О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228     София,  13.05.2009г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на  тридесети април  , две хиляди и девета година, в състав :                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                   След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 155/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Областна дирекция на М. гр. Д. срещу определение №76/24.02.2009 год., постановено по ч.гр. д. № 130/2008 год. на Добричкия окръжен съд , с което се оставя в сила определение №38/22.01.2009 год. по гр.д. № 3260/ на Добричкия районен съд за прекратяване на делото поради неизпълнени указания на съда за заплащане на държавна такса. В касационната частна жалба се сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. В подкрепа на визираните основания , частният жалбоподател е представил решение №3 от 08.07.2008 год., по к.д. №3/2008 год. на КС на РБ, определение №7 по гр.д. № 2* на ВКС,ІІ ГО , определение №103 по гр.д. № 3446/2008 год. на ВКС, ІІГО, определение №11024 по адм.д. № 12075/2008 год. на ВАС, определение № 119 по т.д. №442/2008год. на ВКС, ТК,определение №269 по ч.т.д. № 258/2008 год. на ВКС, ТК Като основания за неправилност на обжалваното определение частният жалбоподател изтъква , че определението е немотивирано, неясно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- определение, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подпора на частните жалби, обуславящи разглеждането им по същество. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о., приема следното: Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото , в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,/т.1 /, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая жалбоподателят не формулирал съществения процесуален въпрос, който е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. От изложението в частната жалба обаче, може да се направи извод , че съществения процесуален въпрос по см. на чл.280,ал.1 ГПК , който се повдига, е дали държавата и държавните учреждения и в кои случаи се освобождават от заплащане на държавна такса. Този въпрос действително се решава противоречиво от съдилищата , в подкрепа на което се явяват и представените копия от решенията на различни по степен съдилища и възприетото от ДРС и ДОС разрешение на въпроса. Той е от значение и за точното приложение на процесуалния закон, поради което частната касационна жалба, следва да се разгледа по същество. Същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че предвид характера на спорното право, което е било въведено със предявения пред ДРС иск , Областната дирекция на М. като държавно учреждение дължи държавна такса. Първоначалната редакция на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК предвижда , че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса , освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила , считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ , постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавата или държавно учреждение , да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая съдилищата правилно са преценили, че обезщетението , което се претендира за това, че ищецът – дирекция на М. , гр. Д., е била лишена от ползването на имот – публична държавна собственост за периода от 09.08.20006 год. до 30.09.2007 год. , представлява облигационно вземане и има характер на частно държавно вземане , поради което О. на М. дължи внасянето на държавна такса. Вземането има частноправен характер, доколкото произтича от отношения между двете страни по спора, които са в условия на равнопоставеност и са гражданскоправни, като публично правния характер на собствеността на имота не обуславя и публично правен характер на вземането възникнало във връзка с неговото ползване. С оглед на изложеното, въззивният съд правилно е приел , че доколкото ищецът не е изпълнил указанията на районният съд да отстрани нередовността на исковата молба като внесе дължимата държавна такса, производството по делото правилно е било прекратено.. Предвид горното и на осн. чл. 278,ал.4 ГПК във вр. чл. 293,ал.1 ГПК, определението , с което ДОС е потвърдил прекратителното определение на Районен съд Добрич, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76 от 24.02.2009 год. по ч.гр.д. № 130/2009 год. на Добричкия окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76 от 24.02.2009 год. по ч.гр.д. № 130/2009 год. на Добричкия окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: