1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 567 гр.София, 01.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1486/ 2020 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. С. срещу въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 106 от 12.02.2020 г. по гр.д.№ 470/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Еленски районен съд по гр.д.№ 266/ 2018 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], е предоставено на майката В. В. В.; местоживеенето на детето е определено при майката в [населено място], общ.Е.; определен е режим на лични отношения между детето и бащата Б. С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч в съботния ден до 18 ч в неделния ден и един месец през лятото; Б. С. е осъден да заплаща издръжка на детето в размер 140 лв, считано от влизане на решението в сила, със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; Б. С. е осъден да заплати 201,60 лв държавна такса, като е отхвърлен предявения от него иск за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето В. В.. Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да отстрани допуснато от първата инстанция нарушение, състоящо се в невъзприемане на експертно заключение относно наличие на синдром на родителско отчуждение без служебно да назначи нова експертиза и съставлява ли неизпълнението на това задължение на въззивната инстанция съществено процесуално нарушение; и материалноправен въпрос за значението на обстоятелството, при решаване на спор за родителска отговорност, че детето е възпитано в ценностите на християнството, а единият родител съжителства с лице от мюсюлмански произход и с такъв произход са лицата от неговото и на детето социално обкръжение. Ответната страна В. В. оспорва жалбата. Според нея поставените въпроси са неотносими към правния спор, разрешен с обжалваното решение. Евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните по делото не са сключили брак, но са живели под един покрив. От съвместното им съжителство се родило детето В.. През 2016 г. страните се разделили, като детето заживяло с майката, а контактите между баща и дъщеря се осъществявали в рамките на възможното. За времето, когато майката отивала на работа в чужбина, детето пребивавало при бащата. Понастоящем ищцата и детето живеели в [населено място], заедно с родителите на майката и нейния приятел. Ответникът живеел в свой дом в [населено място] с друга жена и нейното малолетно дете. При установени равностойни родителски качества на страните съдът приел, че интересът на детето изисквал то да остане в средата, където е отрасло. Раздялата на родителите било прекалено тежък момент за него и не следвало да му се натрапва още един (да свиква с новото домакинство на бащата, жената, с която живее и детето й, като бъде извадено от среда, в която живеело повече от четири години). Съдът посочил, че намира за недоказани твърденията, че майката манипулирала детето, защото при липсата на преки доказателства за това манипулирането не можело да се предполага. Посочил също, че макар вещото лице от психологическата експертиза да е направило констатации в тази насока, той намира отчуждаването на детето от бащата като резултат на конфликтните отношения между страните, а не поради манипулирането му от майката. Съдът не възприел заключението и в частта, в която вещото лице не намерило проблем от промяната на средата на детето, в случай че упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, без да назначи допълнителна или повторна експертиза. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът не е мотивирал решението си кому да предостави упражняването на родителските права нито с религиозните ценности на детето, нито със средата и религиозните ценности на лицето, с което майката понастоящем съжителства на съпружески начала. Отсъстват също така каквито и да е фактически констатации, свързани с религиозните ценности на детето или тези на съжителя на майката. Затова въпросът за значението на обстоятелството, при решаване на спор за родителска отговорност, че детето е възпитано в ценностите на християнството, а единият родител съжителства с лице от мюсюлмански произход и с такъв произход са лицата от неговото и на детето социално обкръжение, не може да бъде съотнесен към правните разрешения на въззивния съд. Процесуалноправният въпрос обаче е обуславящ и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 106 от 12.02.2020 г. по гр.д.№ 470/ 2019 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 15 лв (петнадесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: