РЕШЕНИЕ № 554 София, 08 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1163 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 105/2010, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 18.11.2009 г. по гр.д. № 4156/2009, като са отхвърлени предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. От волята на ищеца зависи правните последици на кои факти да претендира. Той може по различни съображения да реши да не претендира всички свои права, а само някои от тях: защото има намерение да се откаже от някое свое право, няма сили, средства или желание да се бори за него, не разполага с убедителни доказателства за някой факт и не желае да понесе съдебните разноски, като предяви неговите правни последици и др. Когато факт, чиито правни последици не се претендират бъде установен по делото, съдът не може да го обсъжда (той е правно ирелевантен) нито може да прави от него доказателствени изводи за други правно релевантни факти. Когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът за заем не е доказан от разпита на свидетелките, тъй като първата, макар и очевидец на предаването на сумата, не знае какъв кредит е изтеглила ищцата, за да даде сумата 2.000 лева в заем на ответницата, предадените пари не са броени пред нея и свидетелства за уговарянето на срок за връщане, какъвто не се твърди в исковата молба, както и посочва друг – по-голям неиздължен остатък; а втората свидетелка, макар да възпроизвежда направени пред нея признания от ответницата, също свидетелства за уговорен срок за връщане, какъвто не се твърди в исковата молба и посочва друг – по-голям непогасен остатък. Правилно въззивният съд е приел, че за доказване на правоотношенията между страните е допустимо изслушването на свидетелски показания, но необосновано е приел, че предаването на сумата от 2.000,00 лева не е доказано, а връщането на част от нея е в доказателствена тежест на ищцата. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че отношенията между страните се уреждат от договор за заем. В основанието на исковата молба се твърди, че по възлагане от ответницата ищцата е теглила от свое име заем за нужди на ответницата, която ответницата е поела задължението да възстанови всичко платено от ищцата по изпълнение на възложената поръчка. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че през месец март 2007 г. ищцата е теглила банков за свои и за нужди на ищцата, дала е на ответницата сумата 2.000,00 лева, която ответницата се е задължила да върне заедно със сумата 590,00 лева, която ищцата ще изплати като лихви по тегления от нея банков кредит. В продължение на 10 месеца на части ответницата е върнала на ищцата сумата 880,00 лева. Изложеното се установява от разпита на свидетелката К., която е очевидец на предаването на сумата, без да си спомня, дали ответницата е преброила парите при получаването им, не е сигурна, дали уговореният срок за връщане е една година, но знае, че част от заема е върнат и остава да се дължат 1.700,00 лева; както и от показанията на свидетелката К., която е участвала в разговор с ответницата, която й споделила, че до една година има да връща на ищцата заем от 2.000,00 лева, но през пролетта на 2008 година й остават от 1.700 – 1.800 лева за връщане. Съдът приема посоченото по-горе за установено по несъмнен начин, тъй като първата свидетелка е очевидец на главния факт – получаването на заема от 2.000,00 лева. Обстоятелството, че тя не си спомня дали получените пари са преброени в нейно присъствие не прави впечатленията й непълни. Обратното, то е показателно за желанието на свидетелката добросъвестно да изложи в показанията си пред съда само това, което си спомня. Получаването на сума от 2.000,00 лева е доказано от предаването на парите и съгласието между страните, че размерът на предаваната сумата е 2.000,00 лева. В съществувалите отношения на доверие между страните е напълно възможно предаваната сума да не е броена въобще. Без значение е обстоятелството, че свидетелката си спомня, че е уговорен срок за връщане на заема, а такова обстоятелство не се твърди в исковата молба. Ищцата е избрала да не претендира правните последици на това обстоятелство. Това обстоятелство е правно ирелевантно и съдът не може да го обсъжда. Показанията на двете свидетелки съвпадат напълно досежно неизплатения остатък от задължението една година след предаването на сумата 2.000,00 лева, тъй като ако ответницата е върнала 880,00 лева, както признава ищцата, тази сума покрива платените от ищцата лихви по ползвания банков кредит в размер на 590,00 лева и част от главницата в размер на 290,00 лева, като непогасения остатък възлиза на 1.710,00 лева. Ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен за 1.120,00 лева. Видно от изложеното, като възложител по устен договор за скрит мандат ответницата дължи да възстанови на ищцата направените разноски по изпълнение на поръчката в размер на 1.120,00 лева със законната лихва от предявяването на иска и разноските за всички инстанции в размер на 623,27 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Русенския окръжен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 105/2010. ОСЪЖДА М. С. И. от Б. да заплати на М. И. Г. от Р. сумата 1.120,00 лева на основание чл. 285 ЗЗД със законната лихва от 06.07.2009 г., както и сумата 623,27 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.