Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 20.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1154 /2010 година Производството е по чл. 250 от ГПК. Постъпили са молби от Т. А. Ш., Н. П. Ш. и З. П. Н. за допълване на решението, като съдът се произнесе по установителния иск за собственост и по отношение на втория ответник Н. Н. К., да допълни, че решението не отменя само по този иск, а не и по насрещния иск по чл. 109 от ЗС, да посочи, че решението е постановено с участието на третото лице Министерство на земеделието и храните. Ответниците по молбата и по иска [фирма] [населено място] и Н. Н. К. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като съобрази данните по делото и исканията на ищците, намира следното: Молбите изхождат от процесуално легитимирана страна да иска допълване, първата молба е постъпила в срок, а с втората се поддържат същите искания, поради което съдът ги преценява като допустими. Разгледани по същество, молбите са основателни. Видно от исковата молба, искът за собственост е предявен против два правни субекта: [фирма] [населено място], което се представлява само от Р. А. Д.-К. и против Н. Н. К.. Съдът обаче се е произнесъл само против дружеството, като липсва произнасяне против физическото лице, което заедно с дружеството с договор за замяна от 25.06.2001г. е придобило от М. общо 218,483 дка земеделски земи от ДПФ в землището на [населено място], между които и процесния терен ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.”К.”. Всички мотиви, изложени по отношение на дружеството са относими и към физическото лице-купувач. По отношение на него фактическата обстановка е същата: Процесните земеделски имоти са били извън регулацията и са стопанисвани от ТКЗС, което със свои средства е построило в периода 1962-1966г. процесните сгради върху тях и ги е заприходило като дълготрайни материални активи на ТКЗС [населено място] извор. В съответствие с чл. 49, ал.1 от ППЗСПЗЗ, сградите са оценени. На основание чл. 48, ал.8 от ППЗСПЗЗ е проведен търг за продажбата им, спечелен от Т. А. Ш.. С договор от 04.01.1996г., ТКЗС [населено място] извор в ликвидация, представлявано от Запрян Г. К. продава на Т. Ш. лагер-хижа “К.”. Договорът е сключен в писмена форма и не е вписан. С нот. акт № 66,т.І от 25.06.1996г. същия договор е сключен и в нотариална форма. Сградите са продадени на ищцата Т. Ш. по време на брака и с наследодателя П. Ш., починал на 25.06.2000г. и заместен освен от съпругата си и от децата си Н. П. Ш., З. П. Н.. С договор от 13.06.19996г. представител на министъра на земеделието и горите е продал на основание чл. 52, ал.8 от ППЗСПЗЗ необходимо прилежащата земя към сградите, определена с протокол от 07.05.1995г. и заснет като имоти 33 и 34 от масив 74, които не са били нанесени в кадастралната карта. Договорът не е вписан в службата по вписване. Процесният терен от 1,797 дка в м. “К.”, съставлява част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.”К.”. С възивното решение № 93 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 121/2010г. на Смоленски окръжен съд е отменено решение № 82/16.12.2009г. по гр.д.№ 23/2009г. на РС-Чепеларе, в частта с която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място] и Н. Н. К., че касаторите, като наследници на П. Н. Ш., починал 25.06.2000г. са собственици на основание договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № 66,т.1/1996г. на лагер-хижа “К.”, представляваща едноетажна сграда “кухня-столова-умивалня” с площ 94,5 кв.м. и дървена барака “спалня” с площ 125 кв.м., находяща се в имот 074006 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и вместо това тази претенция е отхвърлена и по отношение на Н. К.. и е потвърдено решението на РС в частта му с която е отхвърлен иска на касаторите да се признае за установено по отношение на [фирма] и Н. К., че касаторите са собственици на ливада с площ 1,797 дка в м. “К.”, съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м.К., в землището на [населено място] и в частта за разноските. Изложените мотиви в основното решение за уважаване на иска за собственост важат и по отношение на ответника – физическо лице К.: Правото на собственост върху лагер-хижа е придобито от ищците още с договора от 04.01.1996г., сключен в писмена форма след проведения търг и прехвърля правото на собственост върху сградите. Изводът на възивният съд в противен смисъл е в нарушение на материалния закон.. Необходимо прилежащия терен е придобит след покупка на сградите от ищците с договора от 13.06.1996г. И двата договора са сключени в изискуемата се към момента на сключването им обикновена писмена форма и са породили вещно правно действие. Не е предвидено изрично изискване за вписване, като част от фактическия състав на придобиването, поради което с тях е прехвърлено правото на собственост. В договора за продажба на необходимо прилежащия терен изрично е отразено наличието на представителна власт за упълномощеното лице от министъра на земеделието и горите, а преписката по продажбата не се пази сега. Тъй като този договор е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена, следва да се приеме, че оспорването не е доказано. Ищците са придобили необходимо прилежащия терен към купените сгради. Той е определен официално с протокол от 17.05.1996г. с площ 2567 дка. Обстоятелството, че проектираните имоти 33 и 34 в масив 74 не са били заснети в картата на възстановената собственост от ОСЗГ няма за последица изгубване на придобитите права. Купеният терен е бил достатъчно индивидуализиран със скиците към протокола.. Тези имоти следва да се заснемат в КВС.Процесните площи са отразени в комбинираните скици към заключението на в.л. М. на л. 140 /л. 339/ и л.141 /л. 340/ от делото на РС И ответникът Н. Н. К. не е могъл да придобие терена, който е продаден на ищците, тъй като към момента на сключване на договора за замяна държавата е изгубила собствеността си върху него поради това, че той вече е бил продаден с договора от 13.06.1996г. Отделно от това, като необходимо прилежаща земя към сгради, представляващи имущество на лицата по чл.27 от ЗСПЗЗ тя е могло да бъде придобита само от купувачите на тези сгради. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна и в частта от решението на Окръжния съд, с която той се е произнесъл по иска за собственост и по отношение на ответника К.. Обжалваното решение, като неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано е отменено изцяло включително и в частта му съдържаща произнасяне по отношение на К.. Поради изложените съображения,, предявеният установителен иск е основателен и по отношение на Н. К. и следва да се уважи и по отношение на него, като той носи и отговорността за разноски заедно с дружеството. Дружеството и Н. Н. К. са предявили насрещен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на едноетажна сграда “кухня-столова-умивалня” с площ 94,5 кв.м. и дървена барака “спалня” с площ 125 кв.м. Този иск е отхвърлен от РС и решението е потвърдено в тази част от окръжния съд. От името на ищците по този иск [фирма] [населено място] и Н. Н. К. не е подадена касационна жалба. Така по насрещния иск решението е влязло в сила. В тази част то не е отменено от касационната инстанция, но това не е ясно от диспозитива. Затова следва да се допълни решението в отменителната му част, като се посочи, че се отменя решението само в часта по иска за собственост и изрично се отрази, че по иска по чл. 109 от ЗС, решението не е обжалвано пред В. и е влязло в сила. В хода на производството е конституирано като трето лице помагач на ответниците Министерство на земеделието и хранителната промишленост, което не е отразено в диспозитива на решението и то следва да се допълни в този смисъл. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ДОПЪЛВА решение № 301 от 24.06.2011г. по настоящото гр.д.№ 1154/2010г. както следва 1. След “ОТМЕНЯ решение № 93 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 121/2010г. на Смоленски окръжен съд” да се чете “само в частта, в която той се е произнесъл по установителния иск за собственост и в частта за разноските...” 2. След “ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. вита” Е. [населено място]” да се чете “и Н. Н. К. ЕГН-[ЕГН] от [населено място] ж.р.”В.” ж.к. “Зона Б5, бл.2 вх.Б” 3- След израза “неразделна част от решението да се чете: “Решението е постановено при участието на третото лице - помагач Министерство на земеделието и хранителната промишленост” 4. След “Осъжда [фирма] [населено място]” да се чете “и Н. Н. К. ЕГН-[ЕГН] от [населено място] ж.р.”В.” ж.к. “Зона Б5, бл.2 вх.Б”. Решението е влязло в сила в необжалваната пред ВКС част по иска по чл. 109 от ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: