Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60319

гр. София, 23.07.2021 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1720 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.01.2021 год. по гр. д. № 1044/2019 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 21.03.2019 год. по гр. д. № 8886/2017 год. на Районен съд, гр. Бургас и вместо него допуснал съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ жилище, апартамент с административен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6 между А. П. П., Д. И. Д. и Д. Д. П. с дялове по 1/3 ид. ч. за всеки от тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката Д. И. Д., чрез пълномощника й адв. Ж. Н. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на процесния имот бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 , както и на ал. 2, предл. 3 ГПК въз основа на подробно изложените съображения. Формулирани са материалноправни въпроси, свързани с придобиване по давност на съсобствен имот, в частност: 1. Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт – поддържа се противоречие в произнасянето по този въпрос с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и с решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 214 от 28.20.15 год. по гр. д. № 1919/15 год. І г. о., решение № 1 от 8.05.19 год. по гр. д. № 231/18 год. І г. о.; 2. Може ли за начален момент на отблъскване на владението на останалите съсобственици и за начало на давностно владение да се счита момента на съставянето от владеещия съсобственик на констативен нотариален акт за целия имот? – с позоваване на противоречие с решение № 95 от 4.12.20 год. по гр. д. № 4004/19 год., ІІ г. о., решение № 192 от 16.02.17 год. по гр. д. № 763/16 год., І г. о., решение № 7 от 10.09.18 год. по гр. д. № 1903/17 год., ІІ г. о.
По формулираните въпроси, свързани най-общо със значението на представена писмена декларация от един от съсобствениците при снабдяването на друг с констативен нотариален акт, и конкретно: 1. Нотариално заверената декларация на невладеещия съсобственик, направена пред нотариуса, с която се заявява, че лицето е съгласно владеещия съсобственик да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, счита ли се за доказателство за валидно доведено до знанието намерение за отблъскване на владение към минал момент; 2. Следва ли такава декларация за заявено съгласие да се счита като изявление, което е направено с оглед нотариалното производство или същата има самостоятелно доказателствено значение и 3. Възможно ли е да се проведе производство по обстоятелствена проверка без да се представи тази декларация и нотариуса въз основа на останалите доказателства /писмени и гласни/ да достигне до извода за придобиването на собствеността?, касаторката се позовава на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед липсата на относима практика на ВКС.
Твърдението за очевидно погрешни правни изводи във връзка с владението от един от съсобствениците, предпоставките за придобиване по давност на съсобствения имот и началния момент за осъществяването му, обосновава поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Съделителите А. П. П. и Д. Д. П., последният чрез особен представител, не са взели становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
По релевираните в изложението към нея основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че процесният апартамент е бил собственост на общия на страните наследодател Д. Ц.. След смъртта й през 1984 год. собствеността е преминала по правилата на наследственото правоприемство при равни права – по 1/3 ид. ч. в полза на трите й деца – Д. П., П. П. и А. П., като в имота останала да живее дъщеря й А., заедно със своята дъщеря Д., ответница в производството по делото. Установено е по делото, че синът Д. е напуснал страната и роднините му не са имали връзка с него през годините, както и понастоящем. Другият син – П., баща на ищцата, е напуснал България през 1989 год. и до смъртта си е живял в Америка. Връщал се е редовно в страната ни, като отсядал както в процесния апартамент, така и в друг в [населено място]. По време на престоя си в Америка същият изпращал парични средства на сестра си и племенницата си Д., без да е посочено в представените доказателства за тези преводи основанието за плащане.
Съдът приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за промяна в намерението на А. П. след смъртта на майка й Д. Ц. да свои имота за себе си, т. е. към 1984 год., когато е установила фактическа власт върху имота, тя е имала качеството на държател по отношение частите на братята си от наследството на майка им. Липсват доказателства и за последваща промяна на намерението й, както и противопоставянето й на братята й, за да се приеме, че е налице трансформиране на държането във владение, поради което и едва след снабдяването й с констативен нотариален акт № 166/27.11.2007 год. може да се приеме, че е установена такава демонстрация на промяна в намерението й да свои чуждите части, но до смъртта й на 3.12.2015 год. не са изминали десет години, а дори и да се приеме, че нейната наследница – Д. Д. е продължила владението, до датата на предявяването на иска за делба също не е изтекъл необходимия десетгодишен срок за настъпване на последиците на придобивната давност.
Обстоятелството, че наследодателят на ищцата и брат на А. П. е изразил писмено, че няма претенции относно имота с оглед нотариалното производство за снабдяването й с нотариален акт за собственост, съдът приел, че това изявление не е отказ от правото на собственост, а следва да се съобразява наред с останалите доказателства. Плащането от А. П. на данъците и таксите за имота, както и изплащането на остатъка от заема за закупуването му от наследодателката, както и извършването на ремонти в него, също не се кредитират от съда като такива относно промяна в намерението й да владее имота за себе си. Поради това и въззивният съд намерил за неоснователно възражението на ответницата, сега касатор, за придобиване по давностно владение на спорния имот, същият е съсобствен между наследниците на Д. Ц. и допуснал делбата му при равни дялове за тримата, след отмяна на първоинстанционното решение.
При обосноваване на извода на съда, че не е налице трансформация на държането във владение, като основание за придобивна давност в полза на един от наследниците на собственика на имота, относим е поставеният от касаторката въпрос за демонстриране на намерението за своене на упражняващия фактическата власт съсобственик спрямо друг съсобственик, който е в трайна неизвестност. Произнасянето на въззивния съд противоречи на съдебната практика, на която се позовава касаторката. В решение № 214 по гр. д. № 1919/2015 год. на І г. о.на ВКС е прието, че когато невладеещия съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на действия, обективиращи промененото намерение за своене на владеещия съсобственик е обективно невъзможно. В подобна хипотеза е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. В този смисъл е и другото решение, на което се позовава касаторката - № 1 по гр. д. № 231/2018 год. на І г. о., както и разясненията на ТР № 1/2012 год.
Горното съображение е достатъчно да обоснове извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като останалите поставени въпроси ще подлежат на обсъждане при разглеждане на делото.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-162 от 15.01.2021 год. по гр. д. № 1044/2019 год. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на Д. И. Д., чрез пълномощника й адв. Ж. Н. от САК.
Указва на касаторката, чрез адв. Ж. Н. от САК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като в същия срок представи и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: