7 Р Е Ш Е Н И Е № 199 София, 03 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 554 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия А. Ж. Т. , адвокат В. К., против решение № 14 от 05.02.2014 г., постановено по внохд № 315/2013 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че обвинението срещу подсъдимия относно престъпления, засягащи В. С., не е доказано по безспорен и категоричен начин. Жалбоподателят твърди, че фактическите изводи на съда относно отвличането на пострадалата са неубедителни и се базират на неизследвани обстоятелства и противоречиви източници. На следващо място въззивното решение се атакува поради явна несправедливост на наказанието, произтичаща от неговата тежест, преценена като несъразмерна с обществената опасност на деянието и смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В заключение се отправя искане за оправдаване на подсъдимия или алтернативно, – за намаляване на наказанието лишаване от свобода до легалния минимум. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Варненският окръжен съд признал подсъдимия А. Ж. Т. за виновен в това , че 1.на 29.04.2012 г. отвлякъл лице, ненавършило осемнадесет години - В. Р. С., поради което и на основание чл.142, ал.2, т.3 вр. с ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет години 2.на 30.04.2012 г. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст - В. Р. С., поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години 3.в периода от 30.04.2012 г. до 02.05. 2012 г. в [населено място] и гориста местност в землището на същото село, в условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило осемнадесет години – В. Р. С., като го принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години 4.в периода от 30.04.2012 г. до 03.05.2012 г. в [населено място] и в гориста местност в неговото землище противозаконно лишил от свобода непълнолетната В. Р. С., като деянието продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142, ал.4, пр.2 вр. с ал.3 пр.3 вр. с ал.1 от НК от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години 5.в периода от 30.04.2012 г. до 11.07.2012 г. в землището на [населено място] , [населено място] и [населено място] държал огнестрелно оръжие без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1,пр.2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок четири години 6.на 19.06.2012 г. в гората на местност „С. л.” в землището на [населено място], област Варна, се съвкупил с лице от женски пол, С. Г. Н., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години 7.на 19.06.2012 г. в гората на местност „С. л.” в землището на [населено място] отнел чужди движими вещи - два броя мобилни телефони и СИМ карти, на обща стойност 98 лева , собственост на С. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години На основание чл.23,ал.1 от НК съдът групирал така наложените на подсъдимия наказания, като му наложил най-тежкото от тях - девет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът приспаднал от срока на наказанието лишаване от свобода времето, през което по отношение на подсъдимия се прилагала мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Варненският апелативен съд, наказателно отделение, с решение № 14 от 05.02.2014 г. по внохд № 315/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Съдържанието на жалбата и допълнението към нея предизвиква на първо място уточнения относно предмета на настоящата проверка. Тя е ограничена до тази част от решението, която третира посегателства срещу В. С.. Касаторът на няколко места отбелязва, че събраните по делото доказателства не подкрепят изводи за нейното отвличане и изнасилване. В тази връзка се налага да се припомни, че касационната инстанция не извършва анализ на доказателствените материали извън проверката за спазване на процесуалните правила при тяхното допускане, събиране, проверка и обсъждане.Този принцип на касационното производство изключва коментар на доводите на жалбоподателя за необоснованост на решението на предходната инстанция относно фактическата обстановка, с която тя е свързала заключение за съставомерност на деянията и тяхното авторство. Макар неясно формулирано в жалбата може да се открие оплакване за процесуални нарушения при оценка на доказателствените средства. Изтъква се, че показанията на пострадалата са фаворизирани без да са съпоставени с обясненията на подсъдимия Т. и на останалите свидетели, в които се съдържат данни, разколебаващи обвинението. Така изразено твърдението на касатора е неоснователно. Всички свидетелски показания са подложени на внимателна проверка за достоверност и са ценени според тяхната последователност и логическа обвързаност в контекста на целия доказателствен материал. На стр.10 и следващите от мотивите на атакуваното решение са изложени убедителни съображения защо въззивният съдебен състав дава вяра на информацията , съобщена от пострадалата, и отхвърля тази , върху която подсъдимият гради защитата си. Направеният анализ не доказва едностранчивост и необективност на обсъждането в отклонение от принципните задължения на съда по чл.13, чл.14 и чл.305 , ал.3 от НПК. Специално внимание е отделено на факта, че показанията на С., дадени пред съдия, са включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.281,ал.1, т.3 от НПК. Съдът е съобразил ,че в тази процедура за събиране на доказателства се съдържат известни ограничения за подсъдимия, който не е участвал в провеждането на разпита на свидетелката, защото се е укривал. Ето защо съдебният състав задълбочено изследвал въпроса дали липсата на непосредствено конфронтиране не е довело до принизяване на процесуалния стандарт за всестранност и пълнота на изследването на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото. Съдът установил, че данните в показанията на С. напълно и детайлно се подкрепят от информацията, съобщена от свидетелките К. , М. и К. М. и П. С.. Те са в унисон и със заключението от съдебномедицинската експертиза, която установила многобройни травматични увреждания върху тялото на пострадалата, съответстващи на описаните от нея актове на насилие.В същата насока са и фактите от следствения експеримент и огледите на местопроизшествие. Възраженията на касатора, че пострадалата е непълнолетна и с „лабилна психика”, което той свързва с колебания в поведението и с невъзможност да възприема и възпроизвежда правнозначими събития, правилно са отхвърлено от въвзивния съд. Свидетелската годност на пострадалата е проверена и потвърдена чрез експертно изследване, което изключило душевна болест и когнитивни затруднения. Инстанциите по фактите не са пренебрегнали и показанията на свидителите А., С. М. и Р. Р.,насочени към подкрепа на обясненията на подсъдимия за доброволност в контактите му с В. С.. Съдът отказал да им даде вяра след като установил противоречието им с останалите проверени доказателствени източници, както и поради връзките и зависимостите между свидетелите и подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира за концептуално неприемлив начина, по който защитата на подсъдимия оценява поведението на жертвата. Според касационната жалба В. С. не се е възползвала от възможността да се оплаче на близките на подсъдимия и да намери начин да избяга, поради което е показала съгласие с начина , по който била третирана от подсъдимия. Освен че не държи сметка за конкретиката на инкриминираните деяния, това разбиране прехвърля върху пострадалата от отвличане, лишаване от свобода, блудство и изнасилване отговорността за престъпните посегателства , извършени от подсъдимия. Жертвата не е длъжна да оказва физическа съпротива, да проявява изобретателност и да поема рискове, за да се противопостави или да преустанови престъпни ограничения или насилие. Достатъчно е да се констатира принуда, липсата на доброволност и взаимност. В настоящия случай е събран достатъчен доказателствен материал в подкрепа на тези обвинения. По несъмнен начин са установени физически наранявания и психическо сломяване на пострадалата, която, въпреки това, е събрала сили след три дни да издебне похитителя и да се спаси. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при спазване на процесуалните правила и не подлежи на ревизия. Изводът за авторството на деянията е изграден чрез доказателства , събрани по установения процесуален ред, които се отличават с несъмненост и достатъчност за разлика от версията на подсъдимия Т., оперираща с незащитени доказателствено и логически твърдения. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания. Изложеният в негова подкрепа довод за ниска степен на обществена опасност на деянията не кореспондира с обстоятелствата, характеризиращи всяко от тях. Подсъдимият е проявил престъпна упоритост, комбинативност и манипулативност , които обуславят висока степен на обществена опасност, отчетена от предходните инстанции. Смекчаващите отговорността обстоятелства са ценени по най-благоприятен за касатора начин, като неправилно сред тях са намерили място и предходните близки отношения между Т. и пострадалата. Тези контакти по никакъв начин не намаляват обществената укоримост на действията на подсъдимия. Напротив , те засилват негативната оценка за личността му, проявена в престъпленията към С. , тъй като показват собственическо и нехуманно отношение и ценностна система ,базирана на егоцентризъм и липса на емпатия. Наложените наказания са ориентирани към долната граница на санкциите, определени от законодателя, и всяко смекчаване би било несправедливо. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 05.02.2014 г., постановено по внохд № 315/2013 г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.