2 Р Е Ш Е Н И Е № 2 С., 20.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Ц. Н., като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 478/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. М. К., в качеството на кмет на Община-Я. чрез процесуален представител адвокат А. Б. против въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 408/10.08.2009 г., постановено по гр. д. № 639/2009 г., с което е потвърдено решение на РС-Разлог № 1261/17.04.2009 г. по гр. д. № 780/2008 г., с което Община-Я. чрез кмета на общината е осъдена да заплати на И. Р. Ц. ЕГН [ЕГН] от[населено място] сумата 5 832.05 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 95 работни дни /5 дни за 2003 г., 30 дни за 2004 г., 30 дни за 2005 г. и 30 дни за 2006 г./, ведно със законна лихва сумата, считано от 22.12.2008 г. до окончателното изплащане и 500 лв. разноски по делото, а по сметка на Районен съд-Разлог държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Касационната жалба, подадена от [община] съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и съществени процесуални нарушения-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация И. Р. Ц. не е подал писмен отговор. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 470/10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 478/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК , като е прието, че в противоречие с практиката на съдилищата, изразена с приложеното Р. № 42/25.02.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г., ВКС, ТК, въззивният съд се е произнесъл по принципния въпрос за доказателствената сила на счетоводните книги, като е приел за доказано оспорването на официалните документи по делото – заповед № 71 А/12.05.2005 г. и заповед № 95/21.07.2004 г., мотивирал се единствено с доказателствената сила на платежната ведомост за заплатите, където всъщност следва да намери отражение резултата от тяхното изпълнение. Отговор на поставения въпрос: Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 146 ГПК /отм./ и чл. 182 ГПК. По касационната жалба: За да уважи иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ въззивният съд е приел, че по делото не се оспорва изпълняването от страна на ищеца на длъжността кмет на [община] за исковия период от време - месец ноември 2003 г. до края на 2006 г., както и правото му да ползва платен годишен отпуск общо 95 дни за целия период. В тази връзка по разплащателните ведомости за същия период не е установено да му е изплащано възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск, а при прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи обезщетение за целия реално неизползван платен отпуск при условията на чл. 176, ал. 2 и ал. 3 КТ, с оглед и на забраната да се компенсира това обезщетение с друго, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Решението е неправилно. Постановено е при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон. Липсват мотиви на въззивния съд по наведените с въззивната жалба доводи и възражения-нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Ако съдът беше разгледал и се беше произнесъл по доводите във въззивната жалба би стигнал до различни правни изводи. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищецът не е ползвал изцяло полагащия му се платен отпуск за 2004 г. и 2005 г., вкл. и за периодите, визирани по заповеди № 71А/12.05.2005 г. и № 95/21.07.2004 г. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че тези заповеди изхождат от самия ищец, че същите съдържат неизгодни за него факти, които се подкрепят от останалите, приложени по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца. От същите е видно, че за периодите, визирани с двете оспорени заповеди, всички платежни документи и други писмени документи са подписвани от лицето, посочено от ищеца за негов заместник именно с двете оспорени заповеди. Това съставлява доказателство, че за тези периоди ищецът действително не е упражнявал функциите на кмет на общината и че е ползвал полагащия му се платен отпуск, във връзка с което е издал и двете заповеди. Неправилен е изводът на районния съд, че достатъчно доказателство за неползване на отпуска по двете заповеди е платежната ведомост, която имала безспорна доказателствена сила. Ведомостта за заплатите по правното си естество представлява вид счетоводна книга със записвания. Съгласно трайно установената практика доказателствената сила на счетоводните записвания е производна и тя не следва да се презюмира, а следва да се установи по безспорен начин. Това изискване е предвидено и с чл. 182 ГПК, съгласно която разпоредба вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. А другите обстоятелства по делото в конкретния случай – издадени заповеди, подписани платежни документии и др. за процесния период от време установяват, че за времето, визирано в двете писмени заповеди № 71А/12.05.2005 г. и № 95/21.07.2004 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Ненадлежното оформяне на ведомостта само по себе си не може да доведе до основателност на иска, а влече отговорност на лицето, което неправилно я е съставило. Въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд следва да се произнесе по спора, като постанови отхвърлителен резултат по предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Същността и предназначението на платения годишен отпуск предпоставя отпускът да бъде ползван в рамките на календарната година, за която се отнася /чл. 173, ал. 5 КТ/. Същият текст регламентира, че отпускът се ползва с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗМСМА кметовете на общините се избират пряко от населението, поради което за тях липсва работодател по смисъла на функциите по КТ и в частност да им разрешава ползването на полагащия им се съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА вр. чл. 155 КТ платен годишен отпуск. При това положение и съгласно чл. 173, ал. 5 изр. 1 КТ ищецът в качеството си на кмет на общината е следвало да осигури ползването на целия полагащ му се платен годишен отпуск в рамките на всяка от процесните календарни години, през които е заемал тази длъжност. Отлагането на ползването на отпуска във времето, регламентирано от КТ по изключение е допустимо само в хипотезите на чл. 176, ал. 1 КТ, които не са приложими за конкретния случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на ОС-Благоевград № 408/10.08.2009 г., постановено по гр. д. № 639/2009 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Ц. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [община], област Благоевград против [община] иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо 95 работни дни за времето от 2003 г. до 2006 г. вкл. в размер на сумата 5 832.05 лв., ведно със законна лихва от 22.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: