Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 09.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова …………………………………….......... в присъствието на прокурора Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 483 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. В. З. против решение № 229 от 7.07.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 249/2010 г. В жалбата защитникът е изтъкнал всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Твърди, че въззивният съд не е имал основание да изключи като недостоверни обясненията на подсъдимия относно поведението на пострадалия на пътното платно, поради което направеният извод за предотвратимост на удара е незаконосъобразен. В действителност при внезапното залитане на пътното платно пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, поради което липсва допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП. Изложени са и съображения за явна несправедливост на наказанието в подкрепа основно на тезата, че съдът, който няма това задължение, не е следвало да лишава подсъдимия З. от правото за управлява моторно превозно средство. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание защитникът (адв. Димитров) поддържа касационната жалба. Повереникът на частния обвинител намира, че жалбата е неоснователна. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становището, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, респективно да се остави в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 25.02.2010 г. по н. о. х. д. № 13/09 г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия В. В. З. за виновен в това, на 20.04.2008 г. на път между с. Самораново и с. Ресилово, общ Д., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. Г. – 4” с ДК№ Кн 9400 АС в нарушение на чл. 20, ал. 2, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Й. Г. Г., поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „в” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторното превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени разноските. С въззивно решение № 229 от 7.07.2010 г. по в. н. о. х. д. № 249/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия за нарушения по чл. 20, ал. 2, пр. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 116 ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакванията са насочени срещу фактическите констатации на съда относно механизма на пътнотранспортното произшествие. В тази връзка се твърди едностранчивост при оценката на доказателствата, тъй като безпричинно са били пренебрегнатни обясненията на подсъдимия З.. Така формулираният довод е бил изтъкван и пред въззивния съд, който грижливо е изпълнил процесуалните си задължения, като задълбочено го е обсъдил и е отхвърлил с аналитични и убедителни съображения. В рамките на суверенното си правомощие съдът е оценил обясненията на подсъдимия като недостоверни и се е доверил на показанията на св. П., данните от писмените материали и заключенията на експертите. При тези съображения, касационният съд не споделя доводите за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Не е налице и нарушение на закона. Въззивният съд е приел, че подсъдимият З. не е реагирал своевременно на опасността на пътя (пешеходец на пътното платно) чрез предвидените мерки за безопасност по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП при обективната възможност своевременно да я възприеме от разстоянието на видимост, осигурявано от късите светлини и да предотврати съставомерните последици. Констатациите на съда покриват неизпълненото задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП и в рамките на установените по делото факти правната квалификация е законосъобразна. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. С оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало на подсъдимия, положителни характеристични данни, частични самопризнания, ясно изразено съжаление и критична преоценка на собственото поведение) съдът е приел, че задължителните пробационни мерки са достатъчни при подходящия срок от една година и шест месеца за всяка от тях и при минималната периодичност от два пъти седмично по отношение на пробационната мярка по чл. 42, ал. 2, т. 1 НК. Така индивидуализирана, пробацията съответства на тежестта на престъплението, отговаря на данните за личността на подсъдимия З. и на целите по чл. 36 от НК. Разпоредбата на чл. 343г НК вменява в императивно задължение на съда да наложи наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а срокът, за който подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство адекватно държи сметка за липсата на стриктна дисциплина и пренебрежителното отношение към задълженията като водач на пътя. Предвид отсъствието на касационно основание въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1 , т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 7.07.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 249/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: