици на 14.12.2016 г. Малко по – късно той лично участвал при разтоварването на 8 267, 64 грама амфетамин от колата на подсъдимия И. С. в багажника на лекия автомобил „Ф. г.”, където те били намерени на финала на операцията. Двете предходни инстанции са обърнали внимание на особено показателни детайли, свързани с обвързаността на касатора с инкриминираната престъпна дейност. Ш. е настоявал пред свидетеля с идент. № 45 да каже на „получателя” по сделката, че наркотикът в багажника е в две торби – факт, който му е станал известен точно при претоварването. Пак при Ш., на ползвания от него телефон, постъпвали съобщения, сочещи на координация за доставка на уговореното количество каптагон между него, подсъдимия С. и трето, неидентифицирано лице. Възприетата от проверяваната инстанция фактическа обстановка изключва основателност на отправените от защитата искания за преквалификация та деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК, обосновавани със заявление , че Ш. не е имал никаква представа за количеството на превозвания наркотик и целта на държането му. Всеки елемент от установената инкриминирана дейност на жалбоподателя недвусмислено показва, че той е участвал в сделка с наркотик, който е следвал път на разпространение и в един момент се е намирал в негова фактическа власт. В отговор на защитата следва да се повтори, че в съобщенията до Ш. фигурира цифрата 8.5 относно подготвена и потеглила пратка, което е близо до намерените 8 267 грама каптагон, а освен това, именно Ш. е посрещнал С. и е преместил наркотика в колата на М.. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Защитниците на подсъдимия акцентират върху малкия му каузален принос в сравнение с дейността на останалите подсъдими, които са наказани със сходни по тежест санкции. Въззивният съд не търпи упрек в нарушаване на принципната разпоредба на чл. 21 , ал.1 от НК. Той е диференцирал отговорността на всеки от съучастниците, отчитайки характера и степента на тяхното участие. Л. Ш. е наказан по-леко от помагача Л. С. и съизвършителя М. (последният е санкциониран за продължавано престъпление, в чийто състав попада и извършеното в съучастие с Ш. на 14.12.2016 г.), но еднакво тежко с И. С., който също е ангажиран само с едно престъпно деяние. И за Л. Ш. е прие приет значителен превес на смекчаващите обстоятелства, намерил отражение в индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода само с година над легалния минимум, а за наказанието глоба – в минималния, предвиден от законодателя размер. Искането на защитата за смекчаване на санкцията не държи сметка за точно преценената обществена опасност на деянието и дееца, предпоставени, от една страна, от мащаба за престъпното посегателство, надвишаващ четири пъти параметрите на приложената квалификация за особено големи размери, а от друга – от проявените от жалбоподателя конспиративност и комбинативност при организиране на сделката, сочещи на изградени престъпни умения, като към тях, по вече изложените причини, не следва да се прибавя негативната оценка на предходни осъждания, за които е настъпила реабилитация. По жалбата от защитника на подсъдимия И. А. С. Касаторът атакува въззивното решение основно с аргументи за некачествена проверка за достоверност на показанията на свидетеля П., чиято неоснователност вече бе коментирана по жалбата на подсъдимия Ш.. Изтъкваната възможност да се съберат допълнителни доказателства чрез записи на охранителни камери и „разпит на полицейските служители, участвали в задържането” не е от естество да предизвика съмнения в достатъчността на събрания по делото материал, ангажиращ наказателната отговорност на И. С.. Жалбата не държи сметка за доказателствения потенциал на показанията на свидетеля с идент № 45, който се е намирал в заведението „Х.” при пристигането на лекия автомобил „Ф. Г.”, управляван от С., и наблюдавал поведението на подсъдимия Ш.. Последният бързо излязъл на паркинга и там попаднал в полезрението на свидетеля П., който го видял да се прегръща със С. и да премества пакет от неговата кола в тази на М.. Това поведение е синхронично с намерените в телефона на Ш. текстови съобщения, сочещи на координиране на движението на С. с посрещането му от Ш.. Точна тази неслучайна организираност е дала основание на предходните състави да заключат, че С. не само е знаел какво превозва, но и кому и къде да го предаде. В рамките на съдебното производство отговорно е проверена и версията на подсъдимия, че е пътувал в С. България да купува орехи. Изисканите от АПИ справки изключват подобен маршрут на лекия автомобил на подсъдимия в деня на престъплението. Неприемливо е и възражението, че обвинението е неясно, тъй като не идентифицира по достатъчно ясен начин местоизвършването на инкриминираната дейност. Материалите от досъдебното производство, както и обвинителния акт, не дават основание за съмнение, че за подсъдимия е останало неизвестно в какво е обвинен. Коментираното в този аспект заведение „Х.” не би могло да бъде сбъркано с насрещното му със същото име, тъй като е описано като мястото, където С. се е срещнал с Ш. и М. т.е освен наименованието има и допълнителни пространствени маркери . Относно обвинението за липса на престъпна дейност на бензиностанция „Е.” след претоварването на каптагона следва да се подкрепи коментара на въззивния съд, че държането не изисква непрекъсната фактическа власт, която, при определени обстоятелства, може да се осъществява и чрез другиго. Напълно произволни са разсъжденията на касатора относно дефекти в обвинението, обусловени от неправилна и твърде обща квалификация по чл. 354а, ал. 2 от НК. Цифровото изписване на престъпния състав е предшествано от описателна част, която изключва неведение за правната рамка на обвинението. Пълнотата на изложение изисква да се отбележи, че по отношение на подсъдимия не е повдигано обвинение за разпространение на наркотични вещества на публично място, поради което и не е било необходимо да се разсъждава дали паркинга на заведението „Х.” има тази характеристика. Неоснователни са и възраженията на касатора относно справедливостта на определената санкция. При индивидуализация на включените в нея наказания въззивният съд е съобразил, че С. е бил главен изпълнител на деяние с висока степен на обществена опасност, обусловена от голямото количество и стойност на престъпния предмет. И за този жалбоподател важи казаното по - горе относно неправилното включване на осъждания, за които е настъпила реабилитация, сред отегчаващите обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства, припомнени в касационната жалба – семейни обвързаности и трудова ангажираност, са справедливо оценени в съвкупността от фактори по чл. 54 от НК, обуславящи отмерването на обема наказателна принуда. Приетият превес на смекчаващи обстоятелства е предпоставил наказания, тангентиращи към минималните размери, предвидени от чл. 354а, ал. 2 от НК. Не е налице несъответствие между тяхната тежест от една страна и обществената опасност на деянието и извършителя и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Наложеното наказание е адекватно на целите на чл. 36 от НК, поради което не е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 10.01.2019 г. по внохд № 424/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.