Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 08 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ив. И. и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2134/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдените Р. Г. С. и И. Д. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 457/2008 г. на РС Дупница, като бъде отменено решението по внохд № 403/2012 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил. В искането, подадено от двамата осъдени, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон със съображения, че подсъдимите не са автори на деянието. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения поради неизпълнение от съдилищата на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото – чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Във връзка с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК се прави оплакване за съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение поради липсата на мотиви – не са били изложени съображения във връзка с доводите на подсъдимите във въззивните жалби, не е било посочено какви факти се възприемат и въз основа на какви доказателства, не е било аргументирано осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението от всеки един от подсъдимите. В подкрепа на довода за явна несправедливост на наложените наказания се сочи липсата на съответствие с обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Прави искане за възобновяване на наказателното дело, като се претендира отмяна на въззивното решение на ОС Кюстендил по внохд № 403/2012 г. и съобразно констатираните пороци, да бъде постановен съдебен акт с който осъдените да бъдат оправдани, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В допълнително писмено изложение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК защитникът на осъдените допълнително развива доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с това, че диспозитивът на обвинителния акт не индивидуализира претендираната наказателна отговорност за всеки един от подсъдимите и с това, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви. Сочи, че алтернативно поддържа формулираните с искането други две касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция представляващият осъдените – адв. Д. М., моли да бъде възобновено наказателното производство, опирайки се на аргументацията в искането. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на искането за възобновяване, като излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Осъдените И. М. и Р. С. не участват в съдебното заседание. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била изменена от въззивната инстанция, като не е проверявана по касационен ред. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 52 от 25.04.2012 г., постановена по нохд № 457/2008 г. по описа на РС – Дупница подсъдимите И. Д. М. и Р. Г. С. са признати за виновни в това, че на 22.08.2007 г. около 18 ч., на поляна на около 200 м. от хижа „Седемте рилски езера”, обл. Кюстендил, в съучастие като съизвършители са причинили на П. Т. К. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца. По отношение на подс. Р. С. е постановено изтърпяване на наложеното наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. По отношение на подс. И. М. е постановено изтърпяване на наложеното наказание при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. На основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД И. М. и Р. С. са осъдени да заплатят солидарно на П. Т. К. сумата от 12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като е отхъврлен искът до пълния му предявен размер от 15 000 лв. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските. С решение № 72 от 23.05.2013 г., постановено по внохд № 403/2012 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, присъдата е била изменена, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода”, наложени на подсъдимите И. Д. М. и Р. Г. С., за изпитателни срокове от по четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Налице е релевираното от искателите основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, за отмяна на постановения въззивен съдебен акт по реда на възобновяването му. Изложените в искането доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на осъдените, поради липса на мотиви на решението на Окръжния съд, са напълно основателни. Първоинстанционната присъда, с която С. и М. са признати за виновни и осъдени по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е била обжалвана и от двамата осъдени, като във въззивните жалби са били изложени подробно оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на атакувания акт. В подкрепа на доводите за необоснованост са посочени съображения във връзка с анализа на доказателствата по делото, като е оспорен изводът за несъмнена и безспорна доказаност на фактите, обосновали ангажирането на наказателната отговорност на двамата осъдени. Развити са съображения за несъставомерност на деянието, както и такива – за явна несправедливост на наложените на двамата осъдени наказания. След като е бил сезиран с жалби от осъдените, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Това изобщо не е сторено от решаващия състав на Кюстендилски окръжен съд. Вместо това въззивният съд се е задоволил декларативно да посочи в няколко изречения, че „фактическата обстановка е била правилно изяснена от Дупнишкия РС”, че въз основа на логичния и последователен анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че М. и С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Единствено тези, изцяло декларативни и необосновани съображения са послужили за обосноваване на извод за неоснователност на жалбите по отношение на оплакванията за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на закона. По този начин съставът на Кюстендилския окръжен съд напълно е игнорирал задължението си като въззивна инстанция да провери изцяло правилността на атакуваната пред него присъда. При посочени конкретни доводи и оплаквания във въззивните жалби, Окръжният съд изобщо не е отговорил на обоснованите съображения на жалбоподателите. Те са възразявали срещу кредитирането на свидетелските показания на св. П. К. с аргументи за тяхната непоследователност и противоречието им с други доказателствени факти, на показанията на св. У. поради заинтересованост. Оспорвали са лишаването от доверие на показанията на св. А. М., Г., Р., Н., съдържащи оправдателни факти. Посочили са несъответствия между възприетите като достоверни свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на механизма на причиняване на увреждането на пострадалия. На тези конкретни доводи и възражения въззивният съд изобщо не е отговорил. Липсата на отговор по релевираните в жалбите срещу присъдата доводи съставлява липса на мотиви. При направени конкретни възражения във въззивните жалби, касаещи доказателствената обезпеченост на обвинителните факти и оспорването на авторството на деянието в лицето на двамата осъдени, въззивната инстанция е следвало да формулира изводи за това, дали правилно е била установена фактическата обстановка от първостепенния съд, както и собствени съображения за тези изводи. Следвало е да извърши преценка на правилността на доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като отговори на възраженията на жалбоподателите. Това изобщо не е сторено. Липсата на отговор на възраженията в жалбите срещу първоинстанционната присъда, неизвършването на проверка за нейната обоснованост и законосъобразност, като вместо това декларативно е изразено съгласие с фактическите и правни изводи, съставлява липса на мотиви на постановения въззивен съдебен акт. А липсата на мотиви е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, обосноваващо отмяната му по реда на възобновяването. Влезлият в сила въззивен съдебен акт изобщо не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. Доколкото присъдата е била изменена само относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК, окръжният съд е следвало да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, срещу фактическите и правни изводи в присъдата. Такива доводи са били изложени аргументирано, с оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост, за неправилно приложение на материалния закон. Във въззивното решение липсва не само обоснован отговор, а даже и споменаване на доводите в жалбите. След като не е обективирана извършената от въззивната инстанция дейност по проверка на правилността на невлязлата в сила присъда и не е отговорено на доводите на жалбоподателите, е налице пълна липса на мотиви и по този начин осъдените са били лишени от възможност да разберат защо възраженията им срещу правилността на обжалваната присъда не са приети, с което съществено е накърнено правото им защита по чл. 55 НПК. Съдържанието на въззивното решение не дава възможност както на страните, така и на касационния съд в производството по възобновяване, да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, доколкото не е налице обективирана в мотивите оценка на събраните доказателства, аргументиране на възприетите фактически изводи, обосноваване на изводите за съставомерност на извършеното от двамата осъдени. Липсват мотиви в решението и по отношение на осъществяването на правомощието на въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 3 НПК. Отлагането на изтърпяването на наложените на осъдените наказания „лишаване от свобода” е постановено без каквато и да е аргументация по отношение на наличието на основанията по чл. 66, ал. 1 НК и на преценката за поправянето и превъзпитанието на осъдените. Констатираната липса на мотиви на решението на въззивната инстанция не позволява на настоящия съдебен състав да извърши проверка на действителната воля на въззивния съдебен състав и да даде отговор на възраженията в искането, свързани с приложение на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК съставлява основание за възобновяване на наказателното дело. Нарушението на процесуалните правила е отстранимо чрез провеждане на ново въззивно производство, което налага отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Кюстендил. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 403/2012 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил. ОТМЕНЯ въззивно решение № 72 от 23.05.2013 г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.