Р Е Ш Е Н И Е   № 156   гр.София, 14 май  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 127/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалби от името на подсъдимите Б. С. П. и К. Х. Н. срещу потвърждаването от апелативния съд-Пловдив на осъдителната присъда спрямо тях от окръжния съд в същия град. Присъдата на първата инстанция - № 106 от 9 юли 2008 год. по нохд № 1045/2007 год., е за опита да бъде умъртвен Л. С. К., извършен на 15 август 1999 год. – престъпление по чл.115 във връзка с чл.18 и 20, ал.2 НК (още за съизвършителството между П). Първият подсъдим е наказан 10 години, а вторият – 11 години лишаване от свобода. Тези наказания са определени и като наказания за съвкупността от престъпления между опита за убийство и за нарушената неприкосновеност на жилището на Л. К. – последната пък престъпление по чл.170, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 НК (още заради участието в него на „две лица”), наказано с 2 години лишаване от свобода за двамата подсъдими. Освен да изтърпят определението им по-тежки наказания при строг първоначален режим, подсъдимите П. и К. са осъдени да заплатят солидарно обезщетението за причинените на пострадалия неимуществени щети в размер на 20 000 лева. Второинстанционното (въззивно) решение - № 270 от 26 ноември 2008 год. по внохд № 541/2008 год., е постановено пак по жалби от името на двамата подсъдими. И двата съдебни акта са втори поред. Първоначално постановената присъда също е била осъдителна, а наложените с нея наказания, съответно – по 6 години, по 2 години и общо – по 6 години лишаване от свобода; обезщетението е в размер на 10 000 лева. Първоначалното въззивно решение обаче е отменително – делото освен това е върнато за ново разглеждане с изричното уточнение, че апелативният съд уважава само „жалбите на двамата подсъдими”, а „Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна”. Общи в касационните жалби са позоваването на същественото нарушаване на процесуалните правила и явната несправедливост на наказанията, част от доводите на подателите им и отправените искания по изхода на делото – за новото му разглеждане или за намаляване на наложените по чл.115 НК наказания с приложението и на чл.55 НК (под предвидения в закона минимум); общо е и насочването на жалбите само към наказателната част на осъждането, и то по отношение само на отговорността по чл.115 НК. И в двете жалби процесуалната незаконосъобразност при осъждането на П. и Н. е видяна в погрешна формулировка в присъдата относно участието на подсъдимите в опита за убийство, която в решението е окачествена като техническа грешка, както и в други слабости при мотивиране на съдебните актове; в жалбата от името на Н. , специално, е обърнато внимание на законността на първоинстанционния съдебен състав и проведеното от него съдебно следствие. Посоченото само в жалбата от името на П. нарушение на материалния закон е обосновано обаче с доводи, които в другата жалба са отнесени към процесуалните нарушения – че отговорността не трябва да бъде за умишлено убийство, защото доказателствата в най-неблагоприятния случай сочат на непредпазливост към този резултат. Освен с несъобразяване при индивидуализацията на наказанията с обстоятелствата, конкретно отнасящи се за всеки от подсъдимите, в касационната жалба от името на П. се изтъква смекчаващото значение на продължителността на наказателния процес. Жалбите са поддържани в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът-единствената друга страна, взела участие в него – е за отхвърлянето им. След заседанието е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбите, изпратено по пощата от името на частния обвинител и граждански ищец. І. Върховният касационен съд намери, че жалбите са основателни само в следния смисъл. Пловдивският апелативен съд е потвърдил санкционирането на подсъдимите без да съобрази, че разглежда делото за втори път в тази инстанция, след като при първото му разглеждане е отменил присъдата на окръжния съд-Пловдив единствено поради основателността на подадените от тяхно име жалби; както се посочи вече по-горе, според въззивния съд, „Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна”. При това положение, ако горестоящият съд не беше върнал делото за ново разглеждане, той не би разполагал с правомощието „да увеличи наказанието” (по чл.337, ал.2, т.1 НПК), както е поискал от него жалбоподателят от името на частния обвинител. Със същото правомощие по аргумент за по-силното основание (per argumentum a fortiori) няма как да е разполагал и долустоящият съд при новото разглеждане на делото. Пловдивският окръжен съд, с други думи, в най-неблагоприятния за подсъдимите случай е могъл да им наложи същите по размер наказания като наложените им първия път, а Пловдивският апелативен съд – да ги потвърди. ІІ. По останалите въпроси, поставени в тях, жалбите са неоснователни. 1. За нарушение на закона (чл.348, ал.1, т.1 НПК) в случая поначало се говори неправилно (Проданов), защото предлаганите други правни квалификации на извършеното са неприложими с оглед на фактите, които съдилищата са приели за установени (между тях се включва и вината-умисъла,-която преди да бъде правен е фактически въпрос: вж. и р.116/99-І, Сб., с.137). 2.а. Фактите, които съдилищата са приели за установени, са, от друга страна, в съответствие с изискванията на процесуалния закон за тяхното доказване, на които изисквания също има позоваване, когато се говори за първото от касационните основания. В тази насока могат да бъдат окачествени като напълно неубедителни опитите жестокият побой над К. да бъде представен за изясняване на отношения от накърнено честолюбие, а завършването му само по една случайност не със смъртта на пострадалия – за резултат от липсващата воля на побойниците да я причинят. Неубедителни са, по-конкретно, и опитите да бъдат компрометирани свидетелските показания на майката на пострадалия, наблюдавала действията на подсъдимите, като недостатъците на възприятията й се обясняват с нейна недобросъвестност вместо с преживения ужас от преживяното. б. Неоснователни са също така претенциите за нарушаване на други процесуални изисквания: относно законността на съдебния състав в първата инстанция и реда на проведеното в нея съдебно следствие, както и относно мотивирането на присъдата. И на тези въпроси е даден отговор от въззивния съд, който касационната инстанция споделя. 3. Оспорването на справедливостта на наложените наказания е съобразено с размерите им, които ВКС определи по-горе в р.І като противоречащи на процесуалния закон. Може да се предположи, че отстраняването на допуснатото нарушение прави това оспорване безпредметно, особено като се имат предвид предишните въззивни жалби от името на подсъдимите, където, доколкото е искано, намаляването на наказанията е било свързано с приложението на по-благоприятен материален закон. ІІІ. Пристъпването на ограниченията при санкционирането на подсъдимите както от окръжния, така и от апелативния съд е форма на нарушаване на забраната да се влошава положението на обжалващия (за reformatio in pejus), която е гаранция за правото на защита и затова нарушаването й винаги е съществено нарушение на процесуалните правила. Отстраняването на нарушението не изисква обаче ново разглеждане на делото и може да се осъществи направо от ВКС при спазване на нарушеното процесуално правило (вж. още за това в р.95/99-00-І, Сб.2000, с.231, с уточнението, че в случая ВКС би се съгласил с налагането на по-тежки наказания). Макар при второто разглеждане на делото в предходните съдебни инстанции да е допуснато и второ процесуално нарушение – гражданската част от отговорността на подсъдимите също не държи сметка за отхвърлената като неоснователна първа въззивна жалба, за тази част от съдебните актове е неприложим чл.347 НПК, ал.1 – защото касационните жалби не я засягат (пледирането в съдебно заседание не отстранява пропуска), ал.2 – защото се отнася само до „необжалвалите подсъдими”, а не до „необжалваната част” на въззивния съдебен акт. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 270 от 26 ноември 2008 год. по внохд № 541/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, като намаля потвърдените с него наказания по чл.115 НК и за съвкупността по чл.115 и 170, ал.2 НК, на по шест години лишаване от свобода.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: