Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 21.02.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2541 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, ал.2 по предявен от Ц. Н. П. и Д. Г. П. иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 2-2675 от 23.01.2014г. по в.а.д. № 2675/2014г. на Арбитражен съд „А. Ю.”С.. В условията на евентуалност се иска отмяна на същото арбитражно решение на основанията по чл.47,ал.1, т.2, т.4, и т.6 ЗМТА По изложени в исковата молба, постъпила в съда на 16.10.2017г. съображения и допълнителни уточнения, направени с молба от 08.11.2017г., ищците обосновават нищожността, съответно наличието на основанията за отмяна на арбитражното решение. Поддържат, че въз основа на постановеното в арбитражното производство решение, с което са осъдени да заплатят на [фирма] главница и законна лихва - неизпълнено задължение по договор за револвиращ заем от 19.07.2011г. и разноски за арбитражното производство, дружеството кредитодател се е снабдило с изпълнителен лист. По образуваното изпълнително производство Ц. П. получила на 25.08.2017г. покана за доброволно изпълнение. Такава покана Д. П. получил на 09.10.2017г. Преди връчването на този документ ищците не са били уведомени за арбитражния процес, поради което поддържат, че молбата им по чл.48 ЗМТА е подадена в срок. Ответникът [фирма] в писмения отговор признава иска и моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение без да се разглеждат поддържаните от ищците основания за неговата отмяна. Моли на основание чл.78,ал.2 ГПК направените от ищците разноски да останат за тяхна сметка, тъй като са налице двете кумулативни изисквания за това: ответникът признава иска и не е станал причина за завеждането на делото, поради невъзможност към датите на завеждането на арбитражното дело и постановяване на арбитражното решение, да предвиди, че през 2017г. ще настъпи промяна в законодателството, която да доведе до нищожността. Поддържа евентуално възражение по чл.78,ал.5 ГПК. В открито съдебно заседание пълномощникът на ищата адв. Г. В. и на ищеца адв.В. М. поддържат исковата молба. Съобразно искането им, настоящият състав прие представените с исковата молба доказателства и приложи отговора на исковата молба. Едва след даване ход на устните състезания ищците заявиха становище за постановяване на решение при признание на иска. Ищцата претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Всеки от пълномощните иска насрещната страна да бъде осъдена да заплати възнаграждение за осъществено на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА безплатно процесуално представителство в размер на по 800лв. Оспорва се основателността на искането на ответната страна за приложение на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК За да се произнесе, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. намира следното: І. Молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок: По делото е приложено копие от решение № 2675 от 23.01.2014г. по арбитражно дело № 2675/2014г. по описа на Арбитражен съд „А. Ю.”С., с което Ц. Н. П. и Д. Г. П. са осъдени като солидарни длъжници да заплатят на [фирма] неизпълнено задължение по договор за кредит - договор за револвиращ заем - сумата 7 987.81лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение, арбитражни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Към исковата молба са приложени поканите за доброволно изпълнение по образуваното по изпълнителния лист, издаден въз основа на решение № 2675 от 23.01.2014г. по арбитражно дело № 2675/2014г. по описа на Арбитражен съд „А. Ю.”С., изпълнително дело. Поканата е връчена на Ц. П. на 25.08.2017г., а на Д. П. на 09.10.2017г. Спрямо тези две дати исковата молба е депозирана във ВКС в тримесечния срок. Както се посочи ответникът не оспорва, че е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. ІІ. Настоящият състав счита, че не следва да бъде постановено решение по чл.237 ГПК. Ищците не са заявили искането си за постановяване на решение при признание на иска преди даване ход на устните състезания. Отсъства своевременно направено от тях искане за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне с решение съобразно признанието. Поради това в откритото съдебно заседание се пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора /чл.143,ал.1 ГПК/, съдебното дирене бе приключено и бе даден ход на устните състезания. По тези съображения съставът на ВКС счита, че не е своевременно и надлежно сезиран с искане по чл.237 ГПК. Без да обсъжда дали принципно е допустимо в едноинстанционното и специфично производство по чл.47 сл. ЗМТА произнасяне по реда на чл.237 ГПК, приема, че следва да постанови решението си при условията на чл.235 ГПК. ІІІ. По същество искането за прогласяване недопустимостта на арбитражното решение е основателно и следва този порок на решението да бъде прогласен без да се обсъждат наведените основания за отмяната му. Предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /спор за дължими от ищците суми по договор за потребителски кредит/. По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на З. е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./. Въпреки, че първата фаза на процеса пред арбитража се е развил преди ЗИДГПК обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г., втората фаза по чл.47 ЗМТА се е осъществила в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА при действието на новите разпоредби на ГПК и ЗМТА, според, които потребителските спорове са неарбитриуми, поради което следващата от това нищожност на арбитражното решение трябва да бъде прогласена по реда на чл.47, ал.2 ЗМТА. ІV. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски по представен списък по чл.80 ГПК - на ищцата сумата 347.70 лв. заплатена от нея държавна такса. Ответникът следва да заплати на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на по 762.11лв. за оказано безплатно процесуално представителство от адвоката на ищцата Г. В. и от адвоката на ищеца В. М.. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие, с които всеки един от ищците е възложил процесуално представителство на адвокати В. М. и Г. В.. На основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА е договорена безплатна процесуална защита поради затруднено материално състояние. Минималният размер на възнаграждението по чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/ 2004г. при материален интерес 8 642.22лв. /сборът от сумите, за които е издаден изпълнителният лист въз основа на арбитражното решение/ е 762.11лв. При направено възражение от ответната страна по чл.78,ал.5 ГПК, което настоящият състав намира за основателно, искането за присъждане на възнаграждение за всеки един от пълномощниците за разликата до 800лв. е неоснователно. Неоснователно е искането на ответната страна за приложение на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК. Не е налице втората кумулативна предпоставка. Дружеството е станало причина за завеждане на настоящото дело, тъй като е продължило изпълнителните действия като взискател по изпълнителното дело и след влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. Поканите за доброволно изпълнение на ищците са връчени месеци след влизане в сила на законодателната промяна, която санкционира като нищожни арбитражните решения, постановени по обявените за неарбитрируеми потребителски спорове. Получаването на тези покани, с които ищците са узнали за постановеното арбитражно решение, е станало причина за иницииране на производството по глава седма от ЗМТА. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно решение № 2-2675 от 23.01.2014г. по в.а.д. № 2675/2014г. на Арбитражен съд „А. Ю.”С. Осъжда [фирма] да заплати на Ц. Н. П. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 347.70 лв. заплатена държавна такса за производството. Осъжда [фирма] да заплати на адвокат Г. В. В. от САК сумата 762.11лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Осъжда [фирма] да заплати на адвокат В. К. М. от САК сумата 762.11лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: